Още с появата на първите процесори ентусиастите винаги са се опитвали максимално да използват ресурсите на силициевите чипове. В самото начало, за извършването на овърклок се налагаше да се използва поялник, с който да се подменят кварцовете на генераторите на тактова честота, но тази практика много бързо еволюира към промяна за скоростта на системните шини с помощта на DIP превключватели и мостчета на дънните платки.
След това се появиха множители на вътрешната тактова честота, но те сравнително бързо бяха блокирани, понеже редица безсъвестни търговци премахваха официалните номинални честоти и показваха свои собствени по-високи честоти – естествено, за да печелят повече. За повечето потребители най-важната възможност за овърклок станаха системните шини и делителите, а най-големите фенове физически променяха различните електрически параметри чрез хардуерен модинг на оборудването.
Днес ние отново се връщаме към множителите на вътрешната тактова честота на процесорите. Скоростта на системните шини започна все по-силно се контролира от производителите с цел поддържане стабилността на компютърната система, което ограничи възможностите за овърклок.
В историята на персоналните компютри има няколко процесора, които станаха легендарни благодарение на своята способност за овърклок. В тази статия ще се спрем именно на тях.
Intel Pentium MMX 166
- Дата на излизане: 8 януари 1997 година
- Стандартна тактова честота: 166 MHz
- Честота на овърклок: 207-266 MHz (~54%)
Pentium MMX се появи във времена, когато процъфтяваха тъмните сделки на търговците на дребно, на което производителите на x86 процесори отговориха с блокиране на горната граница на множителите. Ето защо в много MMX за овърклок се използваше повишение честотата на шината. MMX процесорите със свободен множител предоставяха на овърклокърите много повече възможности, и сред тях най-много се отличаваше MMX 233, въпреки че цената му от $594 за много хора бе непосилна.
По изгодно предложение при цена $406 бе MMX 166 и ако дънната платка бе с чипсета 430TX със стандартна скорост на шината 75 MHz, то ставаше възможно да се достигнат 225 или 266 MHz (множител 3 или 3,5). За прехвърлянето на бариерата от 200 MHz при процесорите MMX 166 с блокиран множител трябваше да се премести един джъмпер на дънната платка, за да започне шината да работи с честота 83 MHz (2,5 * 83 = 207 MHz) (ако има такава възможност). Но при тази скорост на шината нагряването на чипа бе толкова високо, че стабилната работа се нарушаваше и това създаваше много повече проблеми в сравнение с търсенето на качествена EDO/SDRAM оперативна памет, необходима за работа с подобна честота.
Intel 486DX2-40
- Дата на излизане: месец март 1992 година
- Стандартна тактова честота: 40 MHz и 50 MHz
- Честота на овърклок: 66 MHz (~65%)
В процесорите P24 DX2 486 се появи множител на тактовата честота на процесора, удвояващ скоростта на системната шина, а самата честота на тази шина може да се настройва с помощта на мостчета или DIP превключватели на дънната платка. Първоначално серията включваше модели с честоти 20, 25 и 33 MHz, а по-късно излязоха и чипове с тактова честота 40 и 50 MHz. Тук потребителите получиха възможност за овърклок, при който не се налага запояване и замяна на кварцовия резонатор, а понякога дори и генератора.
По този начин можеше да се за да се достигне производителност от нивото на DX2-66 (с цена $799), като за $400 се закупи 486DX2-40 и се повиши неговата стандартна скорост на шината от 20 MHz до 33 MHz.
Поради проблеми със стабилността и VLB слота, при скорости на шината над 33 MHz, възможността за овърклок намаляваха до такава степен, че някои екземпляри DX2-66 въобще не можеха да се клокват, а други бяха ограничени само до 80 MHz (2х40 MHz).
Intel Celeron 300A
- Дата на излизане: 24 август 1998 година
- Стандартна тактова честота: 300 MHz
- Честота на овърклок: 375-504 MHz (~55%)
Счита се че през 90-те години овърклокът е станал толкова популярен предимно благодарение на твърде лесното клокване на легендарния Celeron 300A. За да може този процесор да се ускори с 50% до 450 MHz, достатъчно бе просто да се смени скоростта на шината от номиналните 66 MHz на 100 MHz, въпреки че максималната честота на някои дънни платки бе 83,3 MHz, като по този начин овърклокът се ограничаваше до 375 MHz. Дъната с поддръжката на честота на системната шина (FSB) 103 MHz дава възможност да се получат 464 MHz.
Най-качествените чипове при повишаване на захранващото напрежение можеха да работят при честота на FSB 112 MHz, като по този начин се осигуряваше честота на процесора 504 MHz. Интересно е, че 300A обикновено можеше да достигне 450 MHz без да се налага да се правят промени в напрежението и да се използват номиналните 2,0 V. Този чип осигуряваше доста висока производителност благодарение на разположения на кристала кеш от второ ниво и със своята цена от $149 бе особено удобен за хората, които сами си сглобяваха компютърната система.
AMD Athlon 700 (Thunderbird) / Duron 600 (Spitfire)
- Дата на излизане: 5 юли 2000 година (Athlon 700) / 19 юни 2000 година (Duron 600)
- Стандартна тактова честота: 700 MHz/600 MHz
- Честота на овърклок: 770-900 MHz (~12%) / 800-1000 MHz (~59%)
„Моливната модификация“ на AMD Thunderbird стана въплъщение на мечтите на овърклокъра. AMD блокира напрежението и множителите на серията K7, като по този начин се опита да възпрепятства мошеничеството с повторното маркиране на процесорите. Но тук овърклокърите бързо разбраха че ключът към разблокирането на производителността са мостчетата на платката.
Първоначално, съчетанието на свързващите джъмпери в блоковете L3, L4 и L6 даваше възможност за окъсяване на L1 за разблокиране на множителя. Също така можеше да се променят връзките на блока L7 за промяна напрежението на ядрото, като за осъществяването на този процес бе достатъчен мек графитен молив, с който се нанасяха необходимите токопроводящи пътечки.
Тъй като системната шина AMD EV6 не чувствителна към овърклока, клокването чрез множители осигуряваше широки възможности единствено при серията Duron благодарение на нейното понижено напрежение на ядрото (1,5 V вместо 1,70/1,75 V), което даваше възможност за още по-голямо увеличение на производителността при максимално допустимите 1,85 V.
При цена от едва $112 процесорът Duron 600 само за няколко минути съвсем лесно можеше да се Приближи по производителността до чиповете, които струват многократно повече.
Intel Core 2 Quad Q6600 G0 Revision
- Дата на излизане: 8 януари 2007 година (версията B0)/ 22 юли 2007 година (версията G0)
- Стандартна тактова честота: 2,4 GHz
- Честота на овърклок: 3,4-3,6 GHz (~46%)
Core 2 Quad Q6600 постигна завиден рекорд по отношение на технологичния срок на живот и производителността, и бързо стана любимият чип на овърклокърите, които искаха да имат бюджетен четириядрен процесор. Считано от месец януари 2007 година неговата първоначална цена от $851 започна бързо да пада и през месец май достигна 530 долара. Последвалата промяна на цените през месец юли съвпадна с излизането на версията G0. Получи се така, че при цена от $266, един 2,4 GHz 4-ядрен чип струваше толкова, колкото е цената на новия 2-ядрен 3,0 GHz E6850.
Новата версия G0 консумираше малко по-малко енергия, което подобри възможностите за овърклок. Благодарение на това потребителите можеха почти без усилия да достигнат стабилни 3,4-3,6 GHz. След това появата на достъпната платформа Intel P35 и продължилото намаляване на цените, при което Q6600 поевтиня от $224 (през април) на $183 (през октомври), предостави възможност за надежден овърклок в пределите на над 50% (9х множител и системната шина с тактова честота 400 MHz даваха 3,6 GHz) при съвсем умерени разходи. Този процесор още дълго време остана конкурентоспособен дори и след като редица съвременни на него процесори загубиха своята популярност.
Intel Pentium III 500E
- Дата на излизане: 25-ти октомври 1999 година
- Стандартна тактова честота: 500 MHz
- Честота на овърклок: 667-775 MHz (~50%)
Причините процесорите Coppermine Pentium III 500E и 550E до могат да се клокват е, че Intel им остави сериозен запас, ниската честота на системната шина (100 MHz) и интегрираният кеш от второ ниво. Бюджетната цена от 239 долара и възможността за използване на старите дънни платки със Slot 1 с помощта на преходник от Socket 370 към Slot 1 осигуряваха великолепна производителност при съвсем скромни разходи.
500E съвсем лесно започваше да работи при 666 MHz, след като в BIOS си избере честота на системната шина 133 MHz или след изолирането със изолационна лента или лак контакта А14 на преходника. При по-скъпите дънни платки можеше да се достигнат 750 MHz (FSB 150 MHz) и дори повече, като по този начин се получава аналогична производителност на Pentium III с цена $850.
Но при овърклока на този чип имаше някои особености, като например това, че дънните платки трябваше да поддържат делители на тактовите честоти за AGP и PCI, съответно 1:2 и 1:4, за да се осигури стабилна работа на компонентите и бързата PC133 оперативна памет от това време.
AMD Athlon XP-M 2500+ (Barton Mainstream 45W TDP)
- Дата на излизане: 12 март 2003 година
- Стандартна тактова честота: 1,87 GHz
- Честота на овърклок: 2,4-2,7 GHz (~32%)
В началото на 2004 година общността на овърклокърите обърна внимание на факта, че в мобилните процесори Barton е оставен свободен множителят на тактова честота, и че освен това те са предназначени за работа при понижено захранване – 1,45 V в сравнение с десктоп моделите (1,65 V). Тези особености даваха феноменални възможности за овърклок, който нямаше как да се приложи към десктоп моделите.
Когато на широката публика става известен потенциала за овърклокинг на този чип, неговата цена само за една-две седмици се покачи от първоначалните $75 с над 30%. При използването на надеждната дънна платка nForce2 с добро охлаждане и при повишаване на напрежението до 1,8 и повече волта, можеше да се постигне овърклок до 30-40%. Въпреки че този твърде впечатляващ ръст в производителността не можеше да изравни тези процесори с новите Athlon 64, моделът Athlon XP-M 2500+ все пак не струваше от $200 до $400.
AMD Opteron 144 / 146 (K8 Venus)
- Дата на излизане: 2 август 2005 година
- Стандартна тактова честота: 1,8-2,0 GHz
- Честота на овърклок: 2,5-3,0 GHz (~63%)
Използвайки същия силиций, както и произвежданите в Сан Диего процесори Athlon 64, моделите Opteron за Socket 939 с цена $125 и $183 имаха сериозно ценово преимущество в сравнение с имащите подобни характеристики Athlon 64 3700+ (цена $329) и още по-добре се проявяваха на фона на FX-57, който се продаваше за $1000.
Както и при всички други процесори със заключен към повишаване множител, способността на Opteron към овърклок бе непосредствено свързана с възможностите на избраната дънна платка. Запасите на сървърните чипове Opteron, съчетания с надеждно дъно за овърклокинг, базирано например на чипсета nForce4 и HyperTransport честоти, достигащи и прехвърлящи 300 MT/s, даваха възможност за овърклок на ниво процесори от корпоративен клас.
Интересно е, че всичките модели Opteron имаха приблизително еднакъв „таван“ за овърклок и най-евтините чипове за по $144 моментално бяха разпродадени в почти всички държави.
Край на първа част. Във втората част постепенно ще се придвижим напред в годините и ще разгледаме кои още бяха най-подходящите за овърклок процесори.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!







