Кой е първият автомобил с head-up дисплей? A с Apple CarPlay? А с гласови команди? Най-големите нововъведения в автомобилния свят [4/5]

HEAD-UP ДИСПЛЕЙ (HUD): Oldsmobile Cutlass Supreme (1988/90 г.)

Предимствата на отразяването на важната информация в зоната на видимост на водача са извлечени от военната авиация, където те се появяват за първи път още през 40-те години на миналия век.

Първата автомобилна версия е разработена от GM Hughes Electronics и е монтирана на лимитираната серия Oldsmobile Cutlass Supreme Convertible Indy 500 Pace Car, от която 50 броя са предложени на избрани клиенти.

През 1990 г. HUD се предлага на седана Oldsmobile Cutlass Supreme (на снимката) като опция. Tой показва скоростта на автомобила на цифров дисплей.

Днес те все още са доста рядка и скъпа опция, но би било по-добре, ако бяха по-разпространени.

Едно американско проучване разкрива, че ако очите на водача се отклонят от пътя за повече от две секунди, вероятността за инцидент се удвоява.

Две секунди може и да не звучат дълго, но при скорост от 112 км/ч ще изминете повече от 60 метра – дължината на 14 автомобила.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 7 – един ден всички автомобили ще имат това.

САТЕЛИТНА НАВИГАЦИЯ: Mazda Eunos Cosmo (1990 г.)

Идеята за вградена навигационна система съществува още от 50-те години на миналия век, но едва през 1990 г., с появата на Mazda Eunos Cosmo, технологията се превръща в реалност със сателитно управление, работещо чрез сателити на Глобалната система за позициониране (GPS), управлявана от Военновъздушните сили на САЩ (сега Космически сили на САЩ).

По замисъл обаче системата е с неясна точна локализация, тъй като военните се опасяват, че една по-точна система ще бъде използвана и злоупотребявана от терористи.

Въпреки това имаше обходни пътища и във всеки случай през 2000 г. президентът Клинтън подписа указ, с който направи GPS толкова точна за цивилни граждани, колкото е за военните.

Днес най-съвременните GPS системи могат да определят местоположението на човека с точност до 30 см (12 инча).

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 8 – огромна промяна към по-добро.

КАМЕРА ЗА ЗАДЕН ХОД: Toyota Soarer (1991 г.)

Въпреки че концептуалният Buick Centurion от 1956 г. е оборудван със задна камера за паркиране, подобна технология ще се появи в сериен автомобил едва през 1991 г.

Първа с нея се сдобива Toyota Soarer, която се предлага само на японския пазар; монтирана на спойлера камера подава сигнал към цветен екран на таблото.

Пътните инциденти са често срещани при паркиране с ниска скорост, а когато са свързани с малки, труднозабележими обекти и субекти при ниска скорост.

От май 2018 г. камерите, разположени отзад, са задължителни за всички нови автомобили, продавани в САЩ, а в Европа стават задължителни през 2021 г.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6 – полезно допълнение

КСЕНОНОВИ ФАРОВЕ: BMW Серия 7 (1992 г.)

Разработени съвместно от Hella и Bosch, фаровете с висока интензивност на разрядите, известни още като ксенонови светлини, бяха монтирани за първи път на BMW Серия 7 през 1992 г.

На езика на BMW системата се наричаше Litronic. Ксенонови обаче бяха само късите светлини. До 1999 г. и появата на Mercedes CL C215, който въвежда биксенонови фарове или високоинтензивно разрядно осветление както на късите, така и на дългите светлини.

Ксеноновите крушки издържат около три пъти по-дълго от халогенните, използват около 30% по-малко енергия и осветяват по-голяма част от пътя пред вас.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 7 – светлина за безопасност.

ЕЛЕКТРОНЕН КОНТРОЛ НА СТАБИЛНОСТТА: Mercedes-Benz CL600 (1995 г.)

Електронният контрол на стабилността (ESC) и системите с подобни наименования помагат за намаляване на катастрофите – те могат бързо да установят загуба на контрол и съответно да спират колелата, за да противодействат на презавиването (занасяне на задните колела) и недозавиването (занасяне на предните колела).

Първият автомобил, в който е внедрена, е върховият модел Mercedes CL600.

През 1997 г. Mercedes ще приложи технологията и в новия си Mercedes A-класа – ESC го излекува от неблагоприятната динамика, с която автомобилът може да се сблъска при смяна на посоката на движение с висока скорост, както показва известният му провал на шведския „лосов тест“ през същата година.

Тя е задължителна за всички нови леки автомобили, продавани в САЩ от моделната 2012 г. нататък, а в Европейския съюз – от ноември 2014 г.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: Смята се, че ESC и подобни системи са спасили живота на десетки хиляди хора след въвеждането им.

ХИБРИДНО ЗАДВИЖВАНЕ (от съвременен тип): Toyota Prius (1997 г.)

Идеята за хибрид е по-стара, отколкото си мислите. Фердинанд Порше се занимава с бензиново-електрически автомобили в началото на 1900 г., а Mercedes-Benz експериментира в началото на 1980-те години.

Въпреки че Toyota не е изобретила хибрида, ние ѝ признаваме, че е повишила осведомеността на обществеността за технологията и я е направила все по-разпространена в новите автомобили.

Първото поколение Prius стартира в Япония през 1997 г. с 1,5-литров четирицилиндров двигател, подпомаган от електрически мотор с постоянни магнити. Въпреки сложността си, системата се оказа много надеждна.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 8 – тъй като бъдещето на автомобила изглежда е електрическо, Prius е мястото, където започва това наелектризиращо пътешествие.

АДАПТИВЕН CRUISE CONTROL: Mercedes-Benz S-класа (1998 г.)

Круиз контролът е изключително полезен, но не и при интензивен трафик. Технологията за адаптивен круиз контрол (ACC) използва радарна, а понякога и камера технология за автоматично регулиране на скоростта, като се поддържа определена дистанция от автомобила отпред.

През 1995 г. Mitsubishi Diamante започна да въвежда ACC, но не активираше спирачките. Първият автомобил, който предложи пълната система във вида, в който я познаваме днес, беше Mercedes W220 S-Class, пуснат на пазара през 1998 г.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 8 – чудесен, а освен полезен, той вероятно е и първата автомобилна стъпка към автономното управление.

АКТИВНО ОКАЧВАНЕ: Mercedes-Benz CL-Class (1999 г.)

През 1999 г. CL от поколение C215 въвежда първата в света система за активно управлявано окачване.

Хидравличните цилиндри, вградени в окачването, компенсират нежелани движения на каросерията, като например накланяне на автомобила в завой или потъване на предницата при агресивно спиране. Освен това то значително подобри управлението и комфорта на голямото купе.

През 2013 г. Mercedes направи още една стъпка напред: свърза системата с мощен компютър, който получава данни от камера, сканираща пътя пред автомобила.

Работейки със скорост до 130 км/ч, тя може да открива неравности и дупки и веднага да регулира окачването по съответния начин, като изглажда возията. Наречена Magic Body Control, тя беше скъпа опция за версиите от висок клас на Mercedes S-класа W222 от 2013 г.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6 – плюс за управление и комфорт.

НОЩНО ВИЖДАНЕ: Cadillac DeVille (2000 г.)

През 2000 г. GM използва технология от Raytheon, за да направи Cadillac първия автомобил, който предлага нощно виждане, в луксозните версии на DeVille. Тя използва инфрачервен сензор за осветяване на обекти, представляващи интерес за безопасността, на монохромен дисплей.

Първоначално опцията за 1995 долара е била поръчана от 7000 клиенти през първата година, но през 2004 г. броят им спада до едва 600, а през 2005 г. опцията отпада; Cadillac се завръща на сцената на Night Vision едва през 2015 г. с флагмана CT6.

Междувременно най-големите германски производители, наред с други, бяха пуснали на пазара все по-усъвършенствани системи за нощно виждане. Те бяха и си остават скъпи опции – например 2250 британски лири и 2260 щатски долара за актуалната S-класа на Mercedes. Мнението за тях е донякъде разделено, но те със сигурност стават все по-интелигентни.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 5 – Ако и когато автомобилите станат напълно автономни, способността на автомобила да „вижда“ ще стане жизненоважна.

САТЕЛИТНО РАДИО: Cadillac (2001 г.)

Автомобилното радио може да бъде голям проблем в Америка. Сигналът варира, а на някои отдалечени места изобщо го няма. Спътниковото радио решава всичко това, като осигурява станции на същата честота, на която се намирате – а и няма реклами.

Cadillac започна да предлага сателитно радио XM за своите модели DeVille и Seville (на снимката) за моделната 2002 г. През 2002 г. тя обяви плановете си да въведе опцията за цялата си гама за 2003 г.

Днес над половината от новите автомобили, продавани в Америка, разполагат с тази технология; от тях около половината плащат месечен абонамент.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6

ГЛАСОВИ КОМАНДИ: Infiniti Q45 (2002 г.)

В Infiniti Q45, за първи път в историята можете да управлявате навигацията с гласа си. Дълго време след това подобни системи все още бяха до голяма степен „hit or miss“ в работата, като „miss“ беше по-честият вариант.

Alexa на Amazon изглежда е разгадала гласовото разпознаване толкова добре, колкото никой друг – нищо чудно, че тя вече се предлага в модели на Audi, Ford, Lexus и Toyota, а скоро ще се появи и в други.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 3

СКОРОСТНА КУТИЯ С ДВОЕН СЪЕДИНИТЕЛ: Volkswagen Golf R32 (2003 г.)

Porsche започва да разработва автоматичната трансмисия с двоен съединителя за своите състезателни автомобили през 80-те години на миналия век. То монтира агрегата, който нарича – и все още нарича – Porsche Doppelkupplungsgetriebe (PDK), на моделите 956 и 962. Минава обаче много време, преди технологията да се появи в сериен модел.

Първият лек автомобил за движение по улиците, оборудван с трансмисия с два съединителя, е Volkswagen Golf R32 от 2003 г. Шестстепенният агрегат беше предназначен за приложения с предно предаване или, както при Golf, със задвижване на всички колела.

През следващата година Audi предлага тази скоростна кутия като опция за TT 3.2 Quattro, който се предлага със същия двигател като R32. Технологията позволява по-бърза смяна на предавките и по-голяма икономичност.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 4 – автоматичните скоростни кутии никога повече няма да са същите.

АВТОНОМНО ПАРКИРАНЕ: Toyota Prius (2003 г.)

Спасителят на неумелите шофьори навсякъде по света, самопаркиращият се автомобил е дар от Бога, когато се появява през 2003 г.

Първият автомобил, който я получи, беше Toyota Prius на японския пазар. На купувачите от чужбина им отне още три години, за да могат да изберат тази технология, когато Lexus я предостави на LS. Toyota я нарече „Интелигентен асистент за паркиране“.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 3 – интелигентна технология, въпреки че често отнема повече време, отколкото да го направите сами.

АСИСТЕНТ ЗА СЛЯПА ТОЧКА: Volvo S80 (2006 г.)

В началото на миналото десетилетие технологиите за безопасност минаха на по-висока предавка. Volvo е първата компания, която монтира система за наблюдение на мъртвата зона в своя модел S80.

С помощта на малки камери, монтирани под страничните огледала, тя открива превозни средства в мъртвите зони на автомобила и съответно показва предупредителна светлина (вмъкната вляво). Технологията вече е широко разпространена, обикновено като част от пакета с опции за подобрена безопасност.

През 2010 г. Nissan доразви концепцията в моделите си Fuga и Infiniti M – ако тези автомобили установят, че водачът се опитва да навлезе в траекторията на превозно средство, воланът активно се противопоставя на маневрата.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 5

АВТОНОМНО АВАРИЙНО СПИРАНЕ: Mercedes-Benz S-класа (2006 г.)

В края на 2006 г. Mercedes-Benz пусна първата в света система за автономно аварийно спиране (AEB).

Наречена Pre-Safe Brake, функцията се предлагаше като опция за новата S-класа W221 и CL-класата C216. AEB разчиташе на съществуващата технология. Радарите за близък и далечен обсег на действие обследваха пътя пред автомобила и изпращаха сигнал до ECU, ако откриеха предстоящ сблъсък.

Автомобилът издаваше звукови и визуални предупреждения и автоматично задействаше 40% от максималната спирачна ефективност, ако водачът не реагираше.

Този процес се извършва за милисекунди. Според вътрешнофирмените изследвания на Mercedes AEB може да предотврати 70% от сблъсъците отзад. Тя намалява тежестта на тези, които не може да предотврати, с около 40%.

През 2009 г. Mercedes усъвършенства системата, позволявайки максимална спирачна сила в аварийни ситуации, като за първи път я монтира в новата E-класа W212.

AEB бързо се разпространи в автомобилната индустрия и в началото на 2010 г. започна да се разпространява и в по-достъпни автомобили. Не след дълго законодателите забелязаха нейния безупречен животоспасяващ потенциал, особено по време на международния възход на смартфоните. AEB ще бъде задължителна в новите автомобили, продавани в Европа през 2021 г. и 2022 г. в САЩ.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 8 – в епохата на разсеяните шофьори е по-важна от всякога.

LED ФАРОВЕ: Lexus LS600h (2006 г.)

LED фаровете предлагат най-доброто от всички светове: те са компактни, много ефективни и издържат почти вечно. Първият автомобил с LED фарове беше Lexus LS600h, но той беше само на къси светлини.

В рамките на една година след пускането на Lexus на пазара през 2006 г. обаче Audi предлага LED фарове за къси и дълги светлини на своя R8 V10.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 5 – напредък чрез светлина.

APPLE CARPLAY: Ferrari FF (2014 г.)

Основателят на Ferrari Енцо Ферари дълго време твърдеше, че автомобилите му са свързани единствено с двигателя, и дълго време интериорите на Ferrari изглеждаха скромни.

А като пълноправна част от групата Fiat от 1988 г. насам, голяма част от интериорните технологии на Ferrari, а напоследък и мултимедийните системи, са наследени от компанията майка и често са със стандарт, свързан с доста по-ниски цени.

Затова е приятна изненада, че Ferrari FF е първият сериен автомобил, оборудван с Apple CarPlay. Тази система позволява много от функциите на iPhone на водача да се управляват от централния екран на автомобила.

През 2015 г. Hyundai Sonata стана първият автомобил, оборудван с Android Auto, която работи по същия начин, но за телефони с Android. Днес повечето нови автомобили поддържат и двете системи.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6.

Първата част на този преглед на иновациите може те да видите тук. Втората- тук. Третата – тук.