10 СЛАБОизвестни факта за MUSCLE колите, които гъделичкат УМА

Америка обича скоростта. През 60-те и 70-те години на миналия век може би се появяват най-дивите и редки muscle автoмобили с гигантски V8 двигатели с голям въртящ момент, но през 80-те години на миналия век на улицата също се появяват мощни машини – автомобили, които са бързи и отговарят на по-строгия контрол на емисиите. Зад цялата тази мощност се крият някои изненадващи истории.

Ford Mustang Shelby GT500, 1968 г.

Първите две години на Mustang-ите на Карол Шелби са най-желаните за много “пуристи” на Ford Mustang. Тези GT 350 от 1965 и 1966 г. са леки, семпло оборудвани и идеални за каране по състезателна писта. Но по-късните автомобили от 1967 и 1968 г. предлагат повече забавление под капака и са предпочитаните машини, ако искате да печелите драг състезания.

За първи път Shelby GT 500 от 67 до 68 г. се предлагат с 428-кубиков (в инчове) big block с мощност 355 к.с. под капака. Автомобилните тестери по онова време са постигали време на четвърт миля в средата и до 14 секунди – доста бързо за времето си. 

Шелби Мустанг получават по-ярък дизайн от по-старите автомобили, за да съответстват на новите мощност и въртящ момент. А през 1968 г. се предлага и още по-бърз модел с още по-висока мощност KR (King of the Road).

Слабоизвестен факт:
Shelby Mustangs от 1967 г. използват задни светлини от Mercury Cougar, но моделите от 1968 г. използват светлини от Ford Thunderbird от 66-та година.

Chevrolet Corvette 1984

Третото поколение на спортния автомобил на Америка – Corvette – има невероятно дълъг живот: от 1968 до 1982 г. Така че, когато дойде време GM да пусне на пазара следващото поколение C4 Corvette, се появиха адски много спекулации за автомобила.

Някои прогнозираха, че той ще използва шаси със средноразположен двигател, подобно на италиански суперавтомобил. Други пък смятаха,
че може да използва роторен двигател като този на Mazda.

В крайна сметка следващият Vette не беше радикален. Той все още имаше small block V8 на Chevy отпред, който задвижваше задните колела. През първата година мощността му е била едва 205 к.с.

Но след преминаването към нова, подобрена система за впръскване на горивото през следващите години, мощността скочи. Пет години по-късно Chevy дебютира с първия ултрамощен Vette от 60-те години на миналия век: ZR-1 с 375 к.с.

Слабоизвестен факт:
Няма сериен Corvette от 1983 г. Въпреки че 1982 г. е последната година за третото поколение Corvette, Chevy решава да изчака до моделната 1984 г., за да пусне изцяло нов автомобил.

Защо? Някои източници твърдят, че по-строгите правила за емисиите са изисквали повече време за разработка. Други твърдят, че истинската причина са били проблема с качеството в завода.

Знаем само, че всички прототипи на Corvette от 1983 г. са унищожени, с изключение на един: бял екземпляр, който сега се намира в Националния музей на Corvette в Боулинг Грийн, щата Кай.

1969 г. Dodge Charger Daytona

Dodge Daytona от 1969 г. и неговият брат, Plymouth Superbird от 1970 г.,
са може би най-радикалните автомобили, появили се във войната на мускулестите коли. Но Daytona, както може да се предположи от името му, не е предназначен за улични състезания. Моделът е създаден, за да печели състезанията на Nascar на superspeedway – най-дългите и бързи писти.

За да увеличат максималната скорост, инженерите откарват Charger-а в аеродинамичния тунел. Аеродинамичните модификации на големия Dodge включваха почти двуметрово задно крило, изравнено задно стъкло и по-дълъг, наклонен конус отпред. 

Резултатите са впечатляващи. Състезателната версия на Daytona става първият автомобил в историята на Nascar, който преодолява 320 км/ч. След многобройните победи на Dodge през 1969 г. и някои на Plymouth през 1970 г., новият правилник на Nascar забранява тези автомобили. 

Серийните автомобили, оборудвани с 440 big block или легендарния 426 Hemi, днес са търсени колекционерски автомобили, които на търгове носят над 150 000 долара.

Слабоизвестен факт:
Аеродинамичните модификации на Daytona в сравнение с тези на стандартния Charger са помогнали да се намали коефициентът на съпротивление до 0,28 – отлична стойност дори по днешните стандарти.

Oldsmobile 442, 1970 г.

Моделът 442 (чието име идва от четворен карбуратор, четиристепенната механична скоростна кутия и двойните изпускателни тръби) е базиран на Cutlass и се превръща в горещата muscle машина на подразделението на Oldsmobile.

Той споделя платформата си с две други “горещи” машини на GM – Chevy Chevelle SS и Pontiac GTO. И подобно на GTO, в началото 442 е само ниво на оборудване. Но през 1970 г. можете да се сдобиете с огромен 455-кубиков big block V8. 

А когато е оборудван с още по-мощните части W30, моторът развива 360 к.с. и огромен въртящ момент от 677 Нм. Той може да достигне 96 км/ч за по-малко от 6 секунди, което е много бързо за онова време – особено за Oldsmobile.

Слабоизвестен факт:
Актьорът Джеймс Гарнър се състезава с „тунингован „Olds 442 от 1970 г. в състезанието NORRA Mexico 1000 (предшественик на Baja 1000), където печели второ място в класа.

Goodyear Grabber, както е известен, е построен от легендарния гуру на състезателните автомобили в Баха Вик Хики и е спонсориран от гумите Goodyear.

1978 Pontiac Firebird Trans Am

В края на 70-те години на миналия век представянето на мускулестите автомобили е само бледо копие на това, което е било години по-рано.
Най-новите мерки за контрол на емисиите, съчетани с високите цени на горивата и стратосферните разходи за застраховки, карат повечето автомобилни производители да намалят мощността.

Но не и Pontiac. След участието си във филма „Смоуки и бандита“ Trans-Am се радва на нова вълна на популярност. За моделната 1978 г. Pontiac увеличи вълнението, като увеличи мощността на най-високия клас Trans Am от 200 на 220 конски сили. 

Марката разработи и специален пакет за управление, наречен WS6, който добавяше спортно настроено окачване, по-широки джанти, нови гуми и по-бързо управление. Резултатът е Pontiac Trans-Am, който всъщност е по-бърз и се държи по-добре на писта от Chevy Corvette.

Слабоизвестен факт:
Т-образният покрив на Pontiac, който за пръв път се предлага като опция през 1976 г., е най-близкият вариант, който купувачът може да получи като Trans Am кабриолет. 

Първоначално тези повдигащи се части на покрива се произвеждат от Hurst и са известни като Hurst Hatch. Проблемът беше, че те протичаха. Това накара Pontiac да разработи свои собствени T-топове в рамките на отдела за каросерии на GM Fisher и да пусне опцията в средата на моделната 1978 г.

Така че някои Firebirds от 78-ма година имат T-топове на Hurst, а други – на Fisher. Можете да забележите разликата, защото стъклените покривни панели на Fisher са по-големи от тези на Hurst Hatch.

Ford Mustang Boss 429, 1969 г.

В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век Nascar е в златната си ера. Производителите на автомобили се отнасят сериозно към състезанията със серийни автомобили и измисляха двигатели и каросерии за състезания, които често бяха твърде “диви” за улицата. 

Всичко, което автомобилните производители трябваше да направят, беше да продадат 500 от тези радикални автомобили и можеха да ги пуснат в Nascar.

Boss 429 Mustang е точно такъв звяр. Въпреки че Mustang не се е състезавал в Nascar, 429-кубиковият (в инчове) V8 с 375 к.с. под капака му е бил проектиран специално за състезания и е можел да се развърта до 6000 об/мин. Проблемът бил, че този двигател не се представял добре „на улицата“. Той бил по-бавен от другите Mustang-ове с големи двигатели по онова време.

Обвързаният с Nascar V8 двигател е чудовищно голям и не се побира в двигателния отсек на серийния Mustang. Затова Ford сключва договор с Kar Kraft в Брайтън, Мичиган, за да се справи с тази задача. 

Компанията премества амортисьорите, разширява следата на предната част, използвайки уникални компоненти, премества акумулатора в багажника и монтира по-малка спирачна помпа – всичко това, за да направи място за този зверски агрегат в Mustang. Днес рядкостта и мистиката, свързани с Boss 429, са довели до това, че стойността му на търг надхвърля 200 000 USD.

Слабоизвестен факт: В периода 69-70 г. в Boss 429 всъщност са монтирани три различни двигателя 429. „S-Code“ е бил инсталиран в ранните автомобили и е бил пълен с части за състезателни цели.

Но „S-Code“ е имал проблеми с гаранцията, както се твърди, поради неправилен процес на сглобяване. Затова в някои автомобили е използван „T-Code“ с части за по-леки натоварвания.

По-късната версия „A-Code“ на модела 429, оборудвана за намаляване на емисиите и нов разпределителен вал, се появява към края на производството.

Chevy Chevelle LS6, 1970 г.

Когато GM облекчава дългогодишното си правило, забраняващо монтирането на двигатели с обем над 400 куб. инча в автомобили от среден клас, това предизвиква muscle car лудост в подразделенията на компанията.

Oldsmobile поставя огромния 455-кубиков (7,4 литра) двигател в своя модел 442, а Chevy инсталира уникален 454-кубиков V8, LS6, в своя Chevelle SS.

Консервативната оценка на мощността на LS6 е 450 к.с. и 677 Нм въртящ момент. Но благодарение на високата степен на сгъстяване 11,25:1 и гигантския карбуратор Holley 780 CFM, реалната мощност на LS6 в Chevelle SS е била по-близо до 500 к.с., твърдят много експерти. 

Журналисти от Car and Driver тестват един такъв автомобил през 1970 г. и установяват, че той достига 96 км в час само за 5,4 секунди, а четвърт миля изминава за 13,8 секунди. И това е било с тогавашните гуми с ниско сцепление. Същият автомобил със съвременни гуми би бил много по-бърз. LS6 е с най-високата заводска мощност сред всички мускулести автомобили. 

Слабоизвестен факт:
Chevrolet Corvette винаги е бил най-добрият автомобил на Chevy. И до появата на LS6 GM не позволява на нито един друг шевролет да има по-висока мощност от тази на Corvette. 

Но през 1970 г. тази позиция някак си беше смекчена – двигателят с най-висока мощност, който можеше да се монтира в Corvette през 1970 г., беше LS5 454 с 390 к.с.

Планиран е LS7 с мощност 465 к.с., но той никога не се продава официално. Тогава защо няма LS6? За 1971 г. се предлага Corvette LS6, но мощността му е понижена (поне официално) до 425 к.с.

1969 Pontiac GTO Judge

В началото на 60-те години на миналия век Pontiac владее muscle сцената. Всъщност Pontiac GTO от 1964 г. се смята за първия представител на тази порода.

Но през 1968 г. този автомобил вече има много конкуренти. В Pontiac се замислят да направят по-евтина версия на GTO с по-малък 350-кубиков (в инчове) двигател, наречена ET (elapsed time – изминало време, термин от драг състезанията.

Шефът на Pontiac Джон ДеЛореан не харесва тази идея. За него никое GTO не може да има толкова малък двигател. Вместо това екипът конструира автомобил, който е с едно стъпало по-висок от обикновения GTO.

Самият ДеЛореан кръщава автомобила на популярна сценка от телевизионното предаване „Rowan and Martin’s Laugh-In“. 

Judge е оборудван със стандартния двигател Ram Air III с 360 к.с.,
но купувачите могат да изберат и по-сериозния Ram Air IV с 370 к.с.
Най-редкият модел от всички е кабриолетът GTO Judge Ram Air IV – през 1969 г. са произведени само пет броя.

Слабоизвестен факт:
В оригиналната телевизионна реклама на Judge участва рок групата Paul Revere and the Raiders, която пее за GTO на дъното на пресъхнало езеро.

Според книгата „Pontiac Pizazz“ на Джим Уонгърс и Арт Фицпатрик вокалистът Марк Линдзи е бил любител на автомобилите и е обичал Judge, затова е написал песен за него. Уангърс твърди, че тази реклама се смята за един от най-ранните рокмузикални клипове.

1969 COPO Camaro

Системата COPO (Central Office Production Order) на Chevrolet е предназначена за продажби на автопаркове. Тя е имала за цел да доработва усилени окачвания за полицейски автомобили и по-устойчиви на петна интериори за таксита. 

Но предприемчиви дилъри с подходящи връзки, като Yenko Chevrolet в Пенсилвания, разбират, че Camaro може да се поръчва и по този начин.
И ако получи правилните кодове за поръчка, дилърът може да поръча огнедишащо чудовище Camaro, което Chevy всъщност не иска да притежавате.

Производствената поръчка 9561 посочва 427 big block V8 с мощност 425 к.с. – точно като при Vette. Но още по-рядката COPO 9560 изисква изцяло алуминиев ZL-1 427 V8. Въпреки че този двигател е с мощност само с 5 к.с. повече, широко известно е, че този двигател в състезателен профил развива повече от 550 к.с.

Произведени са само 69 Camaro ZL-1, а цените на тези автомобили на търг достигат 400 000 долара.

Слабоизвестен факт:

Алуминиевият ZL-1 427 V8 в 9560 COPO Camaro по същество е състезателен двигател. Първоначално Chevy разработва този 427-кубиков (в инчове) двигател за състезателния отбор Chaparral, за да го използва в сериите Can Am.

По Camaro ZL-1 няма външни признаци – емблеми, надписи и тн, които да ви информират какво се крие под капака – има само обикновени значки Camaro.

Buick GNX 1987

Дълго време след като мускулестите автомобили с big block блок V8 двигатели от 60-те и 70-те години на миналия век си отидоха, Buick върна част от тази магия през 80-те години. 

Buick GNX, базиран на Grand National (който сам по себе си е хот род версия на купето Regal), е оборудван с мощен V6 с турбокомпресор. Пакетът GNX увеличи мощността на Grand National от 245 на 276 конски сили. Car and Driver тества един такъв автомобил през 1987 г. и регистрира време от 0 до 96 км/ч само 4,6 секунди, което го прави един от най-бързите автомобили на пазара.

Buick произвежда само 547 броя от тези черни зверове. Много от тях са прибрани в складове като инвестиция.

Слабоизвестен факт:
Buick е имал доста от тези двигатели, които са останали, когато е спрял производството на GNX – така че Pontiac е взел турбо V6 и ги е поставил в 20-годишния Trans Am от 1989 г.

Консервативните данни сочат само 250 к.с., но истинските ентусиасти на GM знаят какъв потенциал се крие под капака на този Trans Am.