Кой е първият автомобил на САЩ? А на Франция? А на Чехия? А на Италия? А на Пакистан? Това са първите коли на всяка една автомобилосглобяваща държава

И този път autocar-ците не разочароват. Те разглеждат отблизо моделите, които поставят началото на световната автомобилна индустрия.

За целите на тази статия те не взимат предвид търговските и военните автомобили, прототипите, единичните екземпляри, състезателните автомобили, местните версии на автомобили, разработени другаде, и всички автомобили, задвижвани с пара. 

Освен това серийно производство означава сравнително голям брой автомобили за времето с намерението да бъдат продадени на обществеността.

Промяната на тези дефиниции ще доведе до различен списък, който можете да опитате сами. Автомобилите са представени в хронологичен ред:

Германия: Benz Patent-Motorwagen (1886 г.)

По всеобщо, макар и не универсално съгласие, триколесният Patent-Motorwagen със задно разположен двигател, проектиран и построен от Карл Бенц (1844-1929 г.), е първият автомобил в света, а следователно и в Германия.

Мощността му е била малко по-малка от тази на един кон, но е имал многобройни предимства в сравнение с четириколките.

Третият пример е прочут благодарение на съпругата на Бенц – Берта (1849-1944), която през август 1888 г. взема двамата си сина на първото в света пътуване по шосе.

Това предизвиква огромна популярност и води до окончателно производство на около 25 автомобила, преди да бъде заменен през 1894 г. от четириколесния Benz Velo, от който за осем години са произведени над 1200 броя.

Франция: Peugeot Type 2 (1890 г.)

Добре известно е, че Panhard et Levassor Type A и Peugeot Type 3 са пуснати в продажба през 1891 г. Всеки от тях е оборудван с V-образен двигател Daimler, произведен по лиценз от Panhard.

Въпреки това историкът Жан-Луи Лубе пише, че Panhard се съгласява да предлага и продава по-ранния Type 2 на Peugeot – също с двигател Daimler – който е произведен в серия от само четири автомобила през 1890 г.

Това би означавало, че Type 2 всъщност е бил първият френски автомобил, предоставен на обществеността, въпреки че Panhard го е държал десет месеца, преди най-накрая да намери купувач през юни 1891 г.

Белгия: Vincke (1894 г.)

В последно време приносът на Белгия към автомобилната индустрия се състои в сглобяването на автомобили, проектирани от производители от други държави. В началото на XX в. обаче в Белгия има близо 200 марки автомобили,

Най-ранната е Vincke, която създава прототип през 1894 г. и започва да се произвежда през следващата година. Компанията постига особен успех след въвеждането на нов модел, наречен Ideal, през 1898 г., но по-късно изпада в тежки времена и през 1905 г. е обявена в несъстоятелност.

Италия: Miari & Giusti (1894 г.)

Базираната в Падуа компания Miari & Giusti е основана през 1894 г. и почти веднага започва производството на триколесен автомобил, проектиран от Енрико Бернарди (1841-1919 г.).

Бернарди е отговорен дори за двигателя, тъй като вече е бил конструирал няколко, които задвижвали различни устройства, включително шевната машина на дъщеря му и поне една преработена триколка.

С помощта на Бернарди Miari & Giusti става първият производител на автомобили в Италия. Първият Fiat се появява едва пет години по-късно.

САЩ: Duryea (1896 г.)

Чарлз Дюриеа (1861-1938 г.) и брат му Франк (1869-1967 г.) конструират първия си автомобил през 1893 г., а на следващата година – още един.

След това те създават краткотрайната компания Duryea Motor Wagon Company, която до края на 1896 г. произвежда и продава още 13 автомобила с подобрен дизайн.

Впоследствие братята тръгват по различни пътища, но на тях се приписва заслугата за въвеждането на серийното производство на автомобили в Съединените щати.

Чехия: Tatra Präsident (1897 г.)

Präsident е първият автомобил, произведен от чешката компания (или Чехословашката по онова време), известна днес като Tatra.

По същество това е карета – тип превозно средство, което компанията произвежда от близо половин век – но с 2,7-литров двуцилиндров двигател Benz, монтиран в задната част, а не с кон, прикрепен отпред.

Според сведенията максималната скорост на автомобила е била 30 км/ч, а разходът на гориво – около 15 литра/100 км.

Оригиналният модел предизвиква значителен интерес и подобрените му версии се продават под различни имена. През 1977 г. е представено копие на оригиналния Präsident, построено от Tatra по оригиналната спецификация.

Великобритания: Humber Sociable (1898 г.)

Daimler Motor Company започва да продава автомобили в Обединеното кралство през 1896 г. Първоначално те просто се внасят от едноименната германска компания, но през 1897 г. започват да се предлагат екземпляри, произведени в Ковънтри.

Те обаче са произведени по немски патенти. Въпреки че любителите на Daimler биха могли да възразяват срещу това, може да се каже, че автомобилите всъщност са британски версии на германски модели.

