Nissan GT-R е мъртъв. Ето как той завинаги преосмисли спортните автомобили

Nissan Skyline промени очакванията и оформи по свой образ и подобие всеки следващ performance автомобил. Налейте си по едно за този good old убиец на суперавтомобили.

Забравете Countach

През 2007 г. Nissan предизвика всеки “плакатен суперавтомобил”. Това мощно сребристо купе събори истаблишмънта, запали отломките и проправи пътя напред. С новината, че GT-R е мъртъв почувствахме, че е подходящ момент да направим равносметка. Коментарът е на Motor1.

R35 Nissan GT-R се появи с трясък. За дете от средната класа като мен R35 изглеждаше така, сякаш е някакъв извънземен кораб, излязъл от току-що образуван кратер. Тези спомени остават. Но когато прахът се уталожи, GT-R ни остави нещо много по-важно. Формулата за мощен автомобил, която щеше да диктува всичко оттук нататък. От Bimmer до Tesla, дори когато самият R35 избледня.

Може би първата част, тази с извънземния кораб, това усещане, сега е трудно да се пресъздаде и почувства отново. В края на краищата, това беше преди 17 години. А може би защото GT-R е претърпял толкова малко промени, откакто се появи. R35 изглежда като стар фототапет. Но ако понагласите розовите очила Ray-Ban, може би дори ще си спомните онова бълбукащо чувство на очакване…

Още преди да се появи „новият GT-R“, ние, преданите читатели на списанията Super Street и Sport Compact Car, знаехме, че се задава нещо злокобно. Всяка подробност, която изтичаше от разработката на GT-R, изглеждаше невъзможна. А ние бяхме подобни на глупаци, които безсмислено зачеркваха квадратчетата на Бинго, бълнуващи в трескав сън по JDM.

Двигателят му се сглобява ръчно в херметически затворен сейф. Интериорът му ще звучи шепнешком при скорост от 300 km/ч. Компютрите му ще отчитат приплъзването на колелата в рамките на хилядни от секундата. Той е по-бърз на „Ринга“ от най-доброто Porsche.

Всичко това се оказа вярно

Nissan представи своя шедьовър на автомобилното изложение в Токио през 2007 г. Това беше пикът на GT-R. R35 достигна зенита на една всепобеждаваща формула. Задвижване на всички колела, турбокомпресори, напредничаво технологично мислене. Формула, двадесет години преди това от GT-R от края на осемдесетте години. Като използва напредъка в изчислителната мощ, металургията, материалознанието и бързия начин на мислене. И най-вече като определя цената на своя автомобил сред далеч по-неспособни машини – R35 моментално превърна суперавтомобилите в също толкова успешни.

GT-R направи това, като задаваше неудобни въпроси на старите модели, като спечели категорично битката в статистиката. С време от 0 до 100 км за 3,3 секунди и 11,5 секунди на четвърт миля Nissan изпреварва всички конкуренти. Te включваха: 911 Turbo, Gallardo, F430, DB9 GT и Ford GT. Въпреки това базовата цена на R35 бе малко под 70 000 долара. Това означава, че можете да имате три такива автомобила (плюс разумен японски седан) на цената на екзотичен автомобил.

Още по-голямата новина

По-важното за нас, глупаците, е, че GT-R се оказа заплаха на състезателната писта. Той предлагаше по-голямо странично сцепление и по-добри времена за обиколка от всички тези конкуренти, дори и да търпеше неминуемите минуси на своето 1772-килограмово собствено тегло.

До края на 2007 г. „Годзила“ на Nissan на практика избърса митичния „Ринг“, постигайки време от 7:38,54 мин. на мокро.

Мокро от сълзите на враговете!!!

По онова време Nissan твърди, че това е най-бързото време, постигнато от масово произвеждан автомобил при всякакви метеорологични условия.

Nissan пренаписва правилата за packaging, производство на мощност и сложност и в резултат на това GT-R с лекота смазва конкурентите в своя сегмент. Списанията за автомобили от старата школа се възмущаваха от поведението на GT-R като Терминатор. Оплакваха се, че е постигнал своите резултати с душевност на голяма бяла акула. Новата вълна от ентусиасти просто прегърна тази промяна.

Никога няма да забравя, когато за първи път видях такъв автомобил на живо

През един уикенд за автокрос през 2008 г. GT-R кацна като извънземна капсула на нашата скромна драг писта в Източен Вашингтон. Нахвърлихме се върху екзотичната сребриста каросерия на R35 като гладни същества, изпълзели от подстъпите на някоя джунгла. Отначало цареше тишина. След това – просто глъчка, докато нашата орда оценяваше всяка извивка на GT-R, обсебена от всеки перфектен детайл, влюбена в присъствието му.

Просто нищо друго на земята не можеше да се сравни с темпото на GT-R. Собственикът и всички останали там го знаеха. В храмовете, където хронометърът избира победителите и победените, нямаше “по-горещо” парче метал на планетата. По този начин R35 предефинира играта. Ако даден производител на автомобили не можеше да надмине GT-R по цена (никой от тях не можеше) той трябваше да се изравни с GT-R поне по производителност.

Постепенно старите лидери промениха подходите си, за да се справят. Lamborghini се насочи към задвижване на всички колела. Ферари своевременно използва турбокомпресори. BMW също преследваше формата. Сега тя произвежда по същество баварски GT-R, наречен M4 xDrive Competition. Шест цилиндъра, два турбокомпресора, задвижване на всички колела, достатъчно изчислителна мощност, за да се получи сингулярността. Звучи ли ви познато?

Разбира се, GT-R не живее вечно

Въпреки фейслифта и някои дребни промени, R35 така и не се подобри по някакъв значим начин. През първото половин десетилетие не се и налагаше да се подобрява. Просто цената му се покачваше, докато другите автомобилни производители се опитваха да го настигнат. След това остана там, където беше. След това изостана.

Ако търсите еквивалента на GT-R през 2024 г., той няма да носи емблемата на Nissan. Но вероятно ще се задвижва от батерии. Електрическите автомобили са настоящите шампиони в спецификациите. Те са способни да спринтират до 96 км/ч за 2,0 секунди, да изразяват гражданска позиция на междущатските пътища и (за кратко) да постигат ненадминати времена за обиколка. Сега Model S Plaid прави представянето на GT-R да изглежда като на хром пешеходец от “хиляда и балканската”.

Skyline е изчерпан

Направо е невероятно, нали? Попитайте всеки от нас, който е бил в гимназията, когато GT-R се появи. Мигвате и минават 17 години. Коленете ви започват да скърцат като дръжки на градински кран.

Но през този 17-годишен период се случи едно забавно нещо (не, НЕ коленете). Преследвайки летвата на производителността, поставена от GT-R, спортните автомобили, суперавтомобилите и електромобилите станаха много по-бързи и много по-скучни. Същите оплаквания, отправени от редакторите на buff-book през 2007 г., сега се отправят към най-бързите машини днес.

Но през последните няколко години ние, автомобилните писатели, от време на време изваждахме R35 за сравнителен тест. За автомобил, който (уж) предвещаваше технократски апокалипсис по стандартите на 2009 г., R35 GT-R се усеща положително аналогов по стандартите на 2024 г. Кормилното управление бръмчи с обратна връзка, като се отдръпва от пътната настилка, говорейки на ръцете на водача по отношение на приплъзване, сцепление и отклонение.

Разбира се, компютрите все още разпределят мощността, без да искат помощ от водача. Процесът не е безпроблемен. Чувствате как автомобилът работи под вас. Как мощността се прехвърля към единия, а след това към другия завой. Имате чувството, че автомобилът работи с вас. Говори с вас.

Така че старият скучен боен чук се превърна в приятна малка бухалка, като просто си остана на същото място. Странно, нали?

Тук и сега, през 2024 г., чуваме първите слухове за нова Годзила. Тази ще се движи на батерии. Без съмнение ще разшири границите на технологиите, packaging-а и скоростта, както всеки друг GT-R преди това.

Ще успееш ли да “преместиш иглата” още веднъж, Nissan R36?

Ето как се молим Nissan да достави суперавтомобил-убиец, достоен за стените на спалните на това поколение. Или може би ще се бори за фона на телефоните им. Само не ме занимавайте с отговора. Коленете ме болят.