Двигателят с вътрешно горене ще вирее в Европа и след 2035-а

Не, Европа няма да забрани двигателите с вътрешно горене до 2035 г. Може би сте били подведени от сензационни заглавия, но двигателите с вътрешно горене не са забранени в Европа.

Медиите отново са виновни, подвеждайки със сензационни заглавия като „Европа забранява двигателя с вътрешно горене от 2035 г.“. За да е ясно, Европейският съюз (ЕС) не е забранил изрично продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г.

Законодателството, представено от ЕС на 10 февруари 2023 г., не е официалното “застопоряване” на акта като закон – което се очаква през март – а по-скоро одобрение от Европейския парламент и разяснение на предложения акт, което дава на автомобилните производители по-голяма свобода на действие да продължат производството на автомобили с двигател с вътрешно горене, при условие че горивото, което ги задвижва, е въглеродно неутрално, като например синтетичното гориво eFuel, което Porsche разработва и което ще задвижва различни опити на Porsche 911 в световен мащаб.

И така, какво се казва в новото законодателство и какви са последиците от него?

Разширени вратички за въглеродно неутрално гориво

Документът на ЕС C(2023)1086, се отнася конкретно до новите разпоредби в европейската Директива за възобновяемата енергия (RED), въведени, за да се позволи използването на „възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива“.

Това е широк термин, който може да изглежда сложен, но най-простата дестилация на горивата, за които се отнася, е, че ЕС ще позволи използването на течен и газообразен водород (и други горими горива, подобни на водорода) и по-конкретно синтетични горива, създадени чрез събиране на въглерод от атмосферата и синтезирането му с екологичен водород.

По принцип изгарянето ще бъде разрешено след 2035 г., стига горивото, което го захранва, да се счита за въглеродно неутрално. По-конкретно, процесът на синтезиране – от началото до края, включително придобиването на суровини – трябва да бъде въглеродно неутрален.

Теоретично тази нова разпоредба сваля част от натиска върху производителите на автомобили, като вместо това прехвърля тежестта върху доставчиците на горива, за да гарантират, че тяхното гориво е въглеродно неутрално. Това има няколко предимства и недостатъци, тъй като компании като Shell, BP, Total Energies и други компании за горива разполагат с ресурсите да се стремят към такива горива там, където много автомобилни производители не разполагат с тях. Въпреки това, ако тези доставчици установят, че производството на такива горива – независимо дали става въпрос за синтетични или водородни горива – е твърде скъпо, без да има осезаеми ползи, те биха могли също толкова лесно да решат да не се занимават с това изобщо.

В RED все още не е определен минимален праг за емисиите на парникови газове от тези видове горива, както и средствата, чрез които тези емисии ще бъдат оценявани, но е предвидена възможност тези прагове и методи да бъдат разработени и добавени на по-късна дата.

Отлагане на екзекуцията, но не и помилване

Макар че почитателите на двигателите с вътрешно горене може да решат да гледат на това като на спасителен пояс за така обичаните от тях задвижващи агрегати, това е по-скоро сламка за удавници, едно отлагане на екзекуцията. Това е така, защото Европейският съюз все още работи за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и простото рециклиране на въглеродния диоксид и другите парникови газове в атмосферата не се счита от Съюза за решаване на по-големия проблем. Освен това ЕС предвижда, че колкото повече се приближаваме до крайния срок през 2050 г., толкова повече уловимият въглерод ще става недостатъчен, тъй като новите продукти и производствени процеси ще отделят по-малко (ако изобщо отделят) въглерод в атмосферата.

В последната документация изрично се посочва, че „продължаващото използване на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива, които съдържат въглерод от неустойчиви горива, не е съвместимо с траекторията за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., тъй като би довело до продължаващо използване на неустойчиви горива и свързаните с тях емисии. Поради това улавянето на емисии от неустойчиви горива не следва да се разглежда като избягване на емисиите за неопределено време…“

В акта също така се уточнява, че „емисиите от […] промишлени процеси или от изгарянето на неустойчиви горива, следва да бъдат предотвратени, дори ако биха могли да бъдат уловени и използвани за производството на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива“.

Очакванията са, че тъй като от 2035 г. автомобилите няма да отделят емисии, а използването на други неустойчиви горива ще бъде прекратено от 2040 г., рециклираните въглеродни горива вероятно ще намалеят от този момент нататък.

Ако тези горива се разглеждат като дългосрочни решения, те ще изискват продължаване на въглеродните емисии от други източници, а именно това се опитва да прекрати ЕС. По-широкообхватното законодателство, което съдържа тези последици за автомобилната индустрия, ще наложи намаляване на въглеродните емисии и от други енергийни източници – от производството на електроенергия до промишлеността и всичко между тях.

Автомобилите са само едно от колелата на машината и не са отделени от ЕС; авиацията, железопътният и морският транспорт също са включени.

Отговорности на автомобилните производители

От производителите на автомобили се изисква да изпълняват своята роля за намаляване на емисиите на парникови газове. Точно както двигателите с вътрешно горене бяха подложени на затягане на законодателството, което ги направи по-ефективни, производителите на оригинално оборудване ще трябва да създават машини, които са по-чисти и по-екологични. Жестоката истина, в която много от нас предпочитат да не вярват, е, че електрическите автомобили са по-ефективно транспортно средство от изгарянето на бензин. Дори ако бензинът се произвежда по въглеродно неутрален начин, той все още не е толкова ефективен, колкото електромобилите, задвижвани от възобновяеми енергийни източници като вятъра и слънцето.

За тази цел десетки производители на оригинално оборудване обявиха стратегии за електрификация, които ще влязат в сила изцяло преди 2035 г. Сред тях са Mercedes, Volkswagen, Audi и много други. Все пак има и няколко отказали се, като двете най-големи са BMW и Toyota. И двете са застъпници на тезата, че двигателят с вътрешно горене все още има своята роля, но нито една от тях не е абдикирала от отговорността си и двете преследват планове за електрификация. Въпреки това те ще продължат да произвеждат автомобили с двигатели с вътрешно горене дотогава, докато те вече нямат място в обществото.

Десетилетие преди „смъртта“ на двигателя с вътрешно горене

Макар че до 2035 г. остават само 12 години, страхът, че двигателите с вътрешно горене ще са мъртви и ще изчезнат, е погрешен. Горивните двигатели може и да са до голяма степен преустановени в Европа, а САЩ се очаква да последват примера, ако последните законодателни актове в Калифорния, Ню Йорк и Орегон са показателни, но има десетки региони по света, които просто не са в състояние да преминат към електрически превозни средства.

Африка, Южна Америка, голяма част от Азия и селски райони като Австралия просто нямат нито инфраструктурата, нито финансовите средства, за да преминат към електрически превозни средства. Регионите, в които трябва да се изминат големи разстояния без чести спирания, изискват удобството на бързото зареждане или възможността да се пренася допълнително гориво в кани. В тези региони електрическите превозни средства вече започват да навлизат на пазара, но са далеч от това да станат масови. Горивните водородни горива и синтетичните горива ще играят огромна роля за намаляване на въглеродния отпечатък в тези региони, докато електромобилите станат жизнеспособни – и това е независимо от все още неразработените технологии, които могат да надминат електромобилите по ефективност.

Мястото на горивните процеси ще бъде запазено

След десетилетия, когато много от разгледаните по-горе проблеми ще бъдат решени, авторът е на мнение, че двигателите с вътрешно горене ще продължат да съществуват. То няма да е основното, нито пък е необходимо да бъде, тъй като електрификацията е просто по-добра за 90 % от потребителите в момента, като този брой вероятно ще нарасне. Но то ще бъде запазено в ентусиазирано състояние.

Макар че в Калифорния скоро може да плащат на собствениците на класически автомобили за извършване на електрическа конверсия, издигането на синтетичните горива ще запази класическите автомобили и автомобилите за ентусиасти, задвижвани с гориво с вътрешно горене, дори ако се използват само като играчки за уикенда поради разходите за такива горива. Ще се предлагат и други преобразувания. Наскоро Toyota показа на автомобилния салон в Токио концепция на AE86 с водородно горене, описвайки я като алтернативно средство за поддържане на класическите автомобили живи, без да се прави компромис с техните емоционални елементи.

Дори хора като Гордън Мъри и Кристиан фон Кьонигсег говориха за бъдещето на горивната система благодарение на пропуските в европейското законодателство за възобновяемите горива. Голямата разлика е, че да видиш автомобил с двигател с вътрешно горене ще бъде нещо рядко, като да видиш застрашен вид в резерват.