Ако това е така, мащабното производство на истински британски модел започва с пускането на Humber Sociable през 1898 г. Това триколесно превозно средство, очевидно повлияно от френския Bollée voiturette, се задвижва от двигател, проектиран от Чарлз Макроби Търъл (1875-1923 г.).

Швеция: Scania (1903 г.)

По-известна днес с търговските си автомобили, Scania пуска в производство автомобил през 1903 г. Първоначално много от компонентите са внесени от Франция и Германия, но през 1908 г. започва да използва собствен двигател, като дотогава продава около 70 броя.

Vabis, чиято основна дейност е свързана с вагони и камиони, също произвежда лек автомобил през 1903 г., след като шест години по-рано започва с неуспешен прототип. През 1910 г. компанията се слива със Scania. СНИМКА: Прототип на Scania от 1901 г.

Япония: Takuri (1907 г.)

Пет години след като започва работа по първия си прототип, през 1907 г. Команосуке Учияма създава това, което обикновено се смята за първия японски автомобил с бензинов двигател. (Първият парен автомобил и първият автобус се появяват през 1904 г.)

Произведени са около 10 екземпляра. Смята се, че принц Арисугава Такехито (1862-1913 г.) е купил един от тях. Друг екземпляр в момента е изложен в Музея на автомобилите Toyota в Нагакуте.

Русия: Russo-Balt 24-30 (1909 г.)

Първият произведен в Русия автомобил може би е бил „Яковлев и Фрезе“ (известен също като „Яковлев-Фрезе“).

През 1896 г. е построен поне един екземпляр и е посочена предполагаема цена на дребно, но проектът скоро се проваля, отчасти поради смъртта на един от основателите му.

Мащабното руско производство на автомобили започва с пускането на внушителния модел Russo-Balt 24-30 през 1909 г. Съобщава се, че са произведени 347 екземпляра.

Базата на Russo-Balt е в Рига, която по това време е част от Руската империя, но сега е столица на Латвия – така че 24-30 може да се счита и за първия латвийски автомобил.

Австралия: Tarrant (1910 г.)

Харли Тарант (1860-1949 г.) произвежда около 16 автомобила в Мелбърн между 1900 и 1907 г. Бизнесът му се проваля, тъй като не може да се конкурира по цена с вносните автомобили като Ford Model T, и вместо това става дилър на Ford.

През 2002 г. Кралският автомобилен клуб на щата Виктория придобива автомобил Tarrant, произведен през 1906 г.

В знак на допълнителна почит към австралийския пионер в автомобилостроенето, клубът кръщава и функционалната си зала на името на самия Тарант.

Аржентина: Anasagasti (1912 г.)

Аржентинската автомобилна индустрия е създадена от инженера, пионер в аеронавтиката и случаен състезател Орасио Анасагасти (1879-1932 г.), който пуска в ограничено производство автомобил през 1912 г.

Проектът продължава три години, преди да се провали поради липса на доставки на части по време на Първата световна война. Произведени са около 50 екземпляра от автомобила, като много от тях са използвани като таксита в Буенос Айрес.

Днес в градовете Кордоба и Салта има улици, кръстени на Анасагасти.

Полша: CWS T-1 (1927 г.)

Първият полски автомобил, който влиза в серийно производство, е построен от Centralne Warsztaty Samochodowe (CWS), която отговаря и за мотоциклетите Sokol.

Между 1927 и 1932 г. са произведени около 800 екземпляра от CWS T-1, като всички използват едно и също шаси, но с различни елегантни каросерии.

Благодарение на особено гениална конструкция на Тадеуш Тански (1892-1941 г.) целият автомобил, включително 3,0-литровият му четирицилиндров двигател, може да се разглобява и сглобява само с един ключ и една отвертка.

Южна Корея: Sibal (1955 г.)

Hyundai Pony от средата на 70-те години на ХХ в. понякога се определя като първия южнокорейски сериен автомобил, но Sibal го предшества с две десетилетия.

Пуснат на пазара през 1955 г., Sibal споделя много компоненти с военния джип, на който прилича. Цитираните оценки за броя на произведените бройки варират, но всички са в рамките на няколко хиляди.

Китай: Dongfeng CA71 (1958 г.)

Въпреки че се задвижва от 1,9-литров двигател на Mercedes, Dongfeng CA71 се смята за първия местен лек автомобил в Китай.

Понякога се твърди, че Hongqi CA72 е носител на тази титла, но по време на много краткия производствен период на Dongfeng той все още е бил на етап прототип.

И двата автомобила са проектирани и произведени от First Automotive Works (FAW), която днес произвежда много автомобили под няколко търговски марки.

Египет: Рамзес (1958 г.)

Ramses е преработена версия на NSU Prinz – първият автомобил, който германската компания пуска на пазара след края на Втората световна война.

Като първи автомобил на своята страна, Ramses естествено е бил повод за гордост сред египтяните. Той обаче изпада в немилост, след като през 1960 г. е основана компанията Nasr, която произвежда сглобявани на място Fiats, които са много по-добри.

Украйна: ЗАЗ-965 (1960 г.)

ЗАЗ-965 е първият от дългогодишната серия малки автомобили, известни като Запорожец. Въпреки че на външен вид много прилича на Fiat 600, в действителност е съвсем различен автомобил.

