Кога един автомобил е суперавтомобил, кога хиперавтомобил и кога съвсем обикновен спортен автомобил?

Какво е суперавтомобил? Въпросът звучи доста просто, нали? Автоматично приемаме, че почти всичко с екзотична емблема е суперавтомобил, така че всичко с „Prancing Horse“ на капака или Raging Bull автоматично е суперавтомобил.

Разсъжденията са на Роджър Биърман от Carbuzz.

И все пак Porsche 911 не е такъв, въпреки че 911 Turbo S може лесно да се мери с Ferrari и Lamborghini. И така, къде се поставя границата между спортните автомобили и суперавтомобилите и кога хиперавтомобилите излизат на терена? 

В края на краищата Porsche 911 GT3 RS е по-бързо на Нюрбургринг от Pagani Huayra, но въпреки това Pagani-то единодушно се смята за хиперавтомобил.

Ситуацията е сложна за разшифроване, тъй като няма официална дефиниция за тези автомобили по същия начин, както за хечбеците, седаните и много други класификации на автомобилите. 

Спортни автомобили – история в моторните спортове

Спортният автомобил не е обвързан с някакъв конкретен вид каросерия. Строго погледнато, спортните автомобили са били превозни средства, участващи в моторните спортове, и терминът се е използвал за определяне на моторни състезания, в които участват автомобили, а не мотори.

Класически Ferrari, като 250 GTO, са се състезавали в различни шампионати за спортни автомобили през цялата история и към тях са се присъединили такива като Jaguar XK и десетки други.

По това определение може да се каже, че всеки автомобил, създаден за състезания или разработен за движение по пътищата, с мисълта, че ще бъде използван за моторни спортове, е, строго погледнато, спортен автомобил.

И е справедливо, това важи за много автомобили. Но какво да кажем за BMW Z4 или Mazda MX-5 Miata? Макар че последният се превърна в популярен състезателен автомобил в състезанията Spec Miata и в различни други серии, това никога не е било неговото предназначение, и все пак той определено е спортен автомобил.

Обикновено свързваме купетата с две врати и две места със спортните автомобили. Могат да се направят изключения за някои автомобили с четири места, като старата Toyota Supra, Toyota GR86, Mazda RX-7 и да, Porsche 911, но по същество спортните автомобили са компромисни, ориентирани към постиженията автомобили, чиято основна цел е да осигурят спортно изживяване при шофиране, а всичко останало е второстепенно. Мощността дори не е определящ фактор.

Ето защо BMW M2 и Mercedes-AMG C63 не са спортни автомобили, докато Daihatsu Copen е. Тези “германки” започват живота си като купета или седани, предназначени да превозват хора комфортно, преди да бъдат превърнати в спортни, и колкото и спортни да станат, те никога не губят от фокус първоначалния си замисъл.

Кога един спортен автомобил се превръща в суперавтомобил?

Сега, след като вече сме наясно какво е спортен автомобил – всеки автомобил, чието основно предназначение е спортното шофиране, performance-a и удоволствието на водача, а комфортът и практичността са на втори план – къде трябва да се постави границата, от която спортният автомобил се превръща в суперавтомобил?

Дали това е определено ниво на производителност? Може би. Но къде е този праг? Дали в спринта от 0 до 100 Км в час, във времето за четвърт миля, в максималната скорост или в способността за бързо изминаване на обиколка на писта?

Или може би е в това колко мощност генерират тези автомобили? На теория всички тези показатели са добри и някога може би са били валидни. Но навлязохме в епоха, в която един семеен седан има 1000 конски сили и може да унищожи поръчковите суперавтомобили по почти всички тези показатели; дали Tesla Model S Plaid е суперавтомобил? Мисля, че не.

Някога се смяташе, че суперавтомобилите трябва да имат специфична конфигурация, която да ги отличава от нормата, обикновено средно разположен двигател.

