28 забравени класически електромобила

Електрически мечти

Електрическите автомобили може и да са на мода днес, но това не означава, че са нещо ново.

Сред първите пионери в тази област са Томас Паркър и Густав Труве през 80-те години на 19-ти век, както и Робърт Андерсън през 30-те години на същия век. В началото на 20-ти век нещата достигат до момент, в който не е ясно дали електрическият двигател, двигателят с вътрешно горене или парната машина са най-добрият източник на енергия за пътно превозно средство.

Вторият от тези варианти става най-предпочитан, но някои производители продължават да произвеждат електрически автомобили през дългия период на тъмнината, преди те отново да станат популярен избор през последното десетилетие.

От ClassicAndSportsCar представят селекция от 28 класически електромобили, произведени преди 2000-та година, подредени по азбучен ред.

1. Baker

Моделът V Victoria от 1908 година, показан на снимката, е само един от многото електрически автомобили, произведени от компанията Baker в Кливланд, Охайо, от 1899 година до Първата световна война.

По онова време автомобилите с електрически двигатели са били високо ценени, защото са били много тихи и не е било необходимо да се стартират чрез завъртане на дръжката на манивелата – трудна и понякога опасна процедура.

От Baker били особено добри в проектирането и конструирането им. Твърди се, че през 1906 година той е бил най-продуктивният производител на този тип превозни средства в света, тъй като само през тази година е построил 800 такива автомобила.

Компанията се слива с друга, също базирана в Кливланд, и се превръща в Baker, Rauch & Lang. Специализирането в производството на електрически автомобили се оказва погрешен ход. Новата фирма се разпада, когато става ясно, че използването на бензинови двигатели е пътят напред.

2. BMW 1602 Elektro-Antrieb

Първият публичен знак за интереса на BMW към електрическите автомобили е появата на два преоборудвани 1602, които са използвани като помощни автомобили на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година.

40 години по-късно BMW признава, че с оловно-киселинни батерии, тежащи 350 килограма, и пробег от едва 37 километра, „Електро-Антрибите“ едва ли са били подходящи за масово производство.

3. BMW E1

След опита си с модела 1602, BMW създава електрически версии на малкия 700 и първите две поколения на Серия 3.

Първата концепция, проектирана от нулата за задвижване с електрически двигател, е E1 от 1991 година (на снимката по-горе). Той изглежда забележително модерен и днес, както и другият E1, показан две години по-късно.

И двата могат да се считат за предшественици на първия изцяло електрически сериен модел на BMW – i3 от 2013 година.

4. Chevrolet S-10 EV

Второто поколение на пикапа Chevrolet S-10 (на снимката по-горе) се продава в Северна Америка от 1993 до 2004 година и почти винаги се задвижва от 2,2-литров четири-цилиндров бензинов двигател или 4,3-литров V6.

Изключение прави S-10 EV – първият електромобил, предлаган някога от Chevrolet. Механично подобен на купето EV1 на General Motors той е уникален в гамата на S-10 с това, че мощността му се предавала на пътя чрез предните колела.

EV дебютира през 1997 моделна година, получава актуализация през следващата година, след което е изоставен поради ниски продажби.

5. Citroën AX Électrique

Citroën експериментира с електрически версии на микробусите C15 и C25 и създава странна концепция за градски автомобил, наречена Citela, преди да се ангажира със серийно производство на AX Électrique през 1995 гoдина.

Визуално почти идентичен с всички останали AX, които не са с висока производителност (включително специалното издание Spree с бензинов двигател на снимката), малкият хечбек има скромна максимална скорост от 56 км/ч и пробег, който не би се считал за впечатляващ по днешните стандарти.

За времето си той е бил достоен, но Citroën е произвел по-малко от 400 бройки от него. Ето защо Électrique представлява малка част от общия брой на AX, който надхвърля 2,5 милиона единици.

6. Citroën Saxo Électrique

Една от причините, поради които Citroën произвежда много малко AX Électrique, е, че новият хечбек Saxo (стандартният модел на снимката) е представен само една година по-късно.

Saxo Électrique е произвеждан много по-дълго и по-скоро в хиляди, отколкото в стотици бройки.

Както и при AX, електрическото Saxo е много трудно да се различи от повечето други версии. Единствените улики бяха монтираният на крилото капак, който покриваше точката за зареждане, и вътрешният индикатор, който показваше на водача колко ток е останал в батерията.

7. CityEl

Автомобилът, известен по-късно като CityEl, започва като Mini-El. Това е един от много малкото автомобили, проектирани и първоначално произвеждани в Дания, въпреки че по-късно производството е прехвърлено в Германия.

Подобно на по-съвременните версии, Mini-El е малък и много лек едноместен автомобил с електрически двигател, каросерия от стъклопласт и три тесни колела.

Имало е няколко варианта на каросерията, но във всички случаи достъпът до шофьорската кабина се осъществявал чрез секция, която се отваря отпред на панти.

8. Columbia

Въпреки че по-късно произвежда автомобили с двигатели с вътрешно горене, истинският специалитет на Columbia са електрическите превозни средства.

Както показва моделът Landaulet (на снимката по-горе), те са били предимно от типа „карета без коне“, което е било достатъчно разумно при създаването на марката през 1899 година.

Columbia произвежда широка гама висококачествени електрически автомобили, някои от които са изключително скъпи.

През 1910 година, Columbia е един от няколкото производители, обединени в United States Motor Company, която се разпада в рамките на три години.

9. Detroit Electric

Detroit Electric заема изключителна позиция в областта на електрическите автомобили, тъй като повече от 30 години не е създавал нищо друго.

Основана през 1907 година, тя сякаш не забелязва, че по-късно автомобилите с бензинови двигатели стават почти повсеместни. Нито пък стилистичните ѝ навици напредват много – изобразеният тук модел 93 изглежда като ранен опит, но всъщност е произведен през 1922 година.

Въпреки всичко това Detroit Electric оцелява след краха на Уолстрийт през 1929 година и продължава да произвежда автомобили още 10 години.

10. Egger-Lohner C.2 Phaeton

Phaeton е създаден през 1898 година, същата година, в която електрическите автомобили започват да се борят за световен рекорд за скорост по суша.

Машината на Egger-Lohner не би могла да се състезава с тях, тъй като е голям автомобил от типа на каруцата без коне, който очевидно не е създаден за високи скорости.

Porsche, което описва автомобила като P1, твърди, че това е първият му електрически автомобил (въпреки че компанията е създадена едва през 1931 г. и не произвежда шосеен автомобил под собственото си име до 1948 г.), на основание, че основателят Фердинанд Порше е почти изцяло отговорен за него.

През последните години това твърдение се оспорва категорично, но няма съмнение, че Порше е участвал в проектирането.

11. Enfield 8000

Освен модела 465 от края на 60-те години на миналия век, който е произведен в много малък брой, 8000 е единственият модел, произвеждан от Enfield Automotive.

Той е пуснат в продажба точно преди началото на петролната криза през 1973 година – идеален момент за навлизане на електромобил на пазара, както бихте си помислили.

За съжаление, той бил много скъп, а поради теглото на батериите неговите характеристики и пробег не били много по-добри от тези, които можели да се очакват от електрически автомобил, продаван половин век по-рано.

Проектът е изоставен през 1976 година.

12. Fiat Panda Elettra

Както вече видяхме, основните производители започват да пускат в продажба електрически версии на съществуващи модели през последното десетилетие на 20-ти век.

Първият, който реагира на метафоричното гасене на червените светлини, беше Fiat, който представя Panda Elettra през 1990 година. Четиристепенната механична скоростна кутия на обикновената Panda е запазена, което не е необичайно за електрически автомобил от този период.

В първоначалния си вид Elettra използва оловно-киселинни батерии и има максимална мощност (по данни на Fiat, въпреки че се посочват и други данни) от 12 к.с. След две години Fiat преминава на никел-кадмиеви батерии и увеличава мощността до 24 к.с.

Дори и тази мощност е далеч по-малка от очакваната от бензинов двигател на Panda, но Fiat продължава да произвежда автомобила до 1998 година. Произвеждат се и версии Elettra на Cinquecento и Seicento, като последният е единственият от трите модела, при който не се налага да се изхвърлят задните седалки, за да се осигури достатъчно място за акумулаторите.

13. Ford Ranger EV

Ranger EV приличал на S-10 EV на Chevrolet, тъй като бил едновременно пикап и първият електрически автомобил на марката, пуснат в продажба.

Ranger се появява за първи път една година след Chevy, през 1998-ма, и остава в производство много по-дълго.

Обновлението от 1999-та включва преминаване от оловно-киселинни към никел-хидридни батерии. Това допринася за малко по-добра производителност и много по-голямо подобрение на пробега.

Ford прекратява производството на Ranger EV през 2002 година и не го заменя веднага, въпреки че 20 години по-късно на пазара се появи изцяло електрическа версия на много по-големия F-150.

14. Honda EV Plus

Honda започва сериозни изследвания на електрическите автомобили през април 1988 година и пуска малкия EV Plus в производство точно девет години по-късно.

Повече от 300 екземпляра са отдадени на лизинг, вместо да бъдат продадени, на клиенти по целия свят, но най-вече в САЩ, и по-специално в Калифорния.

Проектът приключва през 1999 година. Honda заявява, че е изпълнила задълженията си да предостави на обществеността автомобили от този тип, поне засега, въпреки че калифорнийските власти и групи със специални интереси възразили категорично.

15. Jeantaud

В началото на 20-ти век Jeantaud вече е утвърден производител на електрически превозни средства – смята се, че основателят Charles Jeantaud е построил първия си автомобил още през 1881 година.

Повечето Jeantaud са били предназначени за пътна употреба, но през декември 1898 година граф Гастон дьо Шаселуп-Лобат поставя първия световен рекорд за скорост по суша (39,24 км/ч на летящ километър) с модифициран екземпляр.

През следващите няколко месеца Шаселуп-Лобат и Камий Женати си разменят рекорди, докато през април 1899 г. специално построеният за целта La Jamais Contente на Женати достига 105,87 км/ч – скорост, която е далеч от възможностите на всеки Jeantaud.

16. Jeep DJ-5E

Известен също като Dispatcher, DJ е производно на серията Jeep CJ със задвижване на двете колела.

Повечето модели са били от поколението DJ-5, което е включвало голямо разнообразие от източници на захранване. Почти всички от тях са били с бензинови двигатели, но DJ-5E е имал електрически двигател и съответно е бил наречен Electruck.

Като цяло DJ-5 са имали плъзгащи се врати, а екземплярите, продадени на Пощенската служба на САЩ, са били с десен волан, което е позволявало на служителя да изминава по-кратко разстояние до всяка къща.

Изглежда, че Electruck е бил произведен едва през 1976 година. Около 350 броя са доставени на USPS през тази година, въпреки че източниците се разминават за точния брой.

17. Lada Oka

Lada Oka е едно от няколкото възможни имена на малък руски автомобил, произвеждан дълги години от АвтоВАЗ.

Повечето версии се задвижват от малки бензинови двигатели, като нито един от тях не е по-голям от 1,1 литра.

През 1989 година се появява електрическо производно, известно под различни наименования: ВАЗ-1111е или Ока Електро. Произвежда се в продължение на девет години, макар че за това време са произведени само няколко бройки.

Lada създава и изцяло електрическия Elf Electro и напълно странния Rapan, но нито един от тях не преминава етапа на концепцията.

18. Nissan Hypermini

Hypermini се появява за първи път като концепция на автомобилното изложение в Токио през 1997-ма, а в началото на 2000-та година влиза в ограничено производство.

Както подсказва името, Nissan полага много усилия, за да го направи възможно най-лек в интерес на производителността и пробега. Автомобилът е базиран на алуминиева пространствена каросерия, а енергията му се съхранява в литиево-йонни батерии.

Резултатът е максимална скорост от 62 км/ч и теоретичен пробег от 115 километра, въпреки че Nissan подчертава, че последната стойност е постигната при изключен климатик.

Hypermini никога не се превърна в масов модел. Първият масов електромобил на Nissan, Leaf, влезе в производство едва през 2010 година.

19. Peugeot 106 Électrique

Както скоро ще видим, Peugeot навлиза в сферата на електрическите автомобили няколко десетилетия преди Citroën, но е втората от двете вече свързани френски марки, която произвежда такъв модел през 90-те години.

Моделът 106 Électrique, близък роднина на Citroën AX, е пуснат на пазара две години по-късно, през 1995 година.

За разлика от Citroën, Peugeot не е имал нужда да актуализира своя автомобил с по-нов модел скоро след това. Поради това производството на 106 е по-дълго и по-плодотворно.

В интернет могат да се намерят няколко оценки на производството, но самото Peugeot твърди, че е произвело 3542 бройки, което е близо 10 пъти повече от цифрата за AX.

20. Peugeot VLV

VLV (Véhicule Léger de Ville или „лек градски автомобил“) предшества 106 Électrique с повече от 50 години.

Вдъхновен от сериозния недостиг на бензин по време на войната във Франция, този малък двуместен автомобил е оборудван с електромотор с мощност 2 к.с.

Мощността не е била кой знае колко впечатляваща, но водачът на VLV е можел да издържи 81 километра, преди батерията да се изтощи, без да полага почти никакви физически усилия.

От юни 1941-ва до февруари 1943-та са произведени общо 373 екземпляра.

21. Renault Celtaquatre

Серийният Celtaquatre (стандартният модел на снимката по-горе) се задвижва от 1,4-литров бензинов двигател. През 1937 година Renault използва шасито му като основа за версия, която никога не е предлагана на обществеността.

След като двигателят е отстранен и са монтирани друг двигател и акумулаторна батерия, това е първият електрически автомобил на Renault и единственият, който компанията произвежда през 20-ти век.

Общо 35 екземпляра са построени и използвани като таксита на Международното изложение на изкуството и технологиите в съвременния живот (или по-просто казано – Световното изложение), което се провежда в Париж от май до септември 1937 година.

22. Škoda Eltra

Първият автомобил на Škoda с предно предаване, Favorit (стандартният модел на снимката), е произвеждан за кратко в електрическа версия по предложение на далновиден швейцарски вносител.

Eltra 151, както е известен, става първият пълноразмерен електрически пътнически автомобил на Škoda през 1992-ра и бързо е последван от дериват пикап.

И двата модела се задвижват от двигател с мощност 21 к.с., който осигурява на хечбека максимална скорост от 50 км/ч. Škoda описва пробега му между 64 и 95 километра.

23. Škoda EV Truck

Това е първият изцяло електрически камион на марката, предназначен за превоз на бира от завода в Пилзен до местните магазини за продажба на дребно.

Представен през 1938 година, той има забележително аеродинамична предна част за времето си, както и полезен товар от три тона.

Той не е изминавал много път, преди да се нуждае от презареждане, нито пък е бил много бърз при каквито и да било обстоятелства, но е бил идеален за кратки доставки в градски условия.

Второто електрическо превозно средство на Шкода се появява през 1941 година. Puck е бил автомобил-играчка с работещи фарове и окачване, както и с максимална скорост от 7 мили в час. Тя се предлага в два размера, което я прави подходяща както за по-малки, така и за по-големи деца.

24. Tama

Възпрепятствана да произвежда обичайните си продукти в годините след Втората световна война, компанията Tachikawa Aircraft насочва вниманието си към електрическите автомобили (по това време бензинът в Япония е много малко). През 1947-ма дъщерно дружество, известно като Tokyo Electric Automobile Company, произвежда модела Tama.

Във формата на лек автомобил (въпреки че се предлага и версия за камион) Tama имал двигател с мощност под 5 к.с., който бил достатъчен, за да развие максимална скорост от 22 км/ч. При по-внимателно шофиране пробегът между зарежданията е бил около 65 километра.

На няколко етапа Tokyo Electric се превръща в Prince motor company, която произвежда автомобили с двигатели с вътрешно горене и през 1966 година става част от Nissan.

25. Toyota RAV4 EV

До неотдавна Toyota проявяваше много слаб интерес към електрическите автомобили с батерии (за разлика от хибридите или автомобилите с горивни клетки), но през края на миналия век създава този вариант на Toyota RAV4.

Общо 1484 екземпляра са намерили път към клиентите в САЩ, където Toyota традиционно е много силна, от 1997-ма насам. Първоначално всички те са били предоставяни на лизинг, но по-късно екземплярите са били продавани директно.

От 1996 година същият модел се предлага и на остров Джърси (където малката пътна мрежа и общото ограничение на скоростта от 40 мили в час са много подходящи), но само на лизинг.

26. Volkswagen Elektro-Transporter

Известен също като Електро-Бус, това е първият плод на изследванията на Volkswagen в областта на електрическите превозни средства.

Акумулаторният пакет тежи повече от цял VW Beetle, а заедно с това и многото необходими укрепващи елементи автомобилът тежи цели 2,2 тона. Двигателят произвеждал 22 к.с., така че това не би бил първият избор на някого за бягство.

Независимо от това, Volkswagen произвежда около 120 екземпляра с различни видове каросерии, започвайки от 1972 година.

27. Volkswagen Golf CitySTROMer

Следващият електрически VW е експерименталният Elektro Golf от 1976-та, който така и не стига до серийно производство.

Пет години по-късно Volkswagen създава базирания на Mk1 Golf CitySTROMer. Произведени са около 25 бройки, от които първите 20 са част от тестови парк.

Съществуват и варианти CitySTROMer на втория (на снимката) и третия Golf – от 1985-та са произведени 70 броя от първия, а от 1993 до 1996-та – 120 броя от втория.

Първата серийно произвеждана версия е e-Golf, която е пусната на пазара през 2013 година.

Zagato Zele

Известен най-вече с красивите каросерии на спортни автомобили, които създава за други производители, Zagato излиза извън рамките на марката, когато създава Zele.

Този неелегантен микроавтомобил, по-висок, отколкото е широк, се продава във варианти 1000, 1500 и 2000, като цифрите означават мощността на електромотора, монтиран във всеки от случаите.

В периода от 1974 до 1976 година са произведени около 500 броя. Няколко от тях са изнесени за САЩ и се продават там под марката Elcar – без връзка с американската марка, която прекратява дейността си през 1931 година.