Защо (трябва) отново да заобичаме малките автомобили

Компактните хечбеци предлагат всичко, от което се нуждае един средностатистически потребител, така че защо ги избягваме като чума?

Над този въпрос разсъждава Jarryd Neves, редактор в сайта carbuzz. Нека “чуем” (в главите си) неговите “размисли и страсти” по темата. Човекът живее в САЩ и разсъжденията му са плод на американската действителност и, по-специално, автомобилна конюнктура, но изчезването на малките коли от автомобилните семейства върви в пълна сила и в Европа. Освен това има човешки инсайти, които важат и от двете страни на Атлантика.

Неотдавна имах щастието да прекарам известно време зад волана на последното поколение Volkswagen Polo. Малкият немски хечбек беше фейслифтнат наскоро, което превърна и без това отличния малък автомобил в направо вълшебен.

Въпреки компактните външни размери, интериорът е просторен, а в багажника има място за няколко средно големи чанти. Трицилиндровият 1,0-литров двигател с турбокомпресор е мощен, рафиниран, а горивото само го “душка”, така че и разходът е повече от добър.

Вътре ще намерите всички джаджи, които можете да искате или от които се нуждаете – включително опционален активен круиз контрол, сензорен екран с Apple CarPlay, задни сензори за паркиране и други – като много удобни седалки.

Автомобилът е чудесен и за шофиране, благодарение на добре балансираната возия и бързо превключващата петстепенна механична трансмисия (предлага се и седемстепенна трансмисия с двоен съединител).

И това не е просто „ОК за компактен автомобил“. Той е брилянтен, край на историята. И какво „търси“ VW за цялата тази практичност и качество? Около 40 000 лева.

Излязох от краткия си престой зад волана, чудейки се защо американският пазар не разполага с жизнеспособни малки (и наистина достъпни) варианти и бях истински смаян. Нима те не отговарят на нуждите на средния американец? Дали малките автомобили имат неблагоприятен, негативен имидж в Щатите? И ако е така, защо? Или причината може да е друга?

Ако става въпрос за безопасност, размерът няма значение

Макар да е вярно, че по-старите компактни автомобили не предлагат почти никаква защита при тежък сблъсък, съвременните компактни автомобили – дори и най-евтините – са изключително безопасни.

Например гореспоменатото Polo получи петзвездна оценка от Euro NCAP, с 94% резултат за защита на пътниците – с 1% повече от новото Audi A7. И това е ситуацията не е само при малкия Volkswagen.

Новата Honda Fit получи 87% в същата категория и получи обща оценка от пет звезди. Същата е историята и при Toyota Yaris и Renault Clio. Мнозина неправилно приемат, че тъй като даден автомобил е по-малък, той предлага по-малка защита.

Както знаем, това не е вярно. Някои пикапи и SUV автомобили, с техния по-висок център на тежестта са по-предразположени към катастрофи.

Така че не безопасността е тази, която би спряла хората да си купят малък автомобил. Може би това са пространството и практичността?

Наистина ли се нуждаете от цялото пространство, което предлага SUV?

Преди да навляза в тази тема, нека изясним едно: много хора наистина се нуждаят от полезността и пространството на пикап или SUV. 

Въпреки това по-голямата част от шофьорите разполагат с „повече автомобил“, отколкото им е необходим. Не е тайна, че Америка, примерно, обича големите автомобили. Там създадоха пълноразмерния семеен автомобил, поставиха V8 в почти всичко и собственоръчно убиха седаните и комбитата с манията си по пикапите и SUV.

Попитайте повечето собственици на SUV защо са си купили автомобила и те ще ви отговорят прагматично. „Имам нужда от пространство, защото имам деца“ или „Просто е по-практично“. Въпреки че в някои случаи това е вярно, то не е много точно.

Прекарайте само 30 минути на тротоара на който и да е пренаселен град и ще забележите безброй Събърбани, Ескалейди и подобни по размер SUV автомобили само с един или двама пътници. През повечето време останалите седалки са незаети, с изключение на редките случаи, когато децата са на втория ред.

Да, чувам ви да казвате: “Ние имаме повече от четири деца”. В такъв случай нуждата ви от голям SUV с три реда се оказва напълно оправдана. Но според последните статистически данни средното американско семейство има само 1,94 деца.

Дори и с един кльощав тийнейджър на буксир, нещо като Volkswagen Polo или Honda Fit би трябвало да задоволи нуждите на средностатистическото американско семейство – и то с излишно пространство. Истинската причина, поради която хората купуват големи джипове (в по-голямата си част), е много по-повърхностна.

Но преди да обсъдим това, нека се спрем накратко на кросоувърите. Това са хечбеци, облечени като корави SUV-та, но без никакви възможности. Това, което получавате в замяна на парите си, е по-скъп автомобил, който е по-малко приятен за шофиране, изразходва повече гориво и предлага само малко повече пространство.

Потребителите са очаровани от „коравия“ външен вид и „приключенската“ визия и плащат по-висока цена за това – въпреки че нещо като Honda Civic или комби би задоволило нуждите им.

Имиджът играе важна роля при притежаването на SUV/кросоувър

И така, каква е причината хората да купуват SUV и кросоувъри? Някои смятат, че всичко се дължи на имиджа. Хората искат да бъдат възприемани като по-висши, а SUV/кросоувърът/камионът внушава това по няколко начина. Не само че физически седите по-високо, което предизвиква усещане за власт, но SUV винаги се е свързвал с просперитет. По асоциация кросоувърът също е свързан с тези качества.

Освен това някои експерти смятат, че причината, поради която масово купуваме SUV, е свързана с инстинктите ни за оцеляване. Известният специалист по маркетинг и психолог Клотер Рапайл смята, че те задействат нещо в нашия рептилоиден мозък.

„Това е оцеляване и възпроизводство” казва той пред германския телевизионен канал Deutsche Welle. „Аз съм по-силен, по-голям и по-могъщ от вас. Ако ти [притежаваш] малка кола, а аз имам голям джип, и се блъснем, ти ще умреш, а аз ще почистя джипа си“.

Знаем, че SUV-ите, камионите и кросоувърите не са по-безопасни от всеки друг съвременен автомобил, но все още вътрешно вярваме, че това е вярно.

Възможно ли е да е нещо друго? Може би това са нашите обичаи и ценности?

Компактният автомобил е цар в Европа, Южна Америка, Африка и Азия. Той може да прави почти всичко: той е семеен автомобил, такси, практичен работен кон и идеален начин за придвижване от точка А до точка Б – особено по тесни и претъпкани пътища. Но в Америка ние не сме обременени с тези ограничения или ограничения.

Поради това подходът на средностатистическия американец към автомобилите е много различен от този в останалата част на света, както обяснява Сам Фиорани, вицепрезидент на отдела за глобално прогнозиране на автомобилите в Auto Forecast Solutions. „Американците винаги са били хора, които смятат, че по-голямото е по-добро… идеята, че по-голямото е по-безопасно, отблъсква част от търсенето на автомобили. Желанието да се впечатли съседът се отразява още по-силно на търсенето от „малки“ автомобили към по-големи кросоувъри, пикапи и SUV.“

Защо тогава нуждите на Америка от автомобили са толкова различни от тези на всички останали страни? Според Фиорани отговорът може да се крие още в 40-те години на миналия век.

Възможно ли е причината да е Втората световна война?

След края на Втората световна война много страни бяха икономически разстроени и малките автомобили бяха отговор на различни транспортни нужди. Италия предложи Fiat 500, Франция – Citroen 2CV, а приносът на Англия беше емблематичното Mini.

От другата страна на Атлантика американската икономика процъфтява след войната. „Американците видяха следвоенния бум, който ги насърчи да се размножават, да купуват жилища в предградията и да притежават огромни автомобили с високи задни капаци“, добавя Фиорани. Дори не можем да обвиняваме местните производители на автомобили, че не се опитват да възприемат по-малките автомобили.

„Всеки път, когато производителите решаваха да намалят размерите си, съобщенията бяха последвани от въпроса „защо?“ Когато General Motors намали гамата си от full-size автомобили през 1977 г., продажбите на все още големите модели Ford, Mercury и Lincoln нараснаха“, добави вицепрезидентът.

Фиорани отбелязва, че възходът на SUV и кросоувърите може да се проследи до въведените през 80-те години на миналия век екологични норми CAFE. Докато от леките автомобили се е очаквало да имат средно 8,5 l/100 km, от товарните автомобили се е изисквало да имат средно само 12,4 l/100 km. Няколко години по-късно, през 1990 г., се появява Ford Explorer и дава началото на тенденция, която продължава и до днес.

