Ето защо IIHS не катастрофира автомобили с висока скорост

IIHS тества автомобилите при скорост от 64 км/ч, тъй като това е скоростта, която е най-вероятно да причини тежки наранявания при реални катастрофи. Тестването при по-високи скорости би имало отрицателно въздействие върху краш тестовете и безопасността.

Застрахователният институт за безопасност на движението по пътищата (IIHS) провежда строги и сложни тестове. Тяхната цел е да гарантира безопасността на автомобилите. Интересното е, че институтът не провежда тези тестове при високи скорости. Това може да изглежда като пропуск, но има основателни причини да не се симулират катастрофи с високи скорости, които превозните средства развиват по американските (а и не само) магистрали.

IIHS се обърна към своя канал в YouTube, за да обясни процеса.
Раул Арбелаес, вицепрезидент на Центъра за изследване на превозните средства, обясни, че има три теста за челен сблъсък. С малко припокриване от страна на пътника, с малко припокриване от страна на водача и „актуализирано умерено припокриване“. И в трите случая скоростта на удара е 64 км/ч.

Пресъздаване на реалния свят

Тези тестове са предназначени да имитират това, което би се случило, ако автомобилът се сблъска с неподвижен обект или с друго превозно средство, движещо се в обратна посока, при същата скорост от (само)
64 км/ч. Малко вероятно е точно така да се случи катастрофа. Лесно можем да си представим изключение – сблъсък на малко превозно средство като Mazda Miata и голямо като GMC Hummer EV, но все пак има смисъл да се тества по този начин.

Според Арбелаес тестовете улавят „разпределението на реалните катастрофи, при които знаем, че има сериозни наранявания“. Да, има катастрофи, които са по-тежки и които се случват при много по-високи скорости. Целта на тестовете е да пресъздадат обстоятелствата на най-голям брой реални катастрофи.

Въздействието на по-високите скорости

Освен че скоростта от 64 км/ч с е подходяща, за да обхване по-голямата част от реалните катастрофи, тестовете при по-високи скорости могат да имат изненадващи отрицателни последици. Повишаването на скоростта до 80 км/ч може да не звучи като голяма разлика, но е такава от инженерна гледна точка. Тази промяна би увеличила енергията на сблъсъка с над 50% и би изисквала много по-здрав (и съответно тежък) автомобил. Звучи добре, но не е.

Макар че това би подобрило ефективността при сблъсък при високи скорости, то може да намали ефективността при ниски скорости. Тъй като при по-ниска скорост се случват повечето произшествия, има смисъл да се гарантира, че това е скоростта, при която превозното средство се представя най-добре при сблъсък.

Постоянно променящата се автомобилна среда, която включва по-тежки превозни средства и нови технологии, може да наложи промени в бъдеще. Засега ограничението на скоростта от 64 км/ч е най-добрият вариант.