Катастрофирали електромобили Tesla, смятани за непоправими в САЩ, възкръсват в Украйна и Източна Европа – втора част

В първата част се спряхме на дългия път, който изминават катастрофиралите електромобили от САЩ до Украйна и други държави от Източна Европа. Тези електрически автомобили са толкова зле ударени, че в Съединените Щати никой не иска да ги ремонтира, понеже застрахователите отказват да застраховат толкова силно ударените електромобили. Но в Украйна търсенето на подобни автомобили е огромно. Нека продължим.

Намирането на части за ремонт на Tesla и други електрически автомобили може да бъде истинско предизвикателство. Във Facebook и Telegram групи като „Renault Zoe Club Ukraine“ приемат хиляди собственици на електромобили, които разменят резервни части помежду си. Олександър Перепелица, 25-годишен майстор на електромобили в Киев, разказва, че когато е започнал работа преди три години, той и бизнес партньорите му са купували по два развалени електромобила на Tesla от чужбина, за да направят един що-годе работещ автомобил, който да продадат на местните украинци. „Дори и това беше изгодно за нас„, казва той. Сега бизнес контактите дават възможност да се изпращат части за електромобилите на Tesla от САЩ или Европа, или пък сервизите купуват по-евтини китайски репродукции.

Неуспехът ражда успех… на друг континент

Успехът на украинската индустрия за възкресяване на електромобилите е обратната страна на неуспеха на застрахователите и производителите в Северна Америка да разберат какво да правят, когато новият лъскав електромобил стане жертва на пътя.

Застрахователите в САЩ са по-склонни да отписват всякакви превозни средства, които в миналото е можело да бъдат поправени. Ремонтите на новите автомобили са станали по-скъпи, отчасти поради това, че автомобилите стават все по-сложни и компютъризирани, както и поради недостига на автомобилни техници. През последното десетилетие повредените автомобили, които се предлагат на търг, „са по-добри и по-малко повредени“, заяви главният изпълнителен директор на Copart Джеф Лиау пред инвеститорите по време на разговор за приходите тази година.

Трудно е да се намерят данни за цялата индустрия, но многобройни източници сочат, че електрическите автомобили са по-застрашени от отписване, отколкото автомобилите с бензинови двигатели, и могат да бъдат обявени за непоправими дори след леки катастрофи. Анализ на Reuters от тази година установи, че „голяма част“ от повредените електрически автомобили, продадени за скрап, са с малък пробег и са всъщност почти нови автомобили.

Макар че се очаква един от всеки 10 нови автомобила, продадени в САЩ и Канада тази година, да бъде електрически, инфраструктурата и експертните познания, необходими за оценката и ремонта на повредени електрически автомобили, могат да бъдат недостатъчни и съвсем неефективни. „В един идеален свят електрическите превозни средства са толкова лесни за ремонт, колкото и автомобилите с двигател с вътрешно горене„, казва Марк Фрай, ръководител на изследванията в Thatcham Research, който обработва данни за автомобилния пазар за застрахователи и други клиенти. Неотдавна той установи, че британските електромобили се отписват непропорционално често.

Основната причина, поради която ремонтът на електромобилите е толкова труден, се дължи на липсата на споразумение за това как да се третират батериите на електромобилите след катастрофа. В световен мащаб няма индустриален стандарт за измерване на състоянието на батериите. Производителите на превозни средства понякога отказват да одобрят ремонта на батериите поради съображения за отговорност.

„Ако ремонтирате батерията, каква ще бъде тя след още две, три години и още 50 000 км?“ – казва Фрай. „По-лесно е да се оставят почти новите автомобили да бъдат обявени за мъртви, отколкото да се провери и разбере“.