Може би повишаването на цените на горивата ще накара хората да купуват по-малки автомобили

Бензинът не е евтин. Средната цена на премиум горивото в момента е 2,60 лв на литър, което означава, че зареждането на резервоара на автомобил като Audi SQ5 струва близо 180 лв. Това би се отразило сериозно на портфейла на средностатистическия човек.

Това означава, че пълненето на резервоара на Toyota Corolla ще струва равностойността на 130 лв. Така че в Америка може да се кара автомобил, който харчи по-малко гориво, отколкото малък автомобил в Европа или Обединеното кралство. Малко вероятно е цените на горивата да намалеят в близко бъдеще, така че има вероятност по-малките и по-ефективни автомобили да се завърнат.

Производителите на автомобили искат да купувате по-големи превозни средства

Както вече споменахме, правилата CAFE промениха автомобилния пейзаж. „Тъй като автомобилните производители бяха принудени да правят губещи Ескорти, за да компенсират печелившите Краун Виктория, те бавно пренасочиха фокуса си към пикапите“, обяснява Фиорани.

Това доведе до по-големи печалби за автомобилните компании, които осъзнаха, че са ударили златна жилка. „Не само, че трябваше да прескочат по-малките препятствия, свързани с икономията на гориво, но по онова време имаше и по-лесни правила за безопасност. Тези автомобили, поне в началото, струваха по-малко за производство и а в същото време струваха същите или повече пари“, добавя той.

Малкото малки достъпни автомобили, които остават в продажба в Америка, се продават бавно, за което свидетелстват статистическите данни за продажбите. Последните цифри на КИА го изписват добре: през миналия месец корейският автомобилен производител е продал 12 862 Sportages и 10 005 Tellurides. За същия период КИА успя да прехвърли едва 2 216 екземпляра от Рио, чиято цена започва от 16 750 долара. Дори EV6 успя да изпревари по продажби Rio.

Малките автомобили заслужават втори шанс в Америка (и в Европа, тоже)

През последните няколко години в Съединените щати бяха продадени десетки компактни автомобили на достъпни цени. Ford изпрати Focus преди години, а Fiesta беше унищожена в световен мащаб. VW продава само версии на Golf, а най-малката Toyota, която може да се купи с пари, е Corolla – автомобил, класифициран като среден клас в повечето региони.

Електромобилността може да доведе до завръщането на малкия автомобил

За никого не е тайна, че електрическите автомобили са скъпи за закупуване и ако наистина искаме да демократизираме автомобилите без емисии, ще се нуждаем от много по-евтини алтернативи. Може би компактни автомобили като предстоящия Volkswagen ID. 2all (спряган за електрически заместител на Golf) ще разпали отново тази тенденция и местните потребители ще осъзнаят, че големите камиони и SUV са ненужни за 90% от дейностите ни.

Ако успеем да превъзмогнем манията си по статута, размера и желанието да впечатлим съседите си, малкият автомобил може да се радва на ренесанс в Америка и да мобилизира масите в електрическата ера – подобно на Европа след Втората световна война.

Авторът дава примери от САЩ, но малкият автомобил е изчезващ вид дори и в Европа. Тук причините са различни в сравнение с “Мюрика”, но ефектът е подобен.

Малките автомобили изкарват по-малко пари на производителите, а в един извънреден период – харчеха чипове, които можеха да се осребрят много по-добре в по-висок клас автомобил.

Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупак. Недостигът на чипове беше този похлупак за гърнето, което така или иначе се беше търкулнало да задушава малкия автомобил. А той е чудесно средство за придвижване в големия град, точно в началото на електрическата епоха.

В града, където V8 поривът за свобода, пожелал път, изпънат като ръб на новобранско легло, естествено прелива в криволичещи меандри с различни по размер и ъгъл на удоволствието завои, че дори и фиби, бива заместен от оперативност, нулеви CO2 емисии от ауспух по време на движение (скоро идват емисиите от каучук и накладки).

В града един e!up е на върха на соевата хранителна верига на микромобилността. И докато открием интелигентен и модулен транспорт, който да бъде он деманд и да се разпада до почти персонален такъв, малки електрички като тази са най-интелигентното решение за персонален транспорт.

Предричаме още едно завръщане на е!мини, 500e, trabant!e е!zastavа и тн. миг преди да ни отнемат правото да су купуваме персонални превозни средства и ни връчат ключовете за някакви мобилни телепортатори за богати или общи телепортационни за бедните.