Забравете за 124-ката. Ето го най-надеждния мерцедес

Някои автомобили просто отказват да умрат. Независимо дали става дума за пикап, който все още превозва селскостопанска техника десетилетия след закупуването му, или за семеен седан, който навърта седемцифрени километри без признаци на амортизация.

Има автомобили, които с удоволствие изпълняват задълженията си много по-дълго, отколкото обикновено очаквате. И това е благодарение на комбинация от изключително здрави компоненти, добър дизайн и внимателна поддръжка.

Такъв модел е Mercedes-Benz W123. Един от предшествениците на гамата на E-класата. Има емблематичен силует, който му е спечелил място в историята на класическите автомобили. Има и дизелов двигател, който оцелява без протести при всекидневна употреба и злоупотреба. W123 се оказва много труден за убиване, въпреки че в автомобилно отношение е твърдо в територията на “старите дами”. W123 е и един от най-популярните модели за износ в Африка. Там се изпращат много стари автомобили от западния свят в края на жизнения им цикъл. Нека да разгледаме историята, довела до появата на W123 на пазара, разнообразието от стилове на каросерията му и новооткритото предназначение на многото оцелели екземпляри на модела.

Зародиш на W123: Daimler-Benz през 70-те години на ХХ век

След края на Втората световна война единственият път за Daimler-Benz е нагоре. Възстановява имиджа си след злополучната връзка с нацистка Германия и заводите си след големите военни щети. Компанията тръгва по възходящ път, който я превръща в един от най-успешните и известни германски автомобилни производители на XX век.

Преди да стигне дотам обаче, Daimler-Benz има няколко предизвикателства, които W123 помага да бъдат преодолени. Има нов външен вид. По-приветливо лице в сравнение със строгите модели, които марката произвежда преди това. Плюс звездна техника. W123 не само поставя началото на модерния имидж на Daimler-Benz, но и успява да пробие на чужди пазари. Там, където на немските автомобили все още се е гледало с подозрение, например във Великобритания.

Част от стратегията на компанията е била да заложи на качеството на изработката и надеждността, създавайки автомобил, който да затвърди имиджа на здрав утилитаризъм с примес на сдържан лукс. Това също така прави W123 любим на знаменитостите. В продължение на десетилетия музикални икони като Бони Тайлър, Бари Гиб и Лейди Гага са притежавали W123 като част от колекцията си от автомобили.

Незабавната популярност на автомобила, съчетана с бавните срокове на производство в началото на жизнения цикъл на модела, довеждат до появата на черен пазар, на който леко употребявани автомобили получават силно завишени суми от нетърпеливи клиенти.

Нов облик: Създаването на W123

Един от дизайнерите, допринесли за създаването на W123, е покойният Бруно Сако. Той работи като ръководител на стилистиката в Daimler-Benz в продължение на повече от две десетилетия и остава една от най-влиятелните фигури в историята на автомобилния дизайн. Със своите фини, класни линии, които му придават семпъл, но елегантен вид, W123 остава на челно място в списъка на най-добрите работи на Сако.

Неостаряващият дизайн на автомобила обаче е само част от уравнението. W123 се превръща в легенда и благодарение на това, което се намира под капака. Западна Германия налага  високи данъци за двигатели с обем над 2,8 литра. Това кара инженерите на Mercedes да се опитат да извлекат възможно най-много енергия от по-малките агрегати. Взети са предвид и разпоредбите за емисиите на северноамериканския пазар.

Предлага се широка гама от варианти за задвижване. Повечето от които са пренесени от предшественика на W123 – W114/115. Единственият нов двигател, въведен в гамата, е 2,5-литровият редови шестцилиндров двигател M123. Той обаче не се продава на северноамериканския пазар.

В Щатите моделът W123 се предлага с два различни бензинови двигателя. 2,3-литров и 2,8-литров агрегат. Първият произвежда 93 к.с. Вторият – 142/140 к.с. в зависимост от моделната година. По-късно, през 1982 г., бензиновите двигатели са спрени от продажба, за да се спазят стандартите на EPA. Поради това W123 с бензиново задвижване в САЩ е рядкост.

Звездите на шоуто

Истинските звезди на шоуто обаче са двата предлагани дизелови двигателя. 2,4-литровият четирицилиндров OM616 и 3,0-литровият петцилиндров OM617. Проектирани са от д-р Фердинанд Пийх, чието дело е и петцилиндровият двигател на Audi и задвижването Quattro. Тези двигатели често се споменават сред най-надеждните в автомобилната история. Няколко години след представянето на модела 3,0-литровият агрегат е оборудван и с турбокомпресор. Той е първият в историята турбодизелов двигател, продаван на американския пазар.

Тези двигатели допринасят най-много за репутацията на W123 като автомобил със солидна надеждност и комфорт. Това довежда до включването му в автопарковете на няколко таксиметрови компании. Един от таксиметровите шофьори в Гърция, Григориос Сахидинис, поставя рекорд през 2004 г., след като навърта изумителните 2,9 милиона километра със своя W123 240D. Оборудван с двигател OM616. Той дарява автомобила си на музея на Mercedes, като в замяна получава чисто нов C200 CDI.

Широка гама от възможности за избор: Стилове на каросерията на W123

Една от характеристиките, които допринасят за популярността на W123, е широката гама от стилове на каросерията, с които се предлагаше. Това го прави подходящ за различни цели на шофиране. От семеен автомобил до кола под наем. Първият, който влиза в продажба в началото на 1976 г., е седанът. Няколко месеца по-късно се появява версия с дълга база, последвана от версия купе през следващата година.

През 1977 г. на пазара се появява и комби версията на W123. Купето и комбито са най-популярните варианти и повечето оцелели екземпляри на модела са с една от тези две версии на каросерията. Въпреки че Mercedes никога не е произвеждал версия кабриолет, съществуват някои примери с каросерия. В САЩ повечето от тях се предлагат от Niko-Michael Coachworks в Ню Йорк.

Тих лукс: интериорът на W123

Предназначението на W123 е било да върши работата си тихо и без излишен шум, осигурявайки удобен и надежден транспорт с нотка на сдържан лукс. Интериорът на автомобила отразява този принцип. Салонът е комфортен, но не крещящ, с повече удобства и приспособления за безопасност, отколкото средният автомобил по онова време обикновено може да се похвали. Те включват въздушни възглавници за шофьора и пътника, антиблокиращи спирачки и автоматичен климатик, а не обикновена климатична система. Като забележително напредничав ход Mercedes включва и система за включване на отоплението без работещ двигател. Нещо, което обикновено се свързва с днешните високотехнологични автомобили.

Hard to kill: Вторият живот на W123 в Африка

W123 е толкова обичан модел, че дори в средата на 80-те години, когато е на път да бъде спрян от производство, все още има списък с чакащи, които искат да се сдобият с нов модел. След края на жизнения си цикъл на европейските и американските пазари, W123 намери нов живот в други части на света. Особено в Африка. След като си изгради репутация на надежден, лесен за поддръжка и способен да навърти много голям пробег, без да се оплаква, W123 отново намери работа като такси. Особено в страни като Мароко, където те станаха известни като „Grand Taxis“.

Въпреки слабата поддръжка, тежките температури и дългите работни часове, хиляди W123 продължават да превозват доволни клиенти в продължение на десетилетия. Въпреки че много от тях са в движение и днес, много повече са заменени в рамките на правителствени програми за подмяна с по-модерни автомобили. През 2014 г. правителството на Мароко стартира инициатива, която дава парични стимули на шофьорите на „Големите таксита“, които бракуват своя автомобил в полза на нов. Към 2021 г. 56% от W123, служещи като таксита по мароканските пътища, са бракувани.

W123 е имал дълъг и интересен живот във всички краища на света. Макар че много работещи по пътищата екземпляри вече са пенсионирани, много от тях се поддържат и ценят от общността на класическите автомобили, запазени от ентусиастите като автомобилна икона на 70-те и 80-те години.

(е как в цял материал не казаха, че е един от първите автомобили с петцифрен одометър – да превърта на 100 000 километра. А не на 10 000 както примерно много яките руски фиатове – жигуле, зазките..