Това беше уникално, специално – основен диференциален признак, който позволи на Lamborghini Miura да бъде класифициран като суперавтомобил.

И това беше логиката, която не позволяваше автомобили като Aston Martin Vantage и Chevrolet Corvette ZR1 (преди С8) да бъдат считани за суперавтомобили въпреки чудовищните им характеристики.

Ако не ставаше въпрос за автомобили като Porsche Cayman, Toyota MR2, DMC DeLorean и десетки други автомобили със средно разположен отзад двигател, които определено не са супер, може би ще се съгласим, че самото разположение на двигателя може да бъде фактор.

В действителност тази много размита граница на това, което определя един суперавтомобил, е странна смесица от всичко гореизброено. Рецептата за спортен автомобил като основа е задължителна и той трябва да има голяма мощност, превъзхождаща тази на обикновения пътен автомобил. 

Но също така трябва да е достатъчно уникален и екзотичен, за да се отличава от спортните автомобили с огромни двигатели. Така че един изключително мощен спортен автомобил със средноразположен двигател е доста солиден ориентир за това какво прави един суперавтомобил и затова новият Corvette Z06 е твърдо в територията на суперавтомобилите в моето съзнание, съчетавайки качествата на двигател с крещящ V8 и сериозен performance на пътя или пистата.

Но не смятам, че разположението на двигателя може да бъде единственият определящ фактор, и смятам, че има отклонения от това.

Mercedes-Benz SLS AMG например определено е суперавтомобил в моите очи, както и Dodge Viper. Aston Martin Vantage V12 и Lexus LFA също са напълно достойни да бъдат наречени суперавтомобили, а смея да твърдя, че Nissan GT-R има шансове, въпреки че има V6 отпред и четири места в салона.

Във всеки един от тези случаи има нещо друго в тези автомобили, което ги прави супер, екзотика, произтичаща от техния дизайн, двигател или изпълнение, която ги издига над обикновените спортни автомобили. 911 Turbo S също заслужава да бъде споменат в тази компания, но базовият 911 не заслужава.

В началото споменах как екзотичните знаци автоматично водят до статут на суперавтомобил, но дори най-големите исторически хитове на Ferrari са били считани от марката за спортни автомобили. 

Любопитно е, че и до днес Ferrari обозначава всеки свой масов автомобил като „спортен“ – всичко от Ferrari Roma до 812 GTS. В очите на Ферари тя е създала само пет суперавтомобила, като това са Ferrari GTO (288 GTO, както го познават много от нас), F40, F50, Enzo и LaFerrari.

Какво прави един хиперавтомобил хипер?

Последните пет Ferrari-та са това, което останалата част от света често нарича хиперавтомобили, и аз мисля, че въпреки това, което Ferrari нарича заради ограничените им производствени серии, всеки от тях е достоен за статут на хиперавтомобил. 

По същия начин мисля, че всички смятаме Pagani Zonda, Huayra и Utopia за хиперавтомобили, Bugatti Veyron и Chiron също, а McLaren F1, P1, Porsche Carrera GT, 918 Spyder, Jaguar XJ220 и всеки Koenigsegg, произвеждан някога, са достойни да носят този етикет.

Но какво ги прави такива? Как определяме хиперавтомобила? Не само заради техните характеристики, тъй като вече има десетки суперавтомобили, които имат повече мощност, по-бързи са в права линия и са много по-бързи на еталонни състезателни писти като Нюрбургринг.

И така, ако мощността и производителността не са определящите им характеристики, тогава кои са те?

Предизвикайте ме, ако искате, но всички хиперавтомобили се определят от една конкретна черта – те са автомобилни бижута по един или друг начин.

Понякога това са визуални бижута, както при всеки автомобил, носещ фамилията на Хорацио Пагани. В други случаи това са „механични бижута“ – автомобили, които изместват границите на техническия гений напред до невероятни стандарти.