Основните разлики включват двигател V4 с въздушно охлаждане (Fiat използва редови четирицилиндров двигател с водно охлаждане), независимо предно окачване и каросерия с три кутии.

Подобрена и по-мощна версия, наречена ZAZ-965A, е пусната на пазара в края на 1962 г. Производството на този автомобил се припокрива с това на второто поколение Запорожец, което се произвежда в различни форми от 1966 до 1994 г.

Бразилия: Brasinca Uirapuru (1964 г.)

Създаден от компания, чийто основен предмет на дейност е строителството на камиони, Uirapuru изглежда е първият местен бразилски автомобил, предназначен за движение по пътищата.

Това е спортен автомобил, задвижван от 4,3-литров шестцилиндров двигател на Chevrolet, който е спрян от производство след по-малко от 80 екземпляра поради липса на търговски успех.

Uirapuru е може би най-известен заради очевидната си прилика с малко по-късния Jensen Interceptor. Най-очевидната връзка е, че и двата автомобила имат обгръщащ заден прозорец, но това се отнася и за Studebaker Avanti от 1962 г.

Нова Зеландия: Trekka (1966 г.)

Според потвърдени данни Фредерик Денисън (1876-1960 г.) става първият новозеландец, който конструира автомобил с бензинов двигател през 1900 г., а Сесил Ууд (1874-1965 г.) е първият, който конструира повече от един автомобил, започвайки от следващата година.

Почти цялото серийно производство в Нова Зеландия оттогава насам е на чуждестранни автомобили. Въпреки това между 1966 и 1973 г. са произведени около 2500 екземпляра от местния модел Trekka.

Trekka прилича много на малък Land Rover, но повечето от механичните му елементи са взети от първото поколение на Skoda Octavia, пуснато на пазара през 1959 г.

Турция: Anadol A1 (1966 г.)

Първият масово произвеждан автомобил в Турция е произведен от Otosan, но има много британско влияние. Той е разработен частично от Reliant и се задвижва от двигател Ford Kent, а каросерията му е от стъклопласт, проектирана от Том Карен (роден 1926 г.).

Смята се, че в периода 1966-1975 г. са произведени над 15 000 екземпляра от A1. Anadol продължава да произвежда други модели до 1991 г. А1 е предшестван от Devrim, който се появява през 1961 г. Това би могъл да бъде първият сериен автомобил в Турция, но проектът се проваля след като са произведени само четири бройки.

Иран: Saipa 701 Caravan (2000 г.)

В продължение на много години иранската автомобилна индустрия е доминирана от Saipa и Iran Khodro, които произвеждат много чуждестранни модели по лиценз. Saipa е първата, която произвежда автомобил със собствена конструкция.

Моделът 701 Caravan е миниван или MPV, очевидно вдъхновен от първото поколение Ford Galaxy, SEAT Alhambra и Volkswagen Sharan, но задвижван от 2,4-литров двигател на Nissan.

Той е пуснат на пазара през 2000 г., а година по-късно е последван от Samand на Iran Khodro – седан, базиран на платформата на Peugeot 405.

Пакистан: Adam Revo (2005 г.)

Въпреки че автомобилите се сглобяват в Пакистан повече от половин век, едва през април 2005 г. на пазара се появява местен автомобил. Градският автомобил Adam Revo е най-евтиният автомобил в страната и единственият, проектиран на местно ниво.

Въпреки това той е спрян от производство само 17 месеца след дебюта си поради липса както на оборотни средства, така и, както твърди компанията, на държавна подкрепа.

Тайван: Luxgen M7 (2009 г.)

От 50-те години на миналия век Yulon Motor сглобява автомобили, проектирани от чуждестранни производители. През 2009 г. пуска на пазара първия си местен модел с нова марка, както и този на Тайван.

Luxgen M7 е голям MPV, предлаган със седем или осем места. Той остава в производство, докато други модели на Luxgen се появяват и изчезват, но се очаква да бъде спрян от производство през ноември 2021 г.

Кения: Mobius 2 (2015 г.)

Базираната в Найроби компания Mobius Motors е създадена, за да произвежда здрави SUV автомобили, подходящи за африканските пазари. Прототипът, Mobius I, е последван от първия сериен модел, Mobius 2, за който самата компания твърди, че е пуснат на пазара през 2015 г., въпреки че други източници посочват различни години.

Този модел е последван от по-голяма и по-мощна версия от второ поколение, която продължава да се продава и днес. Наскоро към нея се присъедини Mobius 3.

Хърватия: Rimac Concept One (2016 г.)

Хърватия има дълга история в производството на превозни средства и компоненти, но е произвела много малко собствени автомобили. Най-ранният от тях изглежда е Rimac Concept One.

Въпреки името си, това е бил сериен модел, макар и съвсем малко. Това беше изцяло електрически спортен автомобил с мощност от близо 1300 к.с.

През 2010 г. производителят на превозни средства DOK-ING създава автомобилно подразделение и създава концепция за електрически градски автомобил, наречена XD, но тя така и не се произвежда.