В кои европейски страни са забранени автомобилните видеорегистратори? Същност на забраните и размер на глобите

Обикаляте Европа с кола и, както обикновено, не сте свалили черната си кутия от предното стъкло? Това може да ви струва твърде много пари. Все повече държави в Европа смятат, че автомобилното заснемане нарушава неприкосновеността на личния живот, и въвеждат забрани дори за самото присъствие на камера в купето.

Нарушаване на неприкосновеността на личния живот: Австрия и Люксембург

От правна гледна точка видеорегистраторът е инструмент за наблюдение. В Австрия и Люксембург той се приравнява на инсталиране на видеонаблюдение без съгласието на заснеманите лица. Подобно поведение се счита за сериозно нарушение на законодателството за защита на личните данни. В Австрия глобите достигат 25 000 евро, което прави тази държава рекордьор по тежест на наказанията. Самият факт на наличие на записващо устройство в купето може да се възприеме като намерение за тайно заснемане.

В Люксембург забраната се разпростира дори върху пасивното снимане – видеозапис на обществено място без съгласие може да доведе до наказателно производство. Това се отнася не само за гражданите на страната, но и за туристите. GDPR се прилага изцяло както за посетителите, така и за местните жители.

Категорична забрана: Швейцария и Португалия

Швейцария, въпреки че не е част от Европейския съюз, е заела твърда позиция. Устройствата за визуализация трябва да бъдат премахнати преди влизане в страната. Забранени са дори неактивните устройства. От гледна точка на швейцарското законодателство ключовият критерий е липсата на съгласие за заснемане.

Португалия е отишла още по-далеч. От 2025 г. в страната е забранено не само да се използват видеозаписващи устройства, но дори и да се държат в автомобила. Видеозаписът се счита за навлизане в личния живот, а доказателствата, получени с помощта на такова устройство, не могат да бъдат признати за допустими в съда. Полицията и съдилищата са склонни да разглеждат записващото устройство по-скоро като устройство за наблюдение, отколкото като средство за записване на пътната обстановка.

Компромисен подход: Германия, Франция, Белгия

Някои държави са избрали по-гъвкав модел. В Германия и Франция видеорегистраторите са разрешени, но с редица уговорки. Основните условия включват ограничаване на времето за запис, забрана за разпространение на видеозаписа без съгласие и задължително размиване на лицата и регистрационните номера при публикуване. Германия настоява за свеждане до минимум на събраните данни, докато Франция набляга на зачитането на неприкосновеността на личния живот при всякакви действия с видеото.

Белгия също разрешава използването на подобни устройства, но само за лична употреба. Забранено е всякакво предаване на материалите на трети страни без предварително съгласие. Това означава, че използването на кадрите в социалните мрежи или изпращането им до медиите вече е нарушение на закона.

Алтернативен поглед: Румъния насърчава тяхното използването

Противно на общата тенденция, Румъния е избрала различен път. Тук записването на пътните събития се разглежда като допълнителен начин за подобряване на безопасността. Освен това е създадено приложение, чрез което водачите могат да предават материалите на полицията. Целта е да се води борба с агресивното шофиране и да се идентифицират нарушителите.

Въпреки това властите подчертават, че дори в този случай трябва да се спазват предпазни мерки. Става въпрос за недопустимостта на публикуването на материали с цел публично осъждане. С други думи, видеорегистраторът е инструмент не за показване, а за съда.

Правен капан на границата

Опасността за туристите се крие не толкова в заснемането, колкото в самия факт, че устройството е в автомобила. Дори изключена черната кутия, монтирана на предното стъкло, може да бъде основание за глоба или конфискация. В страните със строги мерки властите тълкуват това като потенциална заплаха за личния живот на гражданите.

Пътуването из Европа с автомобил изисква от водача внимателно да проучи местните закони. Това, което е разрешено в една страна, може да бъде забранено в съседната страна. На практика това означава, че при преминаване на границата с Австрия или Португалия водачът трябва да изключи, свали и прибере записващото устройство, така че да не се вижда отвън. Нарушаването на това изискване е потенциален риск от висока глоба.

И в заключение

Темата за видеорегистраторите се превърна в част от по-широк дебат за баланса между безопасността и правото на неприкосновеност на личния живот. Докато в Румъния и Испания (а и България) записът на инцидент на пътя може да бъде доказателство, в Австрия, Португалия или Швейцария той ще доведе до неприятно съдебно дело.