17 от най-простите коли, създавани някога

Ако простотата е висша форма на изтънченост, Mercedes-Benz S-класа е по-скоро гротеска. Докато някои производители използват технологичните постижения като предимство за повече продажби, други са се постарали да докажат, че с по-малко могат да правят повече. 

Непосредствено след Втората световна война опростяването на един автомобил често е било начин да се направи достъпен за възможно най-широка аудитория. През следващите десетилетия, и особено през 21-ви век, простотата често е възхвалявана като най-доброто качество на един автомобил за ентусиасти.

От евтините до вълнуващите, като се ограничаваме само до следвоенния период, заповядайте да разгледаме някои от най-простите автомобили, създавани някога. Списъкът е дело на авторите на autocar.

Citroën 2CV (1948 г.)

Citroën отделя значително количество енергия, за да направи 2CV възможно най-евтин и елементарен. Пиер-Жул Буланже (1885-1950 г.), изпълнителен директор на Michelin, който става президент на автомобилния производител през 1938 г., казва на инженерите, че автомобилът трябва да бъде велосипед с четири места.

„Той замества велосипеда, мотоциклета и конската каруца“, пише той. Тези насоки оформят TPV, който е отменен малко преди пускането му на пазара поради Втората световна война, но те проникват в серийно произвеждания 2CV.

Пуснат на пазара през 1948 г., оригиналният 2CV се предлага с плосък двуцилиндров двигател с мощност 9 к.с., покрив от платно, който се простира от предното стъкло до задната броня, и предни прозорци, които се отварят нагоре.

По онова време френският закон е предвиждал, че водачите трябва да могат да протегнат ръка, за да подадат сигнал, а въртящите се прозорци са били по-евтини от мигачите с крушка. В крайна сметка 2CV се сдобива с мигачи, но запазва тези прозорци до 1990 г.

И да, този отвор в решетката наистина е мястото, където се поставя манивела, ако се наложи.

Chevrolet Corvette (първо поколение, 1953 г.)

Първото поколение Corvette на Chevrolet е рядко, красиво и ценно, но не е нещо сложно. Първоначално неговата каросерия от стъкловлакна е криела еволюция на редовия шестцилиндров двигател Blue Flame, който компанията е използвала от години в най-различни модели, включително пикапи. Той е бил свързан с двустепенна автоматична скоростна кутия. По-късно Chevrolet добавя V8 и ръчна скоростна кутия.

Messerschmitt Kabinenroller (1953 г.)

Моделите му KR175 (на снимката) и KR200 предлагат на шофьорите тандемни седалки за двама, плексигласов покрив, три колела и не много повече. Мощността се осигурява от двутактов едноцилиндров двигател с въздушно охлаждане.

Производството приключва през 1964 г. Messerschmitt се завръща към аерокосмическата индустрия, а потенциалните купувачи се насочват към по-големи малки автомобили. 

BMW Isetta (1955 г.)

Въпреки че Isetta е разработена от италианската фирма Iso, BMW създава подобрената версия на автомобила. Тя запазва основния дизайн, включително вратата отпред, но се задвижва с едноцилиндров четиритактов двигател с мощност 12 к.с., заимстван от един от мотоциклетите на компанията.

Направени са и няколко визуални промени, включително преместване на светлините по-нагоре върху предния капак.

Подобно на всички микро автомобили от епохата с форма на мехури (bubble cars), Isetta размива границата между мотоциклет и автомобил. Някои от вариантите, произвеждани и продавани в Англия, дори са били оборудвани с три колела, за да попаднат в по-евтина данъчна категория.

Fiat 500 (1957 г.)

Fiat разработва модела 500 със заден двигател, за да запълни празнината, разделяща мотопедите от семейните автомобили. Теглото и цената са били изключително важни в процеса на разработване, а направата на 500 с предно предаване не е била възможна, така че инженерът Данте Джакоза (1905-1996 г.) поставя задвижването зад купето, за да направи автомобила по-малък (и съответно по-лек), като премахва части като задвижващия вал.

Той избира двуцилиндров двигател с въздушно охлаждане, който в ранните серии произвежда 13 к.с., а стремежът му да намали производствените разходи до минимум го кара да монтира ръчен смукач.

Производството на 500 завършва през 1975 г. Неговият заместник, 126, е също толкова прост и се задържа до 2000 г. в Полша. 

Austin Seven/Morris Mini-Minor (1959 г.)

Какво не е казано за оригиналния Mini? Създаден от сър Алек Исигонис (1906-1988), той е алтернатива на bubble автомобилите, които стават все по-разпространени в Обединеното кралство и в чужбина в следвоенната епоха.

