Различните видове автоматични скоростни кутии и как всъщност работят те

Въпреки широкото си разпространение, автоматичната скоростна кутия е една от най-сложните от механична гледна точка части на съвременния автомобил. Скоростните кутии позволяват на вашия автомобил да работи ефективно в широк диапазон от скорости. Има три основни типа автоматични скоростни кутии: с двоен съединител (DCT), с безстепенно регулиране (CVT) и стандартен тип, който обикновено не се обозначава с конкретно наименование – повечето хора просто ги наричат автоматични трансмисии. Какви са основните разлики? Motor101 е тук, за да ви обясни.

Традиционният автоматик (торсионен преобразувател)

Това е класическата „автоматична“ скоростна кутия, която повечето хора си представят. В сърцевината ѝ се намира преобразувателят на въртящия момент – хидравлична връзка между двигателя и скоростната кутия. Вместо директна механична връзка, мощността на двигателя се предава чрез трансмисионна течност, която се върти и усилва въртящия момент.

Вътре помпа (работно колело) изтласква течността в турбина, която след това задвижва трансмисията. Оттам зъбен механизъм и хидравлични съединителни пакети се грижат за автоматичното превключване на предавките. Съвременните версии включват и блокиращ съединител, който премахва пробукването при скорости на движение за по-добра ефективност. Голямото предимство? Плавност и контрол. Можете да стоите на светофара на предавка, без да заглушите двигателя и да потеглите плавно, без да износвате съединителя.

С двоен съединител (DCT)

Автоматичната скоростна кутия с двоен съединител е по същество ръчна скоростна кутия, която превключва сама, но го прави изключително бързо. Вместо един съединител, тя използва два: единият отговаря за нечетните предавки, а другият – за четните. Докато една предавка е включена, следващата вече е предварително избрана. Това означава, че превключването е просто размяна между съединителите – без чакане, без колебания. Резултатът е изключително бърза и прецизна смяна на предавките, което прави DCT популярна в спортни автомобили като моделите Hyundai N, Volkswagen и автомобилите на Porsche, оборудвани с PDK.

Компромисът е поведението при ниска скорост. Тъй като съединителите се включват активно, движението в натоварено движение може да се усеща по-малко плавно в сравнение с традиционната автоматична скоростна кутия, особено при по-ранните модели.

С безстепенно регулиране (CVT)

CVT използва напълно различен подход: всъщност изобщо не използва предавки. Вместо това тя разчита на система от две ролки с променлив диаметър, свързани с ремък или верига. Когато размерът на ролките се променя, „предавателното съотношение“ се променя непрекъснато – създавайки ефективно безкраен брой съотношения. Това означава, че двигателят може да остане в най-ефективния си диапазон на обороти, докато автомобилът ускорява плавно и безпроблемно. На практика това осигурява отлична икономия на гориво и много плавно ускорение, но и съвсем различно усещане при шофиране. Вместо отчетливи превключвания, двигателят може да поддържа постоянни обороти, докато скоростта се увеличава.

Тъй като това усещане изглеждаше необичайно за шофьорите, свикнали с традиционното превключване на предавките, много от съвременните CVT са програмирани да симулират „фиктивни“ точки на превключване. Те са често срещани в автомобилите за ежедневно пътуване и хибридите, където ефективността е по-важна от удоволствието от шофирането.

Заключение

И трите вида „автоматици“ изпълняват една и съща задача – пренасяне на мощността от двигателя към колелата, но подхождат към нея по съвсем различни начини. Един поставя на първо място комфорта, друг – динамиката, а трети – икономичността.