14 C
София

Историята на процесорите Itanium, производството на които Intel вече прекрати

Най-четени

Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Ежедневен автор на новини. Увличам се от съвременни технологии, оръжие, информационна безопасност, спорт, наука и концепцията Internet of Things.

Преди няколко дни процесорният гигант Intel официално съобщи, че е приключил с продажбите и доставките на чипове с архитектура Itanium (IA64). Компанията още през 2019 година предупреди, че през 2020-та спира да приема поръчките за производство на Itanium и че доставките на тези чипове окончателно ще бъдат прекратени на 29 юли 2021 година. С това приключва историята на перспективните, както се считаше преди време процесори. Те бяха големият опит на компаниите Intel и HP да преминат от 32-битовите към 64-битови изчисления не само при сървърното оборудване, но и при потребителските персонални компютри.

Въпреки че историята на тези процесори продължи около 20 години, тя съдържа повече неуспехи отколкото успехи. Процесорът почти веднага получи прякора Itanic, по аналогия с кораба Titanic. Като цяло има и светли моменти, но те не са чак толкова много. Нека да се спрем малко по-подробно върху историята на създаването на архитектурата IA-64 и причините за затварянето на един толкова мащабен проект.

Началото

Прието е да се счита, че епохата на Itanium започва през 2001 година, когато излиза първия процесор с новата архитектура. Въпреки това, съвместната работа на Intel и HP върху новата архитектура започва още през 1994 година. Нейните възможности са впечатляващи: 64-битовите процесори дават възможност за работа с много голям диапазон от числа, те са значително по-ефективни при паралелните и матричните изчисления. В началото на 90-те години Intel разработва собствената 64-битова архитектура P7, но не успява да приключи, понеже възникват редица непреодолими усложнения. Но работата върху този проект не е напразна и някой от новите похвати и технологии на тази архитектура са внедрени в Itanium.

Именно през тези години Intel предлага на HP да започнат съвместната работа върху новата процесорна архитектура. Ръководството на HP се съгласява, дори въпреки това, че Intel поема цялото управление на новия проект в своите ръце. В партньорското споразумение се казва, че Intel ще взема най-важните решения относно конструкцията на новия чип. При това този параграф важи даже за архитектурата EPIC, която изцяло е разработен от специалистите на Hewlett-Packard.

Проектът получава името Merced и работата върху него продължава около две години. След изтичането на това време става ясно, че тази архитектура не е особено удачна и HP започва да разработва собствен 64-битов процесор. Почти веднага е сключено ново споразумение с Intel, което всъщност е разширена версия на старото, според което партньорите работят върху нова 64-битова архитектура, а не върху отделен процесор. Плановете на двете компании са били продажбите на тези процесори да стартират не по-късно от 1998-ма година, но ситуацията се оказва по-различна.

През 1997-а е представена единствено архитектурата, след което партньорите обявяват своите мащабни планове за създаването на новото семейство чипове IA-64 (Intel Architecture). През 1999 година вече са готови първите тестови образци на този процесор и Intel обявява пред медиите какво се разработва в рамките на този проект, а партньорите въвеждат термините IPF (Itanium Processor Family) и Itanium Architecture. През 2000 година се появиха първите компютърни устройства, базирани на новите процесори, като по това време двете компании много активно показваха възможностите на този хардуер по време на най-различни презентации и събития. По това време Intel създаде над 30 специализирани центъра за разработка на приложения, които даваха възможност на програмистите да разработват и оптимизират най-разнообразен софтуер за компютърни системи, базирани на Itanium.

В самото начало на новия век Intel заяви, че процесорната архитектура Itanium е най-значителната разработка на компанията от времената на създаването на процесора i386 през 1985 година. Производителността на тези чипове достигна 6,4 милиарда операции с плаваща запетая в секунда. Процесорът може да изпълнява до 20 процесорни команди едновременно и да адресира до 16 TB памет с пропускателна способност до 2,1 GB/s. И още, в този чип е вградена поддръжката на всички разширения на процесорните команди на Intel, включително технологиите MMX, SIMD и симетричната мултипроцесорна обработка.

И накрая Intel Itanium е процесор с архитектура IA-64 (EPIC), който е разработен съвместно от компаниите Intel и Hewlett-Packard, официално представен на 29 май 2001 година.

