Пожар до „Александър Невски“: електромобилът, който се запали, разкри най-слабото звено на старите EV модели

Електромобил се запали тази вечер само на няколко метра от катедралата „Александър Невски“ и почти веднага предизвика вълна от коментари в социалните мрежи. По снимките ясно се разпознава моделът – Kia Soul EV от първото поколение, произвеждан приблизително между 2014 и 2019 година. Това е един от ранните и достъпни електромобили, често използван и на вторичния пазар, което го прави сравнително разпространен в България.

Първото, което се забелязва от кадрите на място, е къде точно се е появил огънят. Пламъците са започнали в предната част, около зоната, в която се намират зарядната електроника, DC-DC конверторът, 12-волтовата батерия и множество силови кабели. Тоест – далеч от високоволтовия акумулатор, който при този модел е разположен под пода. Това е ключово, защото масово хората смятат, че пожари при електромобили почти винаги тръгват от голямата батерия. Тук обаче ситуацията е по-скоро идентична с пожарите при напълно обикновени автомобили.

Инженерите добре знаят, че именно 12-волтовата система остава „старото наследство“ в електромобилите – същият тип акумулатор, същите релета и предпазители, сходна архитектура на нисковолтовите инсталации. С времето тези компоненти стареят, изолацията на кабели може да се компрометира, контактни връзки да се разхлабят, а DC-DC конверторът, който преобразува енергията от голямата батерия, е подложен на високо термично натоварване. Именно така изглежда и настоящият случай – пожар, много по-характерен за класически автомобили, отколкото за електромобили с батерийни дефекти.

Интересното е, че Kia Soul EV по света има отчетени инциденти, но почти всички известни случаи са свързани именно с предната електроника, а не с батерията. В Северна Америка например преди години имаше няколко сигнала за дим, излизащ от зоната на DC-DC конвертора при ранни модели, особено при автомобили с по-голям пробег. В Европа също се знае за отделни случаи, при които дефектни релета или влага в електрическите връзки са водили до локално прегряване. Нито един от тези инциденти обаче не е свързан с неконтролируемо запалване на батерията – нещо, което при Kia Soul EV не е регистрирано като фабричен проблем или сериозен риск. Това допълнително насочва вниманието към предния отсек като най-вероятната зона на възникване и при сегашния инцидент.

Бързата реакция на пожарникарите очевидно е ограничила щетите и е предотвратила разпространение на огъня към купето. От нанесените поражения личи, че развитието е спряло сравнително рано, което отново подкрепя хипотезата за локално късо съединение или термично претоварване на един от модулите в предната секция. Ако огънят беше достигнал батерията, щетите щяха да бъдат несравнимо по-големи, защото там защитните системи работят по съвсем друг начин и пожарите изпускат значително повече топлина и газове. В случая нищо не подсказва подобен сценарий.

Инцидентът обаче неизбежно ще подхрани познатата дискусия около „опасността“ на електромобилите, макар че статистиката и тук не е на страната на страховете. Данните от застрахователните компании и пожарните служби в Европа показват, че електромобилите се запалват многократно по-рядко от автомобили с двигатели с вътрешно горене. Причината е проста – те нямат гориво, масло, горещи изпускателни системи и десетки други потенциални източници на възпламеняване. Най-слабото им звено остава нисковолтовата инсталация, която е почти идентична с тази на бензиновите коли.

Така пожарът до „Александър Невски“ се оказва не пример за батериен риск, а ситуация, характерна за всеки автомобил, който е натрупал години и километри. Разследването предстои, но технологичният контекст още отсега дава силни основания да се смята, че проблемът е свързан с електрониката и нисковолтовата система, а не с конструкцията на електромобила като концепция.