Най-овърклокваните процесори, които още дълго ще помним – втора част

8
1933

В първата част разгледахме някои процесори, които в миналото бяха легенди в овърклока. Нека да продължим с още няколко популярни чипа от подобен вид.

Intel Core i7 2600K / Core i5 2500K

  • Дата на излизане: 9 януари 2011 година
  • Тактова честота: 3,4 GHz (Turbo 3,8 GHz)/ 3,3 GHz (Turbo 3,7 GHz)
  • Овърклок: 4,6-5,0 GHz (~49%)

Когото Intel обяви, че започва да ограничава горния таван на честотата и за почти отсъстващите възможности за ускоряване чрез системната шина в новите чипсети Cougar Point, съвместими със Sandy Bridge, повечето потребители счетоха това за края на овърклокинга за платформите на Intel. Но всъщност процесорите 2500K и 2600K се оказаха идеални за овърклок, даващи възможност чрез неголямо подобряване на охлаждането да бъде постигнат стабилен овърклок от 30-50%.

Популярността на 2600K бе толкова висока, че резултатите от овърклока на този процесор през 2011 година достигнаха дял от 28% от всички публикувани резултати за овърклок на сайта HWBot, а през 2012 година те бяха повече от резултатите на неговия потомък 3770K. Благодарение на своята ниска цена (едва $216) плюс предлаганите много добри характеристики с въздушно и водно охлаждане, Intel 2500K стана нещо като стандарт за оценка възможностите на различните чипове на Intel.

Intel Core i7 920

  • Дата на излизане: 17 ноември 2008 година
  • Тактова честота: 2,67 GHz (Turbo 2,93 GHz)
  • Овърклок: 3,5-4,0 GHz при C0 версията, 3,8-4,2 GHz при D0 версията (~58%)

Новата архитектура Nehalem и платформата X58 изглеждаха достатъчно привлекателни, за да привлекат потребителите, които дотогава използваха предимно Core 2 LGA 775. Въпреки че флагманът i7 965 EE при цена $1000 бе с една трета по-евтин от Core 2 QX9770, той си остана по-малко актуален в сравнение с i7 920.

Първите процесори Bloomfield версия C0 изискваха високи захранващи напрежения при честота над 3,6 GHz, а следващата версия D0 често имаше възможност при номинално напрежение от 1,26 V да достига тактова честота до 4 GHz. А ако захранващото напрежение на кристала бъде повишено до 1,5 V, то тактовата честота стигаше почти до 4,5 GHz.

Популярността на 920 бе (и си остана) толкова висока, понеже при около една трета част от общия брой продадени процесори със LGA 1366, постигането на тези високи тактови честоти бе лесно.

Intel Pentium 4 1.6A / Celeron 2.0 (Northwood)

  • Дата на излизане: 7 януари 2002 година (Pentium 4) / 18-ти септември 2002 година (Celeron 2.0)
  • Тактова честота: 1,6 / 2,0 GHz
  • Овърклок: 2,4-2,8 GHz (~48%) / 2,66-3,0 GHz (~46%)

Появата на ядрата Northwood бе дългоочаквано събитие след твърде разочароващия Williamette, високото напрежение и твърде многото отделяне на топлина на който възпрепятстваха масовия овърклокинг. Но P4 с удвоена тактова честота имаха по-малка ценност в сравнение с XP, модел 1.6A с цена $125, който превърна дефицита на производителността в изгода благодарение на ниската базова честота на системната шина (100 MHz), която лесно може да се да се вдигне до 150 MHz и да се получи работна честота от 2,4 GHz.

Овърклокът на Celeron си беше по-висок благодарение на 20x множителя, но производителността на този процесор бе сериозно ограничена от скромния кеш от второ ниво с капацитет едва 128 KB. Всеки, който искаше да постигне максимален овърклок, трябваше да покачи напрежението на кристала над 1,6 V или чрез BIOS, или с помощта на проводник, който съединява някои крачета на чипа, с което се повишава предела на Vcore. Вторият метод бе основата причина за появата на явлението S.N.D.S. (Sudden Northwood Death Syndrome – синдромът на внезапната смърт на Northwood).

Този фактор, както и че версията 1.6A започна да вреди на продажбите на по-скъпите модели на Intel, накара компанията да прекрати продажбите на 1.6A само шест месеца след излизането на този процесор на пазара през месец януари 2002 година.

Intel Xeon LV 1.6 D1 revision (Prestonia)

  • Дата на излизане: месец септември 2003 година
  • Тактова честота: 1,6 GHz
  • Овърклок: 2,6-3,2 GHz (~63%)

Овърклокът най-често се асоциира с игровите компютърни системи, но преди повече от 10 години огромна популярност имаше и двупроцесорният овърклок. Много преди QX9775 и платката Intel Skulltrail да станат синоним на производителността, редица фенове търсеха откъде да си вземат бюджетните Xeon LV 1.6.

На практика ядрото Prestonia е процесор Pentium 4 Northwood, при който в качеството на стандартна функция бяха добавени SMP (симетрична многопроцесорна обработка на данните) и HyperThreading. Въпреки че 1,6 GHz Xeon с цена едва $200 имаше нужда от напрежение на кристала 1,274 V, овърклокърите не можеха да го достигнат, понеже дънните платки от това време блокираха подаването на подобни напрежения. Но чрез обикновено повишаване на честотата на системната шина можеха да бъдат получени 2,6 GHz.

А ако потребителят е по-склонен към авантюри, то той можеше да се възползва от три хардуерни мода и да получи дори и над 100% овърклок. Това бе модернизацията U-Wire, при която се съединяваха две 1,5 V или три 1,6 V крачета на сокета; модернизацията BSEL, изолираща някои крачета на процесора, като по този начин пределът на FSB все повишаваше до 200 MHz; както и модернизацията vDIMM повишаваща захранващото напрежение на оперативната памет.

Всички, които желаеха да рискуват и да разширят предела на използваните технологии, получаваха награда във вид на работна честота от 3,2 GHz за около $700 (общата цена на процесорите, охладителите, дъната и оперативната памет).

AMD Athlon XP 1700+ (Thoroughbred-B)

  • Дата на излизане: 10 юни 2002 година
  • Тактова честота: 1,46 GHz
  • Овърклок: 2,2-3,5 GHz (~44%)

Първият Thoroughbred-A бе на практика предишният Palomino с намалени размери на кристала, който сериозно разочарова потребителите. Излезлият през 2002 година AMD Thoroughbred-B бе по-адаптиран към 130 нанометровия технологичен процес, което оказа влияние на тактовата честота на ядрото, както и на неговата ефективност. Версията B даваше и широки възможности за овърклок при минимално повишаване на захранващото напрежение или въобще без неговото повишаване.

Съчетан с мощна дънна платка, базирана на чипсета nForce2, процесорът XP 1700+ с цена едва $60 бе способен да достигне работна тактова честота от почти 2 GHz. А с дънна платка, базирана на nF2, която може да качва честотата на системната шина над 200 MHz, можеше да се постигне стабилен овърклок от ниво 40% при напрежение от 1,7 V. По този начин се получаваше процесор с по-висока производителност от флагмана AMD Athlon XP 2800+ за $397 и се създаваше заплаха за Intel Pentium 4.

Intel Pentium D 820 / D 805

  • Дата на излизане: 26-ти май 2005 година (D 820) / декември 2005-та 2005 (D 805)
  • Тактова честота: 2,8 / 2,66 GHz
  • Овърклок: 3,5-4,2 GHz (~26%)

Pentium D 820 се оказа интересна аномалия – две единични ядра в един и същ корпус при доста по-ниска цена в сравнение и с най-евтиния двуядрен AMD Athlon 64 X2 ( цена $241), който дори бе с 30 долара по-евтин в сравнение с едноядрения Athlon 64 3500+. Процесорът Pentium D 820 осигуряваше надеждна и умерена производителност, която по никакъв начин не може да се конкурира с двойния Athlon, но имаше приличен потенциал за овърклок при подаване на разумно напрежение на кристала и при наличието на добро охлаждане.

Появата на Intel D 805 (цена $129) още повече привлече вниманието на бюджетните овърклокъри към горещия процесор Netburst. Намаляването на честотата на системната шина от 200 на 133 MHz се компенсираше с 20x множителя на процесора D 805 и по този начин овърклокът се превръщаше в твърде интересен процес. За хората с по-ограничен бюджет, D 805 съчетан с дънна платка, базирана на чипсета 945P и съответната оперативна памет, осигуряваше производителност от порядъка на процесори с цена над $500.

Intel Pentium Dual Core E2140 / E2160

  • Дата на излизане: трети юни 2007 година
  • Тактова честота: 1,6 GHz (E2140) / 1,8 GHz (E2160)
  • Овърклок: 2,7-3,2 GHz (~89%) / 2,9-3,5 GHz (~92%)

Серията E2000 на компанията Intel стана едновременно знак, че наближава краят на Pentium D с NetBurst и на доминирането на AMD на бюджетния пазар. В този момент Intel двойно увеличи размера на кеша от второ ниво на серията E4000, като в същото време отслаби производителността на системната шина на 200 MHz (800 FSB). Но всичко това не попречи на Conroe процесорите да бъдат овърклоквани.

При стандартни напрежения и обикновен охладител можеше да се постигне повишаване на тактовата честота с 50%, като просто се вдигне скоростта на шината на 300 MHz с помощта на евтино дъно с Intel P965/P35 или на дънна платка с чипсета Nvidia 650i SLI, който благодарение на това, че заобикаля делителя на честотата на паметта, осигурява по-широки възможности за настройка.

С помощта на купен въздушен охладител втора ръка, фино регулиране на напрежението и малко късмет в силициевата лотария бяха достатъчни за да се постигне почти 100-процентов овърклок но този процесор, като се осигуряваше производителност на нивото на E6700 при неколкократно по-ниска цена.

AMD Phenom II X2 550 Black Edition (Callisto) / X4 955 Black Edition (Deneb)

  • Дата на излизане: първи юни 2009 година( X2 550 BE) / 23 април 2009 година  (X4 955 BE)
  • Тактова честота: 3,1 GHz / 3,2 GHz
  • Овърклок: 3,7-3,9 GHz (~22%)

Излизането на новата версия на архитектурата AMD K10.5 през първите месеци на 2009 година стана нещо като символ на тази компания в пазарната ниша на бюджетните продукти. Появата на процесорите Black Edition бе едно приятно допълнение във вид на свободен множител, чрез който значително се опростяваше овърклока.

Въпреки че в крайна сметка повишаването на тактовите честоти по историческите стандарти не бе особено впечатляващо, то вървеше рамо до рамо с действителния ръст на производителността и извади този процесор от сянката на Core 2 Quad. При цена от около $100, 550 Black Edition бе много ценен, особено ако потребителят успее да отключи двете заключени процесорни ядра (отключването на четвъртото ядро стана един от най-ценните моменти за X3 720 BE), а чистата производителност на 955 BE, който струваше $245 гарантираше че неговият потенциал може да бъде надхвърлен единствено от доста по-скъпата X58 платформа.

Intel Core 2 Duo E6600 (Conroe)

  • Дата на излизане: 27 юли 2006 година
  • Тактова честота: 2,4 GHz
  • Овърклок: 3,0-4,0 GHz (~45%)

Към датата на излизането през месец юли 2006 година Intel Conroe основното внимание на потребителите бе привлечено от X6800, който имаше отключен множител, но най-важната роля изигра най-евтиния и пълнофункционален чип с 4 MB L2 кеш памет. Този процесор при цена $316 струваше с $200 по-малко в сравнение със следващия по-производителност чип (E6700) и осигуряваше възможности, съперничещи с най-мощния AMD Athlon 64.

С използването на стандартни охлаждане и напрежение, E6600 достигаше тактова честота 2,7-3,0 GHz. При закупуването на по-добър и поддържан охладител, ограничаващ фактор най-често бе стабилността на дънната платка, понеже се налагаше вдигането на честотата на системната шина над 400 MHz (до около 450 MHz). Потенциалът на върколак на този чип бе толкова голям, че цените на X6800 ($999) и 64 FX-62 ($799) изглеждаха очевидно смешни в сравнение с цената и производителността на процесора E6600.

Intel Core 2 Duo E8400 E0 Revision (Wolfdale-6M)

  • Дата на излизане: 7 януари 2008 година (версията C0)/ 18 юли 2008 година (версията E0)
  • Тактова честота: 3,0 GHz
  • Овърклок: 4,0-4,5 GHz (~41%)

След появата на версия C0 на процесора Wolfdale E8400, той веднага стана известен като достъпен процесор с възможност за лесно повишаване на производителността при стандартно напрежение на кристала и обикновен охладител.

Когато излезе версия E0, цената на ОЕМ комплекта падна до $149, а новите дънни платки с чипсети P45 и X48 можеха да вдигат честотата на системната шина до 500 MHz (2000 MHz FSB). Стабилността на работата на тези компютърни системи при тактови честоти над 4 GHz станаха символ на качеството както на архитектурата, така и на чипсетите.

5 3 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
8 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари