Компютърът, който пееше за любовта: как страховитата приспивна песен на IBM се превърна в химн на една нова епоха

Експериментът от 60-те години на миналия век, който вдъхнови създателите на космическата одисея.

В началото на 60-те години на миналия век учени от Bell Labs провеждат необичаен експеримент. С помощта на най-мощния по онова време компютър IBM 7094, с размерите на пиано, изследователите Карол Лохбаум и Джон Кели създават първата система за електронен синтез на човешки глас – Kelly-Lochbaum Vocal Tract. В онези години IBM 7094 струва около 3,5 млн. долара, което днес би се равнявало на около 30 млн.

За първия експеримент учените избират викторианската композиция „Daisy Bell“ (известна още като „A Bicycle Built for Two“), написана от Хари Дакре през 1892 г. Решението може да е имало нещо общо с името на лабораторията – Bell Labs, въпреки че истинските мотиви остават загадка. Любопитно е, че Дакр е вдъхновен от пътуване до САЩ, където е поразен от цената на велосипедите – почти два пъти по-висока от тази в родната му Англия.

Макс Матюс, електроинженер и любител цигулар, се присъединява към проекта и се заема с осигуряването на музикалния съпровод. Задачата е технически трудна: тогавашните компютри не могат да възпроизвеждат звук в реално време. Матюс е трябвало да програмира всяка нота поотделно, записвайки данните за един час, които след това са били ускорени до 17-секундна мелодия. За тази работа той разработва езика за програмиране MUSIC, с който се поставя началото на цифровия синтез на звук.

Значението на експеримента е признато десетилетия по-късно: през 2009 г. аудиозаписът е вписан в Националния регистър на записите на Библиотеката на Конгреса като един от първите примери за цифров запис на музика, проправяйки пътя на съвременните методи за създаване и разпространение на музика.

Служителите на Bell Labs често представяли своето творение на гостите на лабораторията. Сред слушателите е бил и британският писател Артър К. Кларк, който по-късно написва сценария за култовия филм 2001: Космическа одисея (1968 г.). Служителите на лабораторията си спомнят: Кларк бил толкова впечатлен от демонстрацията, че прекарал цял ден в Bell Labs, разпитвайки инженерите за техническите подробности на проекта.

Експериментът оказва неочаквано силно влияние върху научната фантастика: в известната сцена от филма бордовият компютър HAL 9000 пее точно „Daisy Bell“, когато го изключват. Когато астронавтът Дейвид Боуман извлича модулите с памет на компютъра, гласът на HAL става все по-изкривен и непонятен – по този начин се създава зловещия ефект на постепенното угасване на изкуствения разум. Режисьорът на филма, Стенли Кубрик, изисква тази сцена да бъде презаснета няколко пъти, за да се постигне перфектният баланс между технологичната достоверност и емоционалното въздействие.

Кари О’Дел в своето есе за Библиотеката на Конгреса пише, че макар по днешните стандарти песента, изпълнявана от IBM 704, да звучи примитивно като монотонно телефонно звънене, именно този експеримент е решаваща стъпка в развитието на цифровата музика.

В епохата на интернет записът от 1961 г. получава нов живот благодарение на дигиталния художник Nebbed – той създава анимирано видео в ретро стил с оригиналното аудио. Видеото регулярно се разпространява в социалните мрежи и предизвиква противоречиви чувства у зрителите – от отвращение до възхищение. През първия месец след публикуването видеото събира повече от 5 милиона гледания в различните платформи.

Успехът на експеримента на Bell Labs вдъхновява други изследователски центрове да разработят свои собствени системи за синтез на реч. До края на 60-те години японски учени създават първия търговски синтезатор на реч, който може да произвежда прости фрази на няколко езика.