12 мита за оперативната памет, които е време да забравим

21
8555

Миналият път разгледахме по-популярните заблуждения относно централните процесори. Сега нека да се спрем на по-популярните митове, свързани с оперативната памет.

1Двуканалният режим не е толкова необходим, важен е капацитетът

Не сте ли се замисляли, че RAM плочката с капацитет 8 GB е по-евтина от две плочки по 4 GB. Желанието да се икономиса е очевидно, но това не бива да се прави, ако се занимавате с нещо повече от сърфиране в интернет и гледане на филми. Двуканалният режим на оперативната памет ускорява нейната работа със сериозните 70-90%, като едновременно с  това намалява натоварването на централния процесор. Той по-малко престоява и му остава повече време и ресурс за други задачи. Според различните тестове, двуканалната RAM ускорява изчислителните алгоритми и игрите не с един-два процента, а с десетки проценти. Като се има предвид, че разликата в цената на една RAM плочка се различава с 5-7% от цената на две плочки, то със сигурност е по-добре да се вземат две RAM плочки, които да работят в двуканален режим.

2За работа в двуканален режим са необходими две еднакви RAM плочки

Времената на DDR и DDR2 паметите, когато слагането на две, дори и еднакви RAM плочки изискваше редица настройки, отдавна изминаха. Днес всичко е по-лесно: DDR3 и DDR4 модулите могат да имат всякакъв капацитет, честота и тайминги. Уви, все още има редки изключения поради стар BIOS, но те вече на практика не се срещат. Правилото се простичко: двуканалният режим ще работи, като капацитетът на двете плочки ще се сумира, а честотата ще бъде честотата на по-бавната RAM плочка. Или ще се използват по-слабите JEDEC спецификации. JEDEC е организацията, която предписва, че във всяка плочка оперативна памет трябва да са записани съвместимите честоти и тайминги на DDR3 и DDR4 паметите. Това е специално направено, за да могат RAM плочките от един и същ вид (само DDR3 или само DDR4) да намерят общ език.

3Овърклокът на RAM паметта е загуба на време, колкото да се вдигнат цифрите в бенчмарковете

Допреди 7-10 години това наистина бе така. Тогава и двуканалният режим не вдигаше производителността особено много. Но времената се промениха. Така например, при процесорите Ryzen честотата на оперативната памет е директно свързана с честотата на вътрешната шина, съединяваща двата блока ядра. Така че RAM овърклокът директно влияе и на производителността на централния процесор. Но дори и при процесорите на Intel ускоряването на оперативната памет дава много добри резултати:

Така например, при обработването на изображения, увеличението на скоростта на RAM от 2400 до 2933 MHz намалява времето на обработка с 15-20%. А подобен овърклок позволяват на практика всички DDR4 модули.

4Вградените XMP/D.O.C.P профили моментално предлагат най-добрите честоти и тайминги

RAM овърклокът вече е съвсем лесен и за начинаещия потребител. В магазините се продават RAM плочки с вградени профили за овърклок. Достатъчно е някой от тях да бъде избран в BIOS-а и вашата памет започва стабилно да работи, при това често пъти с един и половина пъти по-бързо от стандартните за DDR4 2133 MHz. Разбира се, преди да запише други честоти и тайминги в профила, производителят внимателно е тествал своите партиди с памети и както при процесорите, оставя големи резерви.

Ето защо, има смисъл да се опита след избирането на профила, настройките още малко да се променят. А това дава минимум 5-10% допълнителна производителност. Като се има предвид, че производителят обикновено предлага цяла серия памети, например с честоти 3066/3200/3333 MHz, често пъти може да бъде взета най-евтината с 3066 MHz честота и да се изберат 3333 MHz. Ще се получи висока производителност и малко ще се икономиса.

5Бързата RAM във всички случи повишава производителността

Да не забравяме, че далеч не винаги паметта може да бъде ускорена. Така например, при Intel това става само с чиповете от серия Z. Ето защо няма никакъв смисъл да се вземе някакъв i5-8400, дънна платка с чипсета B360 и DDR4-3200 оперативна памет. В този случай контролерът на паметта не може да вдигне честотата над 2666 MHz и няма никакъв смисъл да се харчи за бърза RAM.

Това се отнася и за лаптопите – скъпите модели с HK процесори могат да клокват паметта, но ако нямате подобен процесор, няма смисъл да купувате RAM с честота над 2400-2666 MHz.

6Радиаторите за RAM паметите са необходими и спасяват от прегряване

Мит, активно подхранван от маркетолозите, за да могат да продадат една и съща памет, която с радиатори струва доста повече. Първо, ако паметта работи с честоти и напрежения, близки до JEDEC спецификациите (2133-2400 MHz и 1,2 V за DDR4), то радиатори абсолютно не са необходими. Нагряването няма да превиши 35-40 градуса по Целзий и при максимално натоварване. Именно затова RAM плочките в лаптопите нямат радиатори.

Но дори да си изберете по-високочестотна памет с 4000+ MHz при 1,35 или 1,4 и дори 1,5 V (това е екстремално), то нагряването вече може да се усети и да достигне 50-60 градуса. Но ако погледнем в спецификациите при какви температури могат да работят RAM чиповете, ще видим, че производителите посочват 80-90 градуса, а това не може да бъде достигнато и при най-тежкия овърклок. Радиаторите на RAM паметите са просто украшение.

7Оперативната памет изгаря от овърклока

Да, и затова някои производители продават заводски клокната памет. Разбира се, при желание може да бъде повредено всичко и не е добра идея да се излиза от някои рамки. Така например, за DDR4 паметите за безопасно напрежение се счита 1,2-1,35 V, а честоти в рамките на тези напрежения могат да бъдат всякакви – от честотата RAM чиповете не могат да изгорят.

8Ако на дънната платка има DDR3 и DDR4 слотове, могат да бъдат поставени всякакви RAM съчетания

Опасен мит. Естествено, DDR3 и DDR4 не могат да работят заедно, понеже те нямат общи според JEDEC спецификациите честоти и тайминги. Второ, едновременното поставяне на DDR3 и DDR4 на може да повреди дъното и/или паметта. Така например, дънната платка може да подаде екстремалните 1,5 V на DDR4 паметта, а това напрежение е нормалното за DDR3 паметите. Трябва да се поставят плочки от един и същи тип.

9Най-новите поколения процесори Intel (Coffee Lake) не могат да работята с DDR3

И наистина, ако посетим официалния сайт на Intel, ще видим, че се поддържа само DDR4 паметта.

Но всъщност Intel не направи почти никакви промени в контролера на паметта още от времената на SkyLake. И като се има предвид, че редица производители на дънни платки гледат единствено печалбата, то можем да попаднем на следното чудо:

Това е дъното Biostar H310MHD3 – тоест, чипсетът е H310, който поддържа дори и Core i9-9900K, но на дъното има само два DDR3 слота. Така че, ако ще обновявате процесора, не винаги е задължително да сменяте и паметта.

10При клокването на оперативната памет най-важното е да се постигне максимална честота

Не е така. Важен е балансът между честотата и таймингите (тоест, задръжките при работа с паметта). Може да се окаже, че памет с по-ниска тактова честота и по-малки задръжки работи по-добре отколкото при висока честота и големи тайминги.

В този случай е добре да се направят няколко теста и да се избере оптималното с популярното приложение memtest

11Не могат да се поставят заедно DDR3L и DDR3

Това вече не е особено актуален мит, но DDR3 все още се използва и има смисъл. Тъй като излизането на DDR4 се забави, бе измислена междинната DDR3L, основното нововъведение в която е възможността да работи при по-ниско напрежение. Тя работи при 1,35 V, докато обикновената DDR3 използва 1,5 V. Оттук е и митът, че ако бъдат поставени заедно, едната ще изгори от по-високото напрежение.

Но 1,5 V е нормално напрежение и за нисковолтовата памет. Освен това, щом JEDEC не изисква смяна на слота, то това означава, че тези два типа RAM са съвместими.

1264-битовите версии на Windows поддържат RAM със всякакъв капацитет

Разбира се, че не е така. Това че Windows х86 не може да адресира повече от около 3,5 GB RAM, навярно знаят всички (ако не засягаме PAE). Ако изчислим информационния обем на паметта, която може да бъде адресирана в една 64-битова система, ще получим почти безкрайно число – 16 милиона терабайта. Но на практика всичко е твърде банално. Така например, Windows XP x64 поддържа „само“ до 128 GB оперативна памет. Възможностите на Windows 7 стигат до 192 GB, а на Windows 8 и 10 – до 512 GB. За потребителските машини тези числа изглеждат огромни, но за сървърите това отдавна не е така.

 


Това са днешните основни митове за оперативната памет. В тях не засегнахме сървърния сегмент и компютрите, излезли на пазара преди 10 години. Ако знаете още нещо от този род, споделете, за да умножим познанието.

0 0 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
21 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари