Вероятно сте виждали 3,5-инчова дискета, но какви бяха размерите на първата версия на тази технология?

Изобретена от Алън Шугарт в IBM през 1967 г., оригиналната конструкция на дискетата е с диаметър 8 инча (200 мм). Тя съхранява 80 KB данни и е пусната в продажба през 1971 г. като част от продуктите на IBM, а през 1972 г. се продава и отделно от други компании, включително Memorex. Всъщност самият Шугарт напуска IBM и преминава в Memorex през 1972 г., като помага на компанията да достави първото налично в търговската мрежа флопидисково устройство за четене и запис (Memorex 650).

Тази дискета е отличителна черта на компютърната памет през 70-те години. Ето пет интересни факта за 8-инчовите дискети:

• 8-инчовата дискета, първоначално наречена memory disk, е разработена от IBM, за да служи като носител за зареждане на микрокод в мейнфрейма System/370 по време на процеса на зареждане.
• Първоначалните 8-инчови дискети имат капацитет за съхранение от около 80 килобайта. С развитието на технологията обаче в крайна сметка те успяха да съхранят до 1,2 мегабайта към края на своето съществуване.
• За разлика от по-късните 5,25-инчови и 3,5-инчови дискети, 8-инчовите дискети имат гъвкаво и наистина „флопи“ усещане. Те са изработени от тънко парче магнитен материал, затворено в защитна пластмасова обвивка, с централен отвор за шпиндела на устройството.
• В крайна сметка 8-инчовата дискета беше заменена от 5,25-инчовата дискета, която след това беше изместена от 3,5-инчовата дискета през 80-те и 90-те години на миналия век.
• В много съвременни софтуерни приложения иконката за запаметяване наподобява 3,5-инчова дискета. Едно поколение преди това обаче 8-инчовата дискета бе иконата за съхранение на данни. Всъщност нейното важно значение може да се види в някои ранни компютърни филми и телевизионни предавания.

В отговор на търсенето на по-малък формат дискети, който да е по-удобен за употреба и по-достъпен за тогавашните настолни машини за текстообработка, през 1976 г. екипът на Шугарт проектира 5,25-инчова „мини дискета“, която съхранява 87,5 КБ, и в рамките на две години повече от 10 производители произвеждат 5,25-инчови дискети.

Съкращаването на 3,5-инчовите дискове става през 1982 г., след като консорциум от 21 компании се съгласява с новите спецификации, които включват капацитет на форматирания диск от 280 KB и нагоре. Скоро след това той е увеличен на 720KB и в крайна сметка достига 1,44 MB, което е най-разпространеният стандарт към края на 80-те години.

Други по-рядко срещани формати на 3,5-инчовите флопидискови устройства са Imation Superdisk (LS-120 и LS-240), които достигат капацитет съответно 120 и 240 MB, както и редките Sony HiFD, пуснати в края на 90-те години, които предлагат до 200 MB капацитет за съхранение.

Друга популярна алтернатива на „супердиска“ беше устройството Iomega Zip, което се появи на пазара с капацитет от 100 MB. По-късно то се предлагаше с капацитет 250 MB и 750 MB, но по това време презаписваемите компактдискове вече бяха по-широко разпространени. Това стана преди USB флаш устройствата да се окажат най-популярният презаписваем носител на информация сред широката общественост.