Почти 30% от микропластмасите идват от силно пренебрегван източник

Всяка година милиарди превозни средства по света изхвърлят около 6 милиона тона остатъци от гуми.

Тези миниатюрни пластмасови частици, образувани от износването при нормално шофиране, в крайна сметка се натрупват в почвата, в реките и езерата и дори в нашата храна. Наскоро изследователи от Южен Китай откриха химични вещества, произхождащи от гуми, в повечето проби от човешката урина.

Тези частици от гуми са значителен, но често пренебрегван фактор за микропластмасовото замърсяване. В световен мащаб те представляват 28% от микропластмасите, които попадат в околната среда.

Въпреки мащаба на проблема, частиците от гуми са останали „под радара“. Те често са поставяни в един кюп с другите микропластмаси и рядко са разглеждани като отделна категория замърсяване, но техните уникални характеристики изискват различен подход.

Спешно е необходимо да се класифицират частиците от гуми като уникална категория замърсяване. По време на скорошно международно проучване стана ясно, че този подход ще даде тласък на по-целенасочени изследвания, които биха могли да послужат за основа на политики, специално разработени за намаляване на замърсяването от автомобилните гуми.

Той би помогнал и на обикновените хора да разберат по-добре мащаба на проблема и какво могат да направят по въпроса.

В момента в Южна Корея се провеждат срещи на делегации за договаряне на първия глобален договор за замърсяване с пластмаси. Въпреки че това знаково споразумение е на път да разгледа много аспекти на замърсяването с пластмаси, частиците от гуми почти не са включени в дневния ред.

Като се има предвид значителният им принос към микропластмасите, признаването на замърсяването с автомобилни гуми като особен проблем може да помогне за намирането на целенасочени решения и за повишаване на обществената осведоменост. Именно това ни е необходимо, за да се справим с тази нарастваща заплаха за околната среда.

Стотици химически съставки

Частиците от автомобилните гуми обикновено се произвеждат от сложна смес от синтетични и естествени каучуци, както и от стотици химически добавки. Това означава, че последиците от замърсяването с гуми могат да бъдат неочаквани и далечни.

Така например цинковият оксид съставлява около 0,7% от теглото на гумата. Въпреки че е от съществено значение за повишаване на издръжливостта на гумите, цинковият оксид е силно токсичен за рибите и другите водни организми и нарушава екосистемите, където също баха открити следи от него.

Друга вредна добавка е химикалът, известен като 6PPD, който предпазва гумите от напукване. При излагане на въздух и вода той се превръща в 6PPD-хинон – съединение, свързано с масовото измиране на риба в САЩ.

Тежките превозни средства водят до по-голямо замърсяване

Знаем, че по-тежките превозни средства, включително електромобилите (които имат много тежки батерии), износват гумите си по-бързо и генерират повече частици микропластмаса.

Експертите от автомобилната индустрия Ник Молдън и Феликс Лийч твърдят, че тъй като теглото е от решаващо значение за въздействието на превозното средство върху околната среда, производителите трябва да бъдат облагани с данъци, основани на теглото, на принципа „замърсителят плаща“. Това би могло да насърчи проектирането на по-леки превозни средства, като същевременно мотивира потребителите да направят по-екологичен избор.

Все още има много въпроси, които трябва да бъдат проучени. Така например все още не знаем колко далеч се разпръскват тези частици от гумите и къде точно се натрупват.

За да оценим пълното им екологично въздействие, се нуждаем от по-подробна информация за това кои добавки за гуми са най-токсични, как се отразяват на околната среда и кои видове са най-застрашени (например някои видове сьомга са по-чувствителни към 6PPD-хинон от други).

В по-дългосрочен план стандартизираните методи ще бъдат от решаващо значение за измерването на частиците в гумите и за създаването на ефективни разпоредби.

Нуждаем се от глобални мерки и действия

Регулаторните рамки, като например предстоящия стандарт за емисии Евро 7 на ЕС (който е насочен към емисиите от превозните средства), осигуряват една много добра отправна точка за контрол на емисиите от автомобилните гуми. Необходими са обаче допълнителни мерки.

Иновациите в конструкцията на гумите, като например екологичните алтернативи на цинковия оксид и други материали като 6PPD, биха могли значително да намалят вредите за околната среда. Създаването на глобална група от научни и политически експерти, подобна на вече съществуващите за науката за климата (известна като IPCC) или биоразнообразието (IPBES), би могло да допринесе за по-нататъшното координиране на усилията в областта на научните изследвания и регулирането.

От решаващо значение е, че трябва да класифицираме частиците от гуми като отделна категория замърсяване. В сравнение с обикновената микропластмаса, частиците от гуми се държат по различен начин в околната среда, разпадат се на уникални химични съединения и представляват различни токсикологични предизвикателства.

Тъй като всяка година се произвеждат повече от 2 милиарда гуми, които се монтират на все по-тежки и по-многобройни автомобили, проблемът ще ескалира. Екологичните щети само ще се увеличават, ако не осъзнаем и не се справим с конкретния проблем.

Мерки като данъчно облагане, основано на теглото, и екологични иновации в областта на гумите не само ще намалят замърсяването с автомобилни гуми, но и ще проправят пътя към по-устойчиви транспортни системи. Въпросът не е дали можем да си позволим да действаме. Въпросът е дали можем да си позволим да не действаме.