Какво се обърка

Презентациите на новата архитектура бяха приети с голям ентусиазъм, но след това последваха реалните тестове, а потребителите започнаха да изразяват мненията си. Оказа се, че първото поколение процесори Itanium консумира твърде много електрическа енергия и те имат нужда от мощни охлаждания. Освен това, тези чипове са скъпи и далеч не всички компании се решават да купуват големи партиди от тях, понеже и оборудването на базата на тези процесори е доста скъпо.

Идеята на Intel и HP да започнат да произвеждат серия Itanium процесори за десктоп компютри никога не се осъществява. Нещо повече, две години след излизането на Itanium компанията AMD нанесе силен удар върху този проект, като представи собствените си 64-битови процесори с x86 архитектура (Opteron с архитектурата AMD K8 и процесорните инструкции AMD64). На Intel се наложи да изразходва значителни ресурси за създаването на собствена 64-битова версия на x86 архитектурата и по този начин Itanium остана на второ място по значимост проект. Но след като 64-битовите процесори със х86 архитектура станаха достъпни, оказа се че те най-много се купуват за сървърно оборудване. А чиповете Itanium съвсем не са така популярни.

Тук са показани прогнозните продажби на процесорите Itanium, а реалната статистика е обозначена с оранжев цвят

Постепенното замиране

Всичко би било наред, но през 2010 година софтуерният гигант Microsoft официално заяви, че операционната система Windows Server 2008 R2 ще бъде последната сървърна ОС с поддръжката на процесорите Itanium. След това и другите компании започнаха да правят подобни изявления. Така например през 2011 година Oracle обяви, че приключва поддръжката на софтуера за чиповете Itanium.

Малко по-късно процесорите Xeon започнаха да се конкурират с чиповете Itanium, като по това време тяхната функционалност се изравни. През 2012 година Intel успя да реализира в 15-ядрения Xeon E7 v2 дори повече възможности, отколкото в Itanium.

Тук вече би могло да се каже, че историята на тези процесори и на тази архитектура е приключила, ако нямаше немалък брой компании, които си бяха купили оборудване базирано на Itanium. Немалко корпорации и големи компании си купиха мощни сървърни системи на базата на тези чипове и разбира се, те не искаха този хардуер да се превърне в тикви. Ето защо Intel в продължение на много години оказваше цялостна поддръжка на тази техника.

Intel продължи да прави опити да развива тази технология до 2017 година, когато на пазара излезе 8-ядреният процесор Itanium Kittson с тактова честота 2,66 GHz. Но неговото търсене на пазара бе изключително слабо и той не се наложи.

Intel и HP имаха големи надежди, че този нов продукт значително ще изпревари конкуренцията на пазара на 64-битовите процесори, но архитектурата Itanium IA-64 се оказа изключително сложна за програмиране, а скоростта на работа на тези чипове не бе чак толкова впечатляваща. От икономическа гледна точка стана неизгодно да се изразходват финансови средства за създаването на софтуер за тези чипове и по този начин тяхната съдба бе решена.

Като цяло това бе всичко: през 2019 година Intel публикува уведомление за промяна на продукцията (product-change notification) с номер PCN116733-00. В този документ се казва, че се прекратява производството на процесорите Itanium 9700 с кодово име Kittson, които са последните чипове от тази фамилия предлагани на пазара.

В началото на 2021 година Линус Торвалдс обяви, че се прекратява поддръжката на архитектурата Itanium в Linux ядрото. Той заяви, че тази технология е вече мъртва и че HPE повече не приема поръчки за ново оборудване, базирано на Itanium, а Intel е прекратила да приема подобни година по-рано. Торвалдс отбеляза, че Intel официално не е прекратила да доставя чиповете Itanium и този процес трябва да продължи до 29 юли 2021 година, но е твърде малка вероятността подобни поръчки да бъдат направени и поддръжката на тази процесорна архитектура в Linux ядрото бе прекратена.

В наше време, буквално преди няколко дни Intel официално заяви че е приключил с продажбите и поръчките на процесори с архитектура Itanium (IA64). С това бе поставена точката в историята на процесорната архитектура Itanium.

Абонирай се
Извести ме за
2 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Sony WF-1000XM4 – най-добре звучащите шумопотискащи безжични слушалки

Новите шумопотискащи слушалки от висок клас на Sony бележат голям напредък спрямо предишното поколение на марката, но и спрямо конкуренцията. Това са Sony WF-1000XM4....

Подобни новини