Сред автомобилите, които попадат в тази категория, е Bugatti Veyron, който далеч не е произведение на визуалното изкуство, но “проби тавана” на инженерната мисъл, ставайки първият сериен автомобил, който надхвърля 1000 к.с. и 400 км/ч, като в същото време е комфортен като плюшен гранд туриър.

Преди това McLaren F1 и Jaguar XJ220 също заслужават да бъдат представени тук – автомобили, които пренаписват правилата на своите епохи. По същия начин иновациите, демонстрирани от Koenigsegg, със сигурност заслужават титлата хиперкар.

По същия начин LaFerrari, Porsche 918 Spyder и McLaren P1 станаха пионери в хибридната технология в името на абсолютната производителност, разработвайки технология, която ще се разпространи в останалата част от автомобилния свят. А в ерата на електрификацията това включва и Lotus Evija и Rimac Nevera.

Всеки един от тях излезе извън рамките на това, което може да се счита за мейнстрийм, като пионер в новите технологии и достигна отвъд обикновеното, дори отвъд превъзходното.

Как да осмислим всичко това?

Спортните автомобили, суперавтомобилите и хиперавтомобилите са тясно свързани помежду си, но всички те произтичат от основната концепция за модерен спортен автомобил – автомобил, чийто основен фокус е върху представянето и удоволствието на водача, дори това да го компрометира в други аспекти. Всички котки са животни, но не всички животни са котки, ако щете.

Следователно суперкотките може би е по-добре да се определят, както прави Lamborghini, като суперспортни автомобили – суперлативи на концепцията чрез производителност, стил и екзотичност както на двигателя, така и на използваните материали.

Това е неясно определение, което може да се тълкува. Но на мен това ми харесва, тъй като спортните автомобили по принцип са дълбоко емоционални превозни средства. Обожавам идеята, че един човек може да бъде взривен от автомобил, който аз намирам за доста несполучлив, или че един производител може да развие несъвършената предпоставка за двигател зад задния мост до такава степен, че дори в естествено обдишван вариант да бъде сред най-бързите автомобили в Зеления ад (Нюрбургринг“.

Хиперавтомобилите са може би още по-трудни за класифициране. Те са суперавтомобили, увеличени на макс, излъчващи излишък по един или повече начини, независимо дали става въпрос за производителност, шум, красота или механично майсторство. 

Всичко революционно е достойно за тази титла, но също така и всичко, което е изработено толкова щателно и красиво, че може да се разглежда като произведение на изкуството. Изработен по поръчка, красив, скъп, бърз, но не непременно всичко това едновременно – това са отличителните белези на хиперавтомобила.

В търсене на пионерите

Първият спортен автомобил

Спортното торпедо Vauxhall 25 к.с. „Prince Henry“ от 1914 г. се смята от историците на автомобилостроенето за първия спортен автомобил, но по този въпрос се водят спорове, тъй като Tatra Rennzweier (Double Racer) от 1900 г. е един от най-ранните автомобили, създадени специално за състезания.

Кой е първият суперавтомобил?

Lamborghini Miura се смята за първия суперавтомобил, който популяризира този термин по време на производството си от 1966 до 1973 г.

Кой е първият хиперавтомобил?

Широко се обсъжда кой автомобил заслужава тази титла, като основните претенденти са McLaren F1 от 1993 г. и Bugatti Veyron от 2005 г. Смятам, че Bugatti е автомобилът, който определи сегмента на хиперавтомобилите, тъй като пренаписа законите на физиката и инженерството, надминавайки 1000 к.с. и 250 км/ч и поставяйки нови стандарти за инженерна мощ.

Вярвам обаче също така, че в ретроспективен план Porsche 959, Ferrari 288 GTO, Jaguar XJ220 и, разбира се, McLaren F1 се открояват като нещо повече от обикновени суперавтомобили, въпреки че може би не са били възприемани като такива в онази епоха.

Кое е било първо – кокошката или яйцето? Класификацията на хиперавтомобила или автомобилът, който заслужава да бъде наречен такъв?