Исигонис е знаел, че голяма част от привлекателността им е тяхната компактност, затова е направил Mini възможно най-малък, като е пуснал четирицилиндровия двигател директно над четиристепенната механична скоростна кутия, вместо да ги монтира един до друг. Той допълнително опростява разположението им, като ги кара да ползват едно и също масло.

Осигуряването на простота на конструкцията на Mini също е било от огромно значение, което обяснява защо той е получил скоростомер, монтиран в средата на арматурното табло. Това елиминира необходимостта от производство на различни табла за моделите с десен и ляв волан. Производството на Mini приключва през 2000 г.

Renault 4 (1961 г.)

Въпреки че 4-ката често е определяна като отговора на Renault на Citroën 2CV, двата автомобила са създадени по напълно различни насоки.

Както вече споменахме, 2CV е създаден предимно като алтернатива на по-елементарните форми на транспорт, докато шефът на Renault Пиер Драйфус (1907-1994) си представя 4 като автомобилния еквивалент на чифт дънки. 

Той е трябвало да бъде евтин, универсален и най-вече издръжлив. Представен през 1961 г., Рено 4 предлага на потребителите висок люк и сгъваеми задни седалки преди по-голямата част от конкурентите си. Освен това е с предно задвижване, въпреки че някои модели със задвижване на четирите колела се произвеждат от Sinpar. 

Прозорците, които се плъзгат хоризонтално (ако изобщо се отварят), и скоростният лост, който преминава през защитната стена, над двигателя и надолу към трансмисията, държат ниски разходите за дизайн и производство.

Производството приключва през 1994 г., но духът му вероятно продължава да живее в съвременния ван Kangoo.

Trabant 601 (1964 г.)

Проектиран да замени 600, Trabant 601 е най-простият и евтин вид транспорт в много на брой от източноевропейските страни. Той е бил най-малкият общ знаменател в индустрията, така че не се е нуждаел от нищо фантастично – като например четиритактов двигател.

В продължение на почти 30 години мотоциклетистите се задоволяваха с двутактов, двуцилиндров двигател и екстериорни панели на каросерията, изработени с дуропласт. Единствената сериозна промяна идва през 1990 г., когато Trabant получава 1,1-литров четиритактов четирицилиндров двигател от Volkswagen Polo.

През същата година Германия се обединява и източногерманците могат да обменят своята измислена валута в западногермански марки по щедър курс. Те излязоха и си купиха VW Golf-ове. Продажбите на Trabant се сриват и производството приключва през 1991 г.

Porsche 914 (1969 г.)

Почти всеки автомобил, задвижван от плоския четирицилиндров двигател с въздушно охлаждане на Volkswagen, се характеризира със степен на простота, която се доближава до сюрреалистичната, но Porsche 914 се отличава, защото е разработен за ентусиасти.

Той предлага на водачите изключително балансирано управление, респектиращи показатели и завладяващ дизайн без сложността, която често се свързва със спортните автомобили. Макар че някои 914 получиха плосък шестцилиндров двигател, по-голямата част от произведените бройки бяха с плосък четирицилиндров двигател, който можеше да се ремонтира с помощта на “пръчка и тиксо”.

Lada Niva (1977 г.)

В началото на 70-те години на ХХ век, след като подобен на джип офроудър с мек покрив е изключен, руските официални лица уж поискали от Lada да направи Niva Renault 5 върху шаси на Land Rover.

Погледнете я отстрани и ще забележите, че фирмата е създала точно това. По същество това е градски хечбек, направен по-здрав и по-висок, за да се справи със сибирските пътища. Освен това беше Lada, така че сложността беше отстранена от проекта още в началото.

Пусната на пазара през 1977 г., Niva получи четирицилиндров двигател, производен на Fiat, и стабилна система за задвижване на четирите колела. Тя все още се произвежда към 2020 г. и е един от най-простите автомобили, продавани навсякъде по света.

Fiat Panda (1980 г.)

Повечето от икономичните автомобили, пуснати на пазара в началото на 80-те години на миналия век, бяха по своята същност прости, особено когато ги погледнем през призмата на 21-ви век, но първото поколение Fiat Panda издигна праволинейността на ново ниво с функционален, но привлекателен външен дизайн и интериор, който се върна back to basics.

И в този случай простотата се оказа вечна и Panda продължи да се продава само с малки визуални промени до 2003 г.

Ford Festiva (1986 г.)

Един от най-простите автомобили, продавани като нови в Съединените щати през 80-те години, идва от другата страна на Тихия океан. Джобният хечбек, познат на купувачите като Ford Festiva, е разработен и произвеждан от Mazda от 1986 г., въпреки че по-късно моделът се произвежда и от Kia.

Той беше евтин, забавен и по повечето данни невероятно бавен, което се дължеше в немалка степен на 1,1-литровия четирицилиндров двигател с мощност 48 к.с.

Land Rover Defender (1990 г.)

Хората, които настояват, че Land Rover Defender е пуснат на пазара през 1948 г., изкривяват историята по своя воля. Той е пуснат на пазара през 1990 г. като еволюция на модела 90/110, представен през 1983 г.

Когато е нов, той е спартански, но това не е било нещо необичайно. По онова време на пазара има много други обрани откъм комфорт и екстри офроудъри. Докато те постепенно се пенсионираха, Defender остана и упорито отказваше да се развива. През 2010 г. той се гордееше като един от най-неизтънчените нови автомобили, продавани в Европа, и беше още по-очарователен заради това.

Daewoo Matiz (първо поколение, 1998 г.)

Daewoo трябваше да направи първото поколение Matiz просто, тъй като планираше да продава модела (директно или чрез съвместни предприятия) в десетки страни – от Белгия до Узбекистан.

Първоначално той е задвижван от еволюция на 0,8-литровия двигател на предшественика си и дори дизайнът му е „рециклиран“. Той започва живота си като концепцията Lucciola, създадена от Italdesign през 1993 г. и отхвърлена от Fiat.

Dacia Logan (2004 г.) 

Renault има три цели за първото поколение Dacia Logan: модерност, надеждност и достъпност. Всичко останало (например дизайн) беше второстепенно. В родната си страна Румъния Logan трябваше да замени моделите Dacia 12, които се произвеждаха от 1969 г. насам.

В страни като Франция той трябваше да даде възможност на шофьорите, които обикновено купуват употребяван автомобил, да се сдобият с нов. Отговаряйки на всички тези изисквания и същевременно контролирайки производствените разходи, се ражда един от най-простите автомобили на 2000-те години.

Електрониката е ограничена до минимум, многобройни части са взети назаем от Renault, а доста елементарният дизайн на Logan го прави евтин за производство.

Dacia следва тази стратегия при обновяването на цялата си гама и залогът ѝ се отплаща. Това е една от най-успешните марки в алианса Renault-Nissan, а от Logan са продадени над 4 милиона екземпляра.

Nissan Frontier (2004 г.)

Ако беше човек, Nissan Frontier щеше да е достатъчно възрастен, за да получи шофьорска книжка в САЩ. Докато шофьорите в Европа получиха нова Navara през 2014 г., японският автомобилен производител все още продава модела от предишното поколение в Америка.

Това е най-старият пикап в своя сегмент и един от най-старите автомобили, продавани нови, независимо от вида на каросерията. Старо не винаги означава постно и спартанско, но на 16 и повече години Frontier има по-малко електроника (така че, вероятно, по-малко неща, които могат да се объркат) от своите конкуренти.

Той е една от последните реликви на отминала епоха, но Nissan не се стреми към дълголетие, подобно на Lada Niva. Компанията обяви, че новият Frontier ще дебютира с най-новите технологични характеристики през 2021 г.

Jeep Wrangler (поколение JL, 2017 г.)

Разбира се, четвъртото поколение на Jeep Wrangler се предлага с информационно-развлекателна система със сензорен екран и набор от електронни помощни средства за шофиране, но той е толкова прост, колкото може да бъде модерен автомобил, продаван в САЩ.

Вратите и покривът му могат да се свалят, а предното стъкло може да се сгъва на плосък капак. Той си остава истински офроудър с конструкция „каросерия върху рама“ и масивни оси, което го прави малко „неприличен“ през 2020 г.

Caterham Super Seven 1600 (2020 г.)

Ако цените преди всичко простотата, не търсете повече от Caterham Super Seven 1600. Той е модерна интерпретация на някои от най-ранните автомобили на компанията, така че до голяма степен избягва оборудване, което рискува да разводни изживяването при шофиране, като добавя тегло или разсейващи елементи.

Изграден върху шаси от тръбна стомана и предлаган като цялостен автомобил или като комплект за глобяване, той поставя водача зад триспицов волан с дървена рамка, без асистент за управление и набор от аналогови уреди, и му дава възможност да управлява 1,6-литров четирицилиндров двигател, получен от склада за резервни части на Ford.

Той не разполага с ABS, контрол на сцеплението или каквито и да било електронни помощни средства за шофиране, които шофьорите приемат за даденост през 2020 г. И все пак, след като го управлява, Autocar стига до заключението, че той възнаграждава заклетите любители на шофирането както малко други автомобили успяват.