fbpx
1.9 C
София

Десет мита за процесорите, които е време вече да забравим

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Непрекъснато се появяват най-различни митове за компютърния хардуер. Част от тях, в някои случаи имат смисъл, но има някои стари схващания, които вече не са актуални. Например, „колкото е по-тежко компютърното захранване, толкова е по-добро“ или „колкото повече памет има видеокартата, толкова е по-бърза“. Да се спрем на някои от по-популярните митове относно процесорите.

Колкото по-висока е тактовата честота, толкова по-бърз е процесорът

Корените на този мит се крият в 90-те години, когато много потребители не им се занимаваше с имената на непонятните за това време Intel 386, 486 и Pentium, и просто гледаха честотата. Разбира се, колкото по-висока е честотата на някои от тези процесори, толкова той е по-бърз.

Към днешен ден това не е вярно: процесорите могат да имат различни архитектури със съвсем различна производителност на един Hz. Така например, Apple A7 с тактова честота 1,3 GHz е на същото ниво, като Snapdragon 800 с честота 2,2 GHz и в това няма нищо странно. Естествено, ако става дума за процесори от една и съща фамилия, това правило важи – процесорът i5-8400 с честота 2,8 GHz наистина е по-бавен от i5-8500 с тактова честота 3 GHz.

Процесорите изгарят при овърклок

Струва си да се разделят хардуерните и софтуерните параметри на овърклока. Честотата е чисто програмен параметър: в режим на икономия на енергията тя може да намалее до стотици мегахерци, а при сериозно натоварване да скочи до няколко гигахерца. Ето защо, баналното увеличаване на тактовата честота не може да навреди на процесора и той няма да изгори от това. Най-много да започне да работи нестабилно.

Съвсем друго е захранващото напрежение. Това се счита за хардуерен параметър. От една страна, колкото е по-високо напрежението на ядрото, толкова по-висока тактова честота може да се постигне. Но от друга страна, всеки процесор има определен диапазон на това напрежение, и при излизането от тези рамки, голяма е вероятността да се наложи закупуването на нов чип.

Високите температури бързо убиват процесора

Счита се, че ако работи при температури, близки до максималната, процесорът живее по-малко. От физическа гледна точка, има логика – при високи температури деградацията на силициевия кристал протича по-бързо. Но тук трябва да направим две важни забележки. Първо, критичните температури, указани от производителите винаги имат резерв от 10-20 градуса по Целзий. Второ, животът на силициевите кристали се измерва с много десетилетия. И днес без проблем летят самолети от началото на 90-то години, в които се използва процесора Intel 386, произведен по същото време. Ето защо, незначителното намаляване на технологичния живот на процесора, работещ с по-висока температура, няма да бъде усетено.

Това, което може да накара процесора бързо да деградира е повишаването на напрежението до критично ниво. В този случай негативните ефекти ще започнат да се забелязва само след година – процесорът няма да може нормално да работи със същата честота, с каквато е работил при закупуването. Ще се наложи нейното понижаване.

ARM архитектурата е по-добра от х86

Последно време има много спорове, че ARM е по-добра от х86 и съвсем скоро персоналните компютри ще се прехвърлят към ARM архитектурата. Всъщност, не може да се каже, че една архитектура е добра или лоша. Може само да се каже, че един процесор е по-добър от друг. Трябва да се вземат процесори с различни архитектури и да се сравнят, кой е по-бърз, кой консумира по-малко енергия, кой е по-евтин и т.н. И след това да се направят изводите.

Колкото повече ядра има процесорът, толкова по-добре

Изглежда логично: повече ядра – по-висока производителност. Всъщност това далеч не винаги е така. Игрите например, и до днес не могат да работят с повече от 8-12 потока и се получава така, че 32-ядреният топ-процесор Theadripper показва по-добра производителност, ако му се изключат половината ядра. Процесорът е по-добре да се избира не по големия брой ядра, а от възможностите на софтуера, с който се работи. При Photoshop например, и до днес две бързи ядра показват къде по-добър резултат от десет бавни. Освен това, има много софтуер, който негативно реагира на HyperThreading и при изключването на логическите ядра работи по-бързо.