Северноамериканската индустрия за скрап също така се отнася с известно недоверие към електромобилите, казва Меган Слатъри, изследовател от Калифорнийския университет в Дейвис, която проучва какво се случва с повредените батерии на електромобилите. Компаниите за скрап обикновено печелят пари, като разглобяват автомобилите, за да извлекат най-ценните части, които да препродадат. Но за разглобяването на една батерия са необходими специални работници, оборудване и – което е най-важно – пространство, поради рисковете от пожар при съхранението на литиево-йонните елементи. Много от малките фирми за разглобяване на акумулатори не разполагат с нищо от това.

Освен това електрическите превозни средства обикновено имат по-прости задвижвания, с повече пластмаса и големи, фабрично изработени компоненти на купето, които не могат лесно да бъдат разглобени. В някои електромобили батерията е вградена директно в конструкцията на автомобила, което прави разглобяването и ремонта ѝ особено трудни.

Да си припомним, че Tesla поръча изготвянето на най-голямата машина за леене в историята на автомобилната промишленост. Това е леярната преса Giga Press с тегло над 4 тона. Агрегатът е разработен от италианската компания IDRA и в началото на седмицата е пристигнал в Tesla Gigafactory в Остин, щата Тексас. Тази леярна ще се използва за производството на купетата на Cybertruck. С помощта на тази технология Tesla избягва използването на голям брой малки детайли в полза на единна монолитна метална конструкция. Само че разглобяването на подобна конструкция едва ли е възможно.

Всичко това означава, че износителите, които искат да продават на нетърпеливите купувачи в чужбина, имат по-малка конкуренция при наддаването за катастрофирали автомобили.

В САЩ се оказва все по-голям натиск за предотвратяване на заминаването на катастрофирали електромобили в чужбина. Регулаторните органи са загрижени за безопасността и се надяват да проследят по-добре повредените батерии по транспортните канали, тъй като се увеличават опасенията от пожари, предизвикани от използвани електрически автомобили, включително на товарни кораби. Друг приоритет е да се избегне изхвърлянето на електронни отпадъци в страни, които нямат средства за тяхното рециклиране или преработване, и вместо това да се запазят ценните метали в батериите на местно ниво. Стартиращите предприятия за рециклиране на батерии получиха огромни частни и публични инвестиции – както в Западна Европа, така и в САЩ, със средства от Закона за намаляване на инфлацията – с обещанието да помогнат за укрепване на веригите за доставка на суровини. Но досега те са получили само малка част от използваните батерии и акумулаторни блокове.

Политиките, които в крайна сметка спират износа на излезли от употреба електромобили, в някои отношения биха били срамни, казва Слатъри. По-строгите правила на Европейския съюз за износ на употребявани автомобили и по-специално на батерии за електрически превозни средства са една от причините доставките на Tesla за Източна Европа да зависят от северноамериканските отпадъци. Без тях електрическата революция щеше да е много по-малко напреднала на места като Украйна, където американските и канадските отписани автомобили спомогнаха за появата на мрежи от зарядни устройства, обучени специалисти за ремонт и широко познаване и приемане на факта, че електрическото задвижване е не само екологично, но и практично.

В Северна Америка е широко разпространено убеждението, че „хората не искат електромобили и че само законите и разпоредбите ни принуждават да ги купуваме“, казва Мелин, анализатор на употребявани електромобили. „Има и други пазари, които искат да имат електромобили.“ Мелин допълва, че това, „че употребяваните електрически автомобили се озовават на места като Украйна, където е трудно да се намерят нови модели, е свидетелство за една добре работеща система“.

За Макс във Ванкувър повторната поява на Бети Уайт в чужбина все пак предизвика някои главоболия. Автомобилът все още е бил регистриран в профилите му в Google, Netflix и Spotify, което потенциално е позволило на новите собственици да получат достъп до личните му данни. Когато се обърнал към поддръжката на Tesla, той бил посъветван да смени паролите си, казва Макс.

Но поглеждайки назад към катастрофата и сега, когато шофира нов Model Y, наречен Black Betty, Макс казва, че възкресяването на стария му автомобил е най-добрият възможен изход.

„Щастлив съм да видя, че Бети Уайт е доживяла да види още един ден“, казва той.