След първата част, продължаваме да разглеждаме процесорния свят на 2018 година.
Потребителският Core i9 — Intel успя да изпревари AMD, но на каква цена
Представяйки миналата година 6-ядрения Core i7-8700K, процесорният гигант много добре разбираше, че това е по-скоро временен вариант, който да бъде конкуренция на AMD. Чак през есента на тази година, със закъснение от година и половина, бе готов пълноценният отговор, който на хартия изглежда доста добре – това са процесорите Core i9-9900K, Core i7-9700K и Core i5-9600K:
Да, сега и Intel има потребителски 8-ядрени процесори (6-ядреният Core i5-9600K всъщност е бракуван 8-ядрен чип). Дори под капачката вместо термичния интерфейс е поставен припой. И даже с честота 4,7 GHz за всички ядра. Плюс всичко това 16 паралелни потока. Изглежда много привлекателно. Но уви, реалността е съвсем друга.
Първо, цената. Процесорът Core i9-9900K е почти точно два пъти по-скъп от сегашния флагман на AMD – Ryzen 7 2700X, а разликата в производителността е под 20%. Ако се вземе Core i7-9700K, който за разлика от Core i9 не поддържа Hyper-threading, то той струва малко под $500 – тоест, производителността е колкото на Ryzen 7, а цената е един път и половина по-висока.
Второ, нагряването. AMD, въпреки че премина от 14 на 12 нанометров технологичен процес, все пак вдигна TDP на топ-версията на Ryzen с 10 W, понеже температурният коефициент не се побираше в предишните 95 W. А Intel през последните четири поколения на своите процесори смело пише в спецификациите 95 W, без да се смущава, че при един и същ технологичен процес броят на ядрата е нараснал двойно. И още, при предишните чипове честотите бяха 4,0-4,5 GHz, а в новите процесори те са до 4,7 GHz. Резултатът? Дори и без овърклок процесорът консумира 150 W, което рязко пресича възможността да бъде използван на обикновени дънни платки, понеже не всяко захранване на дъното може да осигури подобна мощност.
С овърклока нещата са съвсем зле: при увеличение на честотата до 5 GHz – съвсем реална стойност за същия i7-8700K — Core i9 качва консумацията чак до 250 W. С тази мощност могат да се справят съвсем малко дънни платки. Освен това, поради некачествения припой под капачката, дори и с използването на качествено водно охлаждане, процесорът се нагрява до 100 градуса по Целзий – критична за него температура (но и при стандартните 4,7 GHz температурата често достига 90 градуса при малко по-сериозно натоварване на процесора).
В крайна сметка, чисто формално, Core i9-9900K е най-производителното решение за 2018 година. Но на практика дори и само цената убива желанието да бъде закупен. А и за неговата работа е необходима специална и скъпа дънна платка и може да се каже, че само най-богатите PC потребители могат да си го позволят и с добавянето на две Nvidia RTX 2080 Ti видеокарти да сглобят геймърския компютър на 2018 година с максимална игрова производителност.
HEDT платформата: Intel не се старае, а AMD работи с всички сили
За всички, на които 6 или 8 ядра са малко, както AMD, така и Intel предлагат решения за така наречената високопроизводителна платформа (High-end desktop, HEDT). Процесорите за тази платформа са чиповете, които ще попаднат в ръцете на потребителите след около 5 години. Счита за домашния максимум и по-мощни решения трябва да се търсят вече в сървърния сегмент.
Ситуацията в HEDT е доста любопитна. И двата производителя на чипове обновиха своите процесори. Само че Intel само добави под капачката припой с неособено добро качество, с което повиши честотата на своите процесори със 100-200 MHz. В същото време, AMD удвои броя на процесорните ядра. Максимумът, който може да бъде взет за около $2200-$2500, при Intel е 18 ядра на един кристал с реална честота 4,5 GHz (Intel Core i9-9980XE). При AMD за тези пари получаваме 32 ядра, разположени на четири кристала в чипа, работещи с реална честота 4,2 GHz (Threadripper 2990WX).
Разбира се, има и по-евтини решения. При Intel те започват от осем ядра, което е странно, понеже познатият 9900K е по-бърз и по-евтин.
AMD направиха нещо интересно: техните базови Threadripper използват същите принципи за обединяване на ядра и кристали, каквито се използваха и в първото поколение на тези CPU. Но преходът към Zen+ даде възможност да се вдигне честотата с около 200 MHz. Но старшите CPU използват друг принцип за обединяване на кристалите и ядрата, с което броят на ядрата в HEDT решенията нарасна до 32.
В крайна сметка, при AMD, HEDT решенията започват с 12 ядра и плавно достигат до 32 процесорни ядра, бе да има засичания с потребителските процесори.
На пръв поглед, тук Intel няма никакви шансове: техният топ-процесор има с около 15% по-висока честота, в сравнение с 2990WX, а броят на ядрата е двойно по-малък, като дори струва $200 повече. Но нещата не са точно така, понеже AMD се престара със своите процесорни ядра.
Ако си припомним първото поколение Threadripper, то там имаше 2 кристала с по 8 ядра, всяко от което има достъп до общата RAM. Проблемът тук е, че достъпът на дадено ядро до кеш паметта на ядрото в друг кристал е бавен. Сега всичко става по-зле. Кристалите са вече четири, а и Threadripper по принцип бе създадена само за 16 ядра и сега половината от тези 32 ядра нямат директен достъп до паметта.
Intel подобни проблеми няма: всичките ядра имат еднакъв достъп до паметта, намират се на един и същи кристал, и задръжките са еднакви. Ето защо, в реалните алгоритми, производителността на HEDT процесорите на двете компании са идентични.
Така че 2990WX се оказа добър само на хартия. Реално, той се представя малко по-зле от 16-ядрения 2950X и е сравним с 18-ядрения i9-9980XE.
Intel + Vega може да се окаже най-добрият APU
По всичко личи, че Intel и AMD няма как да работят съвместно, понеже са преки конкуренти. Но всъщност, от тяхната съвместна работа има резултат – това са трите APU Intel G, които имат достатъчно мощни процесорни блокове на Intel и бързата графика AMD Vega с 4 GB HBM2 памет.
Процесорната част са си съвсем същите Core i5 или Core i7 Kaby Lake (7-то поколение) – тоест, 4 ядра и 4 нишки или 4 ядра и 8 нишки. Честотата е в границите на стандартните 3,5-4,0 GHz, запазена е графиката на Intel. Но най-интересното е, че до процесора е интегрирана графиката AMD Vega с 20 или 24 изчислителни блока и 4 GB HBM2 буферна памет, с което производителността достига нивото на GTX 1050 Ti. Целият тандем разсейва едва 65 или 100 W топлина, което дава възможност тези чипове да бъдат поставени и в най-компактните мобилни устройства, таблети и лаптопи.
Уви, тези хибридни чипове не станаха популярни – само два персонални компютъра и лаптопи. Но продуктът е много интересен.
Крайният резултат за 2018 година: AMD се откъсва напред
2018 година не бе удачна за Intel. Със своя Athlon, AMD успя да изтика конкурента си дори и в нископроизводителния сегмент, в който Intel традиционно бе лидер. В средния и високопроизводителния сегмент срещу Intel работи и цената: кой ще купува Coffee Lake с 4 ядра, след като AMD за същите пари предлага Ryzen с 6 ядра и 12 потока? А на цената на 6 Coffee Lake ядра могат да се вземат 8 Ryzen ядра.
8-ядрените процесори на Intel не са лоши, но съвсем неадекватната им цена убива всички плюсове. Да, в еднопоточната производителност процесорите на Intel са малко по-бързи, само че подобни алгоритми и задачи към днешен ден почти не се създават. С изключение на игрите, разбира се, където процесорите на Intel осигуряват с 5-7% по-висок fps. Но това е разлика от 100 на 105 кадъра в секунда и това съвсем не е стимул за закупуването на един и половина пъти по-скъп процесор.
В HEDT също не всичко е гладко: Intel така и не навакса изоставането си – увеличаването на честотата със 100 MHz дори и не е смешно. AMD също не представи най-добрите процесори WX. Разбира се, 32 ядра звучат чудесно, но в повечето алгоритми те са на нивото на серията Х или на 18-те ядра на Intel HEDT. Но и в този сегмент AMD е лидер – за $900 компанията предлага същата производителност, каквато дава Intel за $2000.
Тандемът Intel+Vega е много интересен, но не стана масов. Като се има предвид, че Intel се зае с разработването на собствени видеокарти, второ подобно решение явно няма да има.
В крайна сметка виждаме, че AMD се развива изключително бързо – нейните процесори стават бестселъри, а при Intel засега нещата не са добре. А дали какво ни очаква през следващата година?
Бъдещето е пред AMD
Наистина, Intel неотдавна анонсира новите Sunny Cove процесори: преработен конвейер, увеличен кеш, много добра интегрирана графика, 10 нанометров технологичен процес. Но това би било много добре в края на тази година, максимум в началото на следващата:
Уви, в най-добрия случай тези процесори ще излязат след една година. Тоест никакви по-сериозни анонси от Intel за 2019 година не са предвидени. А това може да означава допълнителен спад в десктоп сегмента.
При AMD засега всичко е наистина добре. В началото на 2019 година излизат процесорите Zen 2 – 7 нанометров технологичен процес, производителност на едно ядро като при Intel, пълноценна поддръжка на AVX инструкциите, възможност за лесно увеличаване броя на ядрата. Може да се каже, че AMD още повече ще изпревари Intel и откъсването ще стане много по-голямо.
Можем да направим очевидния извод: конкуренцията е нещо важно и добро. AMD така разтърси пазара на десктоп процесори, че Intel още не може да дойде на себе си. Но войната продължава и 2019 година се очертава много интересна за процесорния сегмент.