Преди тридесет години, през 1993 г., на автомобилното изложение в Женева се появява Bugatti EB112. Като допълнение, днешната дата съвпада и с 85-ия рожден ден на дизайнера на EB112, Джорджето Джуджаро.
„Bugatti EB112 се отличаваше с редица носталгични стилистични елементи, препращащи към известните модели на легендарната френска марка от края на тридесетте години, но представени в автомобил с иновативна механика“, каза Джуджаро.
„В много отношения EB112 беше автомобил-мечта и предшественик на това, което днес познаваме като performance фастбек модели. Той безупречно съчетаваше дизайн с технологични и инженерни характеристики, които значително изпреварваха времето си.“
Но защо Bugatti не го пуска в производство?
От една страна, EB112 щеше да бъде скъп дори за купувачите на Bugatti от онази епоха. Изцяло алуминиевата каросерия е покрита с монокок от въглеродни влакна, което по онова време е новаторска технология за спортни автомобили, но никога преди това не е виждана при нещо с каросерия тип седан. Двигателят също беше нещо специално.
Естествено обдишван 6,0-литров V12 с пет клапана на цилиндър (това са общо 60 клапана) изпращаше мощност към четирите колела чрез шестстепенна механична трансмисия. Така се постигаше мощност от 460 к.с. и въртящ момент от 589 Нм, което позволяваше максимална скорост от 300 км/ч и спринт от 0 до 100 км/ч за 4,3 секунди.
Ясно е, че производителността не е била проблем, така че какво се е случило?
Както вече споменахме, цената е била висока, но е имало и други проблеми. От една страна, стилът беше донякъде противоречив. Някои смятаха, че това е най-красивият автомобил на света, докато други можеха да го гледат само срещу сериозно заплащане. Но истинските проблеми бяха по-дълбоки.
EB112 е показан като концепция през 1993 г., но през 1995 г. автомобилният производител фалира. В резултат на това са произведени само три автомобила, всеки от които е малко по-различен по свой начин. Например, при прототипа, който се вижда тук, задните светлини са разположени в бронята, а не над нея, докато друга версия има преден сплитер и спойлер на задната устна.
По същество EB112 може и да е бил жизнеспособен, но лошото състояние на Bugatti по онова време би отблъснало много потенциални купувачи. Но съществува ли такъв пазар сега?
Bugatti гледа на себе си като на основоположник на концепцията за фастбек луксозен седан и се опита да вдъхне живот на такова нещо отново през 2009 г., когато беше показан концептуалният автомобил 16C Galibier.
Очевидно е, че има силно желание да се премине отвъд хиперспортните автомобили в традиционния им смисъл и след W16 Mistral Bugatti ще промени вида на задвижването, което използва.
Може би смъртта на W16 ще предостави идеална възможност на Bugatti да проучи и други стилове каросерии, а с положителния отговор на мегаавтомобила с четири врати фастбек Koenigsegg Gemera, смятаме, че модернизираният EB112 (или Galibier) може в днешната обстановка да бъде много успешен за Молсхайм.
Bugatti признава на Джуджаро, че е помогнал за възраждането на марката през 1998 г. и за дизайна на EB118 и неговия аналог с четири врати – EB218. Bugatti казва също, че в новата си ера бъдещите модели ще намерят вдъхновение от тези, които Джуджаро и други са създали за автомобилния производител.
Може би това е тънък намек, че предстои появата на хиперавтомобил с четири врати, проектиран от Джуджаро. Ако не, можем само да се чудим защо.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