Процесорите Xeon от AliExpress не стават

През последните години популярността на Xeon от китайските търговски площадки силно нарасна (за съжаление и тяхната цена). Причината е ясна: сървърите преминават към по-нов хардуер, а старите компоненти на по 5-7 години се бракуват и продават за жълти стотинки. Тези процесори китайците с удоволствие закупуват и после ги продават чрез електронните магазини. Но в Ali например, с лекота може да се намери много добър процесор за около 15-20 долара.

Основната критика срещу тези „китайски“ процесори е, че с LGA775 сокета и Xeon 5450 (и аналозите), с което всичко започна, наистина има някои проблеми – необходимо е да се препрограмира BIOS-а, не всички дънни платки са съвместими и т.н. Но ако се изберат по-нови процесори и сокети, няма никакви проблеми. Така например, Xeon X3440 и LGA1156 работят много добре, понеже BIOS-а на дънните платки с LGA1156 сокет вече поддържа сървърните процесори и е достатъчно просто да се смени процесора в сокета.

Ако процесорът не разкрива възможностите на видеокартата, значи е лош

Много потребители са на мнение, че ако процесорът не може да натовари графичната карта до 100%, то напразно са дадени толкова пари за мощна видеокарта и напразно са направени икономии от процесора.

Защо става така? В игрите, процесорът се грижи за подготовката на кадрите за видеокартата, за физиката, изкуствения интелект и т.н. Ясно е, че той може да подготви определен брой кадри в секунда – например 50. Видеокартата също може да обработи и изведе на екрана свой определен брой кадри – ако те са повече от 50 в секунда, тя ще престоява определено време, а процесорът ще се товари. И обратното, видеокартата може да бъде натоварена 100%, а процесорът от време на време почива.

Да погледнем нещата от малко по-друг ъгъл. Дори и топ-процесорите могат да подготвят точно определен брой кадри в секунда. Да направим експеримент. Нека изкуствено да намалим резолюцията до HD, а графичните настройки поставим на минимум. В този случай ще видим, как един i9-9900K работи на 100%, а графичната карта GTX 1060 остава хладна.

Оттук може да се направи извода, че можем да избавим от зависимостта от процесора. Видеокартата е хладна? Тогава вдигаме графичните настройки и получаваме много по-красиви изображения със съвсем същия брой кадри в секунда. Разбира се, тук не става дума, когато процесорът едва достига 15 FPS. И в този случай графичната карта може да бъде натоварена, но да се играе няма да е приятно, въпреки красивите изображения.

100% натоварване на процесора го убива по-бързо

Това схващане не се среща често. Тук обикновено се прави аналогия с битовата техника, която при работа на максимум се износва и поврежда по-бързо. Но в процесора няма механични части и неговата деградация е твърде бавна, за да окаже някакво влияние.

Водното охлаждане на процесора е по-добро от въздушното

От гледна точка на физиката, всичко е вярно. Водата и повечето течности са много по-добър проводник на топлината от въздуха. Но да не забравяме, че на пазара се предлагат редица супер-охладители, които могат да разсеят 200 и дори 250 W топлина. Това е предостатъчно за 99% от потребителите, като почти винаги тези охладители са осезателно по-евтини от водното охлаждане.

Да се взема водно охлаждане има смисъл само ако имате компактна кутия с мощен процесор и в нея не може да се постави супер-охладител. Или ако например имате клокнат 32-ядрен AMD Threadripper с консумация над 400 W. В останалите случаи водното охлаждане е само излишно харчене на пари и куп проблеми в бъдеще.

Спецификациите на процесора в сайта на производителя са последна инстанция

Трябва добре да се знае, че твърде много от написаното в сайта на производителя се пише с елементи на маркетинга. Откровена лъжа, разбира се, няма. Но много неща се премълчават. Така например, можем да видим, че новият i9-9900K в с топлинен коефициент 95 W. Само че на практика, без никакъв овърклок и в TurboBoost режим неговата консумация скача чак на 200 W – двойно. Изглежда че Intel лъже? Нищо подобно. При номинална тактова честота 3,6 GHz процесорът наистина се вписва в 95 W. А TurboBoost функцията съвсем не е задължителна. Ето защо е добре да се гледат тестовете, обзорите и други източници на информация.

Митовете за процесорите не са малко. Знаете ли други? Споделете.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

35 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини