fbpx
-4.3 C
София

Производителите убиха домашния овърклок. Какво следва?

Оригиналът е на Egor Morozov

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/
Новинар. Увличам се от съвременни технологии, информационна безопасност, спорт, наука и изкуствен интелект.

Историята на овърклока е богата и дълга. Но нас ни интересува нейната последна част, която накратко може да бъде описана чрез фразата ‘Ако не можеш да победиш революцията – оглави я‘: вместо да продължават да забраняват клокването, Intel и AMD създадоха чипсети и специални процесори, тактовата честота на които съвсем официално може да бъде покачена. И така, на теория през последните няколко години няма особени промени в овърклокинга, но на практика… Нека се спрем по-подробно.

AMD

Процесорите AMD Ryzen 3000 станаха изключително популярни и вече обхващат 80% от продажбите на CPU в Европа най-вече заради отличното съотношение на цена и производителност. И наистина, защо да купуваме примерно за €500 8-ядрен процесор на Intel, след като за същите пари можем да си вземем 12-ядрен CPU на AMD?

Но с овърклока нещата не са толкова прости. Тези процесори на AMD автоматично се клокват до много високи честоти – 16-ядреният Ryzen 9 3950X достига до немалките 4,7 GHz. Но ако бъдат натоварени всички процесорни ядра, то тази честота пада до около 4,0 GHz, което също е много добре. Технологията Turbo Boost, която при AMD носи името Precision Boost съвсем не е нова и се използва в процесорите на Intel от почти 10 години. Тя е удобна с това, че осигурява отлична едноядрена и много добра многоядрена производителност. И вече всички свикнаха да мислят, че ако едно ядро може да работи с много висока честота, то чрез овърклок могат да бъдат накарани всичките ядра да работят със същата честота.

Но въпросният Ryzen 9 се клоква максимум до 4,1-4,2 GHz. Защо всъщност става така?

Създаването на огромен монолитен кристал с 16 ядра, кеш, шини и още много неща, струва скъпо и дори и при най-малкия брак целият CPU се бракува. Този начин на работа засега не е особено рентабилен и именно затова процесорите на Intel от серия Х винаги са стрували скъпо. AMD тръгна по друг път – в новите процесорни архитектури на компанията се използват няколко кристала със собствени процесорния ядра и кеш.

В случая с фамилията Ryzen 3000 се използват до два 8-ядрени чиплета със собствен кеш и един общ кристал, който играе ролята на хъб и включва различните контролери и поддръжката на различните шини. Тази технология разкрива богати възможности. Така например, в 12 и 16-ядрените процесори е възможно да се поставят леко различаващи се по свойствата си чиплети, без това да се отразява на качествата на самия CPU.

Мисля, че вече всички са се досетили какво се получава на практика. Ядрата на единия чиплет се клокват много добре и достигат честоти над 4,5 GHz, докато ядрата на втория достигат малко над 4,0 GHz. Тази конструкция е перфектна за технологията Precision Boost – колкото по-малко ядра са натоварени – толкова по-висока е тяхната честота. Но не остава място за ръчен овърклок, понеже малко по-слабият чиплет задава общата за всички ядра честота. Разбира се, овърклокът е възможен, но със специално охлаждане, но това не е домашно клокване примерно само с въздушен охладител.

Що се отнася до високите температури, то тук нещата също са ясни. Нека да погледнем модела на съвременния Intel Core i9, показан по-горе. ‘Горещите’ ядра, които са показани със златист цвят, обкръжават по-хладните контролери, които тук играят ролята на своеобразни радиатори и разсейването на топлината от този чип не е особено сложно. Но при AMD това не е така – ядрата на процесорите Ryzen 3000 се намират в отделни чиплети и се използва 7 нанометров технологичен процес, поради което площта на самите кристали е съвсем малка и разсейването на топлината е по-трудно. Освен това, чиплетите не са разположени точно в центъра на процесора, където притискането на охладителя е максимално и по този начин получаваме почти 90 градуса по Целзий при различните бенчмаркове.

Получава се парадокс – ако се повиши честотата на всички ядра, многоядрената производителност ще се качи със 5-7%, но като се има предвид, че далеч не всичкия софтуер може да използва от 24 до 32 потока, ще се получи така, че едноядрената производителност ще падне, а това ще се усети при игрите и дори при обикновените ежедневни задачи.

А какво да кажем за технологиите Boost Clock Override и Precision Boost Overdrive (PBO)? Първата технология дава възможност за покачване на тактовата честото от 0 до 300 MHz. Но тя качва многоядрената производителност с едва 50-100 MHz и дава малък ръст на производителността, но все пак е нещо. Втората технология дава възможност за увеличаване на лимитите на отделяната топлина и тока на процесора, но нейната добавка към производителността също не е голяма. Работата на тези две функции е показана на следното изображение:

Вижда се, че многоядрената производителност се променя съвсем малко, а едноядрената – с около 3%

Няма как да не се запитаме, защо AMD още в завода така силно ‘изцежда’ честотния потенциал на своите процесори и не оставя шансове за домашен овърклок? Не е сложно: колкото и перфектна да е архитектурата Zen 2 в сложните работни задачи, в игрите Skylake на Intel все още е малко по-добра и единственият начин да се намали разликата е колкото се може да се покачи производителността при използването на малко ядра. И разбира се, когато трябва да се направи избор по-добра конкуренция или по-добър домашен овърклок, AMD избира първия път.

Но предстои излизането на новото поколение десктоп процесори Ryzen 4000, които се произвеждат чрез 7 нанометров технологичен процес и в тях също се използват чиплети. Но това е значително подобрена процесорна архитектура и AMD навярно е решила забелязаните проблеми. По принцип, бъдещето е именно на чиплетите и в крайна сметка и Intel навярно ще започне да използва подобни архитектури.

Intel

Нека разгледаме как стоят нещата в ‘синия’ лагер. Да си припомним, че навремето Intel предлагаше своя Крал на овърклока – легендарният Core i7-2600K, който при честота по спецификации ~3.5 GHz, дори и с обикновено въздушно охлаждане стигаше чак до 5 GHz. Този чип е просто идеален за домашен овърклок. И с какво може да се похвали днес неговият правнук, 10-ядреният Core i9-10900K? Например с пълната липса на овърклок.

Защо става така? Защото Intel вече в продължение на 5 години ‘издоява’ 14 nm архитектура Skylake, като с всяко ново поколение увеличава броя на ядрата и честотата. И като се има предвид, че през това време нямаше почти никакви технологични промени, компанията сама се вкара в капана – единственият за Intel начин за повишаване на ‘малкоядрената’ производителност е увеличаване на тактовата честота при излизането на всяка една нова фамилия процесори. Само че това автоматично води до увеличаване на консумацията и според официалните данни на Intel нейният топ процесор Core i9-10900K консумира до 250 W при по-голямо натоварване и това става без какъвто и да било овърклок.

Забавно е да се гледа работата ба енергийноефективните процесор – уж 35 W 10-ядрен Core i9 за половин минута може да консумира 4 пъти повече енергия

Да разсеят подобно количество топлина могат само супер охладителите с тегло над 5 кг или водните охлаждания с три секции. Дори и в подобни условия охлаждането е много трудно и температурата на кристала достига 90 градуса по Целзий, че и повече. Очевидно е, че тук не може да става и дума за домашен овърклок. Ще е необходим Дюаров съд с течен азот и дори тогава повишаването на честотата е противопоказно. В най-добрия случай ще получите ръст от смешните 100-200 MHz или от 2 до 4%, които дори и в бенчмарковете няма да се забележат.

Дали в бъдеще нещо ще се промени в това отношение? Към по-добрата страна – едва ли. Intel вече от няколко години се ограничава с 10 nm решения само в лаптопите, понеже не може съществено да повиши честотата на тези процесори, а и за да не се види, че тези нови процесори имат по-малка едноядрена производителност от ‘старите’ Skylake. Ето защо, ако Intel предложи 10 nm десктоп процесори, то техният заводски потенциал още от завода ще бъде максимум използван и за домашен овърклок няма да може и да става дума.

Добре, топ-процесорите не се клокват, а какво се случва с CPU от среден клас?

Същото. Да вземем например изключително популярния 6-ядрен Ryzen 5 3600 който е почти двойно по-евтин от 6-ядрения Core i7-8700K, като двата чипа имат съвсем сходна производителност. Технологията Precision Boost му дава възможност да работи с честота до 4,4 GHz с едно ядро и 4 GHz с всичките ядра. Ако опитате ръчен овърклок, то можете да получите 4,1-4,15 GHz за всичките ядра, но ще загубите едноядрена производителност, понеже както вече казахме, едно ядро може да работи с 4,4 GHz.

А как са нещата при Intel? Техният процесор от среден клас е 6-ядреният Core i5-10600K, който може да достигне 4,8 GHz за едно ядро и до 4,5 GHz за всичките ядра. При ръчен овърклок, малко трудно, но могат да бъдат достигнати 4,8-4,9 GHz. И какво? Това дава цели… 7% ръст на производителността. Заради подобен незначителен ръст със сигурност не си струва да се купува по-мощно охлаждане и по -скъпа дънна платка със Z чипсет.

4,9 GHz (+8%) при максимални за ежедневно използване 1,35-1,37 V. Определено не си струва

Видеокартите

ОК, с процесорите е ясно, а може би графичните карти се подават на ръчен овърклок? Не се подават, но по други причини. По принцип, нито Nvidia, нито AMD са забранявали овърклока на своите графични решение, но и не му помагаха.

2003-2005 години бяха златни за овърклокърите. Видеокартите се развиваха много бързо и всяка година се появяваше нещо ново – нови изчислителни блокове, нови шейдъри, нови версии на DirectX, нови видове графична памет, други технологични процеси и т.н. В тези бурни времена в една и съща серия видеокарти можеше да се видят графични процесори от три различни поколения. Винаги имаше GPU, които са софтуерно орязани и имаше начини да се клокват много добре.

Древната Nvidia GTX 480 наистина може да работи с DirectX 12, въпреки, че често пъти DirectX 11 се оказва по-бърза. В тази област почти няма технологично развитие

Но през последните 10 години всичко се промени и технологичното развитие на видеокартите силно се забави, като единствената по-съществена промяна през последните 10 години е технологията за трасиране на лъчите.

И след като липсва активно технологично развитие, производителите на GPU съвсем логично приложиха заводски овърклок и към днешен ден за графичните чипове е изчерпан целия честотен потенциал, а ръчният овърклок стана безсмислен, понеже увеличава производителността с части от процента, но излъчваната топлина осезателно се увеличава.

Остана ли все пак какво да се клоква към днешен ден?

За щастие да, и това е оперативната памет. В това няма нищо за учудване, понеже RAM стандартите се променят бавно и обикновено съществуват по 6-7 години. И разбира се в процеса на този жизнен цикъл единственият начин да се увеличи нейната производителност е да се вдигне честотата, което всъщност и виждаме. Докато през 2016 година повечето процесори официално можеха да работят с DDR4-2400, то днес и в лаптопите се поставят DDR4-3200, а в десктоп машините честотата вече е почти 5000 MHz.

Едва ли с излизането на DDR5 нещо ще се промени. Очаква се тази памет да стартира от 4800 MHz – тоест, малко по-бавно от най-добрата DDR4 и със сигурност, почти веднага ще излязат по-бързи модули и процесори с тяхната поддръжка. Така че можем да си отдъхнем – овърклокът на паметта ще си остане.


Извод: приключи ерата на домашния овърклок

Причините са много – технологичните проблеми, жестоката конкуренция и липсата на иновации. Всичко това заставя производителите да са единодушни в едно отношение – да се изстиска целия честотен потенциал чрез заводски овърклок. А като се има предвид, че сериозен пробив в силициевите кристали не се очаква, то навярно домашният овърклок е вече една затворена страница.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

10 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини