Без шутър елемент в 11-11: Memories Retold

Играта идва от ръцете на познато име и това няма как да не ни радва.

Един от анонсите по време на Е3 2018, който мина почти незабелязано сякаш беше 11-11: Memories Retold. Вероятно присъствието в екипа на играта на Илайджа Ууд беше основната причина да бъде спомената. Но това, което знаем за нея и сме видели досега всъщност впечатлява.

Не става дума само за това, че притежава отличаващ я художествен отпечатък, който я откроява от днешните „next-gen ААА заглавия“, в които отразяването на светлината и фотореалистичното предаване на средата са сред основните предимства на игри, в които така или иначе никой не е отишъл, за да се наслаждава на това.

Играта идва от четката на маестро като Йоан Фанис, който е известен най-вече с работата си по Valiant Hearts: The Great War. След приключване на работата по играта, от Ubisoft му дават да разбере, че всичко е чудесно, но сега е време за връщане към основния бизнес: създаването на ААА преживявания. Само че Фанис не иска да се отказва от подобни малки независими проекти и решава да се оттегли, като основава свое собствено студио – DigixArt. След приключване на работата по Lost in Harmony: Kaito’s Adventure, Фанис се среща с хората от Aardman, създатели на Wallace and Gromit и решават да създадат общ проект. Така се ражда идеята за 11-11: Memories Retold, а по-късно на хоризонта се появяват и Bandai Namco, които решават да издадат играта.

11-11: Memories Retold не е обикновена игра от света на Първата световна война. В интерес на истината, няма да стреляте в нея. Тя ще разкаже историята на двама обикновени войници от двете страни на фронта – Хари и Курт.

„Не, няма стреляне в играта. Тя е по-скоро точно обратното на шутър. За мен, това е заглавие в наративния жанр, но основно, тук става дума за диалозите. Да речем изборът, който правиш в момента с писмата, когато пишеш писмо до вкъщи. Курт има малка дъщеричка и когато решаваш да ѝ напишеш писмо – понеже по време на Първата световна война са обменяни милиарди писма – трябва да избереш какво да ѝ напишеш. Какво да ѝ кажеш? Какво да пропуснеш, защото тя е просто едно дете? Не би ѝ казал нещо ужасяващо или травматизиращо, така че трябва да избереш да я излъжеш ли или не. Това е пример за малките и скрити избори, които може да правиш в играта“, обяснява в интервю за GameInformer Фанис.

„Хари е фотограф. Той е от Канада. Хари е американо-канадец. Родителите му са американци, но той се мести в Торонто. Записва се в армията за добро. Той иска да е по-важен и е наистина много наивен. Хари заминава, за да бъде военен фотограф. Но постепенно пред него изниква въпроса: какво именно е войната? Да снимам ли този ранен на пода или да му помогна? Дали да го издършюпам на безопасно място? Всички тези малки избори ще имат своето значение, защото роля ще играят изводите, които си извличаш от случилото се. Смущава ли те това? Можеш ли да останеш с разума си?’

1 от 7

Вероятно ви прави впечатление художествения стил от геймплея, който може да видите във видеото по-горе. Обяснението на Фанис за избора му звучи определено интересно. Особено, взимайки предвид сътрудничеството му със студио, известно с игра, в която света е населен с пластелинови същества.

„Използваме Unity и Aardman анимират motion-capture сцените и правят някои традиционни анимации. Героите са с нормални човешки размери. Макар и да изглежда като картина. Още от началото искахме да представим нещо съвсем различно във визуално отношение, заради емоцията, която искахме да пресъздадем. Искахме да е нещо експресивно. Разгледахме различни художествени стилове и разбира се импресионистичния стил е най-емоционален и лично аз го обичам. Така че се запитах: „Може ли да направим импресионистична игра?“ и не мисля, че има такива. Поне доколкото успях да видя в Steam“, допълва Фанис.
Играта излиза за конзоли и PC, но както обяснