Дизелово Audi R8, 16-цилиндрово BMW и още 19 автомобила, които почти успяха да стигнат до пазара

Случва се често. Производителите на автомобили инвестират огромни суми пари в нови платформи или нови варианти на съществуващи модели, за да може в един миг те да бъдат „извадени от играта“, само миг преди да влязат в серийно производство.

Пример за това е една бляскава версия с две врати на базата на Mercedes-Benz 600, която щеше да бъде великолепен автомобил 60-те години на миналия век – в случай че бяха произведени повече от два екземпляра.

Но това далеч не е единственият пример за автомобили, които почти са успели да стигнат до масово производство, но поради всевъзможни причини те не успяват да направят последната крачка. Нека разгледаме най-забележителните членове на този злополучен клуб. Списъкът е съставен от неуморни автори, истински труженици на автомобилния фронт, от autocar:

1. Baby Benz от 1950 г.

Mercedes-Benz се опитва да пусне на пазара модел от начално ниво няколко пъти без успех, преди да представи W201 през декември 1982 г.

През 1953 г. управителният съвет на компанията одобрява разработването на модел, който да струва с 15 до 20% по-малко от 170V (далечен предшественик на Е-класата), но проектът е отменен, когато Daimler поема Auto Union през 1958 г.

Членовете на борда изтъкват, че един малък Mercedes би се конкурирал с големия DKW, а те искат да избегнат всяко ненужно припокриване.

2. Mercedes-Benz 600 (1960 г.)

Мерцедес наистина оставя своя отпечатък в следвоенния свят със своя седан 600 „Grosser“, който при пускането му в серийно производство през 1963 г. се предлага във варианти със стандартна и дълга база.

Но ето как е можело да изглежда. Елипсовидните фарове са можели да отстъпят място на този доста американски дизайн на предницата. За щастие Mercedes не се е насочил към него и вместо това е избрал много по-европейски стил за серийния 600.

3. Mercedes-Benz 600 Coupe (1965 г.)

Компанията се опитва да завладее високия сегмент на пазара на лични луксозни автомобили с вариант с две врати на своята лимузина. Като изключим вратите, купето изглежда почти идентично със стандартния 600, с изключение на двойка вентилационни отвори зад предните колела.

Мерцедес предпочита да насочи ресурсите си към други проекти и 600 Coupe остава прототип. Два от тях са произведени и подарени на бившия главен дизайнер Рудолф Уленхаут и бившия шеф на отдела за научноизследователска и развойна дейност Фриц Налингер.

4. Ford Mustang shooting brake (1965 г.)

Барни Кларк работи за рекламната агенция на Ford, J. Walter Thompson. Tой се обединява с дизайнера Робърт Къмбърфорд и автомобилния ентусиаст Джим Ликата, за да създадат shooting brake на базата на Ford Mustang от 1965 г.

Те възлагат на италианската компания Intermeccanica да изработи автомобила с отваряща се отдолу задна врата, прибиращо се задно стъкло, преместен резервоар за гориво и сгъваеми задни седалки.

Представят автомобила на Ford, оттам отказват, тъй като вече са обмисляли идеята още при разработването на Mustang-а.

5. Nissan Mid4 I (1985 г.)

За пръв път видян на автомобилното изложение във Франкфурт през 1985 г., Mid4 е опитът на Nissan да се бори с Porsche и Lotus. Със средно разположен 3,0-литров V6 двигател, задвижване на четирите колела и дори завиване на четирите колела Mid4 развива 250 км/ч и макар че отзад е грозноват, отпред изглеждаше доста добре.

6. Nissan Mid4 II (1987 г.)

Две години след представянето на оригиналния Mid4, Nissan предлага продължение. Изглеждащ доста по-елегантен от предишния (но все още по-добър отпред, отколкото отзад), Mid4 II също така разполага със средноразположен 3,0-литров V6 с два турбокомпресора, които дават 325 к.с. Nissan провежда много тестове, но решава, че Mid4 би струвал твърде скъпо, за да бъде пуснат в производство, при наличните продажби.

7. BMW 767iL (1987 г.)

В края на 80-те години BMW вижда възможност да представи модел, позициониран над Серия 7. Компанията си представя величествен флагман с дълъг списък от луксозни удобства и мощен 16-цилиндров двигател. Инженерите започват развойна дейност през юли 1987 г.

Под ръководството на инженера Адолф Фишер те добавят четири цилиндъра към 5,0-литровия V12, за да създадат 6,7-литров V16, който осигурява 408 к.с.

Автмобилът е по-дълъг с около метър от 12-цилиндровия, така че, за да го тества, BMW трябва да премахне радиатора на 750iL и да го замени с два по-малки радиатора, монтирани в багажника.

Настройката изисква добавянето на въздуховоди. BMW тества бъдещия 767iL, но управителният съвет на компанията решава да не продължава проекта. Daimler отменя разработката на двигател с конфигурация W18 приблизително по същото време.

8. BMW M5 E34 кабриолет (1989 г.)

BMW е предлагало версия с падащ покрив на всяко поколение M3, което е произвеждало – но никога не е пускало в производство M5 с мек покрив.

Компанията почти го е направила обаче, защото през 1989 г. е създаден M5 с мек покрив, който е трябвало да бъде показан на автомобилното изложение в Женева през същата година. Но в последния момент проектът е спрян, защото BMW не иска да рискува да загуби продажбите на кабриолета M3.

9. Porsche 989 (1989 г.)

Porsche вярваше, че представянето на спортен, семеен седан ще му помогне да се измъкне от финансовия батак в края на 80-те години.

Моделът 989 е замислен като 911 с четири врати, но се отказва от плоския шестцилиндров двигател с въздушно охлаждане и го заменя с 4,2-литров V8, родствен на осемцилиндровия на Audi. Той осигурява 350 к.с.

Ръководството на Porsche обаче отменя проекта през 1991 г., след като осъзнава, че 989 ще бъде твърде скъп за проектиране и изграждане. Серията 996 на 911 заимства няколко стилистични елемента от 989, но идеята за четириместен седан на Porsche е изоставена за повече от десетилетие.

10. Volvo 480 кабриолет (1990 г.)

Когато Volvo представя 480 кабриолет на автомобилното изложение в Женева през 1990 г., се твърди, че автомобилът е почти готов за производство.

Произведени са четири прототипа. Два в Нидерландия и два в Белгия. Но след като показват кабриолета 480, Volvo решават да не го пускат в производство, а вместо това избират да работят с британската компания TWR за създаването на кабриолета C70.

11. BMW M8 (1991 г.)

Минават почти две десетилетия, преди BMW да признае съществуването на този автомобил – версия на Серия 8 E31 с двигател V12 с мощност 550 к.с.

Този двигател на практика представлява два 3,0-литрови редови шестцилиндрови двигателя, обединени в 6,1-литров V12, който задвижва задните колела чрез шестстепенна механична скоростна кутия.

Със само две седалки, performance спирачни апарати и каросерия с раздувки М8 щеше да бъде примамлив флагман на BMW, но за съжаление не му се получи. Предполага се, че екологичните съображения, както и ужасяващата рецесия в началото на 90-те години, са основните причини този екземпляр да остане единствен.

12. Opel Calibra кабриолет (1992 г.)

Ако някога е имало страхотно изглеждащ автомобил, който би изглеждал още по-добре като кабриолет, това е Opel Calibra.

Много от произведените Calibra са произведени в завода на Valmet във Финландия и именно този независим производител на каросерии е направил два екземпляра Calibra с падащ покрив и 2,0-литров осемклапанов двигател.

Смята се, че едната е била унищожена по време на тестовете, докато другата е оцеляла, но след прекратяването на проекта покривите на множество Calibra са били рязани от различни компании като aftermarket решение.

13. Porsche C88 (1994 г.)

През 90-те години на ХХ век Китай се опитва да насърчи чуждестранните производители на автомобили да разработват нови модели, предназначени за китайския пазар.

За тази цел Porsche предлага евтин малък седан, наречен C88, разработен само за четири месеца и представен на автомобилното изложение в Пекин през 1994 г.

Но след като разработва и представя автомобила, Porsche не получава нищо в замяна на усилията си, а китайските производители на автомобили използват безплатно много от идеите на C88. В резултат на това е създаден само един прототип на C88.

14. Lamborghini Cala (1995 г.)

Lamborghini е собственост на Chrysler до 1994 г., когато след това е продадена на Megatech. Лишени от много средства, Italdesign измислят малък суперавтомобил за Lamborghini, наречен Cala.

Задвижван от средноразположен 4,0-литров V10 двигател, Cala е напълно функционален и работата по него напредва, за да бъде автомобилът готов за производство.

Но тя не напредва достатъчно бързо и когато Lamborghini е продадено на Volkswagen през 1998 г., Cala се превръща просто в интересен музеен експонат.

15. Volkswagen W12 (1997 г.)

Нито един друг автомобилен производител не разполага с двигател W12 в арсенала си, така че през 1997 г. Volkswagen направи нещо доста специално с новия си задвижващ агрегат. Създава суперавтомобил със средно разположен двигател, наречен W12, а най-хубавото е било, че той дори е бил планиран да влезе в серийно производство.

Двигателят в първия прототип е с работен обем 5,6 литра, но по-късно се появи 6,0-литров автомобил плюс роудстър.

През 2002 г. W12 счупи множество рекорди на тестовата писта в Нардо, но още тогава W12 нямаше да стигне до серийно производство.

Шефът на VW Фердинанд Пиех (1937-2019) решава, че именно марката Bugatti, а не Volkswagen, ще пусне на пазара хиперавтомобил, което се случва с Veyron през 2005 г. Той е с 8,0-литров двигател W16.

16. Seat Formula (1999 г.)

Проектиран до голяма степен по подобие на Lotus Elise, който по онова време е съвсем свеж модел, Seat Formula е оборудван със средно разположен 2,0-литров четирицилиндров двигател с турбокомпресор и мощност 240 к.с.

При собствено тегло от само 900 kg, динамиката е впечатляваща – 0 – 96 км в час отнема по-малко от 5 секунди. Тъй като Volkswagen Group иска да повиши спортния имидж на Seat, първоначално Formula се разглежда като посока за развитие, но за съжаление това не се случва и VW решава да се концентрира върху спортните хечове.

17. Jaguar F-Type (2000 г.)

Разбира се, в крайна сметка получихме Jaguar F-Type през 2013 г., но това е оригиналната концепция, която е проектирана от екип, ръководен от Джеф Лоусън. 

Когато той внезапно умира през 1999 г., щафетата поема Иън Калъм. Припомняйки спортните автомобили от времето на разцвета на Jaguar, F-Type е двуместен роудстър, задвижван от 3,0-литров V6, заимстван от S-Type.

В крайна сметка собствениците от Ford решиха да вложат парите в състезателен отбор на Jaguar във Формула 1, който в крайна сметка не се оказа много успешен.

18. Lancia Fulvia (2003 г.)

Lancia вече почти е изчезнала от полезрението. Освен няколкото десетки автомобила, продавани в Италия всяка година, марката е почти мъртва.

Колко по-различни можеха да бъдат нещата, ако тя беше предложила Fulvia за продажба, вместо да прибягва до маскиране на Chrysler като Lancia и обратно.

Това, което е наистина трагично, е, че Fulvia изобщо не беше иновативна, така че лесно можеше да бъде пусната в производство.

Тя използваше изпитани конструкция и механизми. Мощността идваше от същия 1,7-литров бензинов двигател, който се срещаше в множество други автомобили от групата на Fiat.

От всички „евентуални“ автомобили от този списък, за този скърбим най-много. #makelanciagreatagain

19. Volkswagen GX-3 (2006 г.)

Когато VW представи GX-3 на автомобилното изложение в Лос Анджелис през 2006 г., предположението беше, че това е просто изложбен автомобил, но ултраконсервативната компания сериозно се замисли за пускането на автомобила в производство.

1,6-литровият двигател, заимстван от hot хечбекa Lupo GTi, осигуряваше ускорение от 0 до 100 км/ч за 5,7 секунди и максимална скорост от 214 км/ч, но опасенията за съдебни дела сложиха край на проекта.

20. Флагман на Lincoln със задвижване на задните колела (2009 г.)

В края на 2000-те години подразделението Lincoln на Ford започва да разработва флагмански модел със задвижване на задните колела. Дизайнерите го предвиждат като наследник на Town Car, който Lincoln спира да произвежда през 2011 г. 

В докладите на индустрията се описва платформа, разработена от австралийското подразделение на Ford и споделена за цялото портфолио от модели на фирмата. Внезапното преминаване на американския пазар към по-икономични автомобили през 2009 г. спира проекта.

Дизайнерът Джей Мейс заяви пред Automotive News, че Ford е изключил задвижването на задните колела от плана. ‘В момента вървим по път, който е изцяло насочен към горивната ефективност, и имаме какво да направим по този въпрос. Затова не говорим за задвижване на задните колела.“, добавя той. 

21. Audi R8 TDi Le Mans (2008 г.)

През 2008 г. дизеловите двигатели бяха на гребена на вълната. Продажбите бяха силни, както и продуктовата гама, а собственикът на Audi – Volkswagen – натискаше усилено горивото в Америка с последици, които щяха да се окажат катастрофални. Dieselgate. кхъ.кхъ.

Върхът на всичко това беше дизеловият двигател V12 с две турбини на Audi, който се предлагаше в чудовищния Q7 TDi. Но Audi не се задоволяваше с това да има „бащата на всички SUV-ове“ – тя искаше да създаде и първия в света сериен суперавтомобил с дизелов двигател. И така се появи концепцията R8 V12 TDi.

Когато бе представен на автомобилното изложение в Лос Анджелис през 2008 г., автомобилът се е обсъждал за серийно производство, но в крайна сметка Audi решава, че икономическата изгода не е достатъчна и автомобилът остава в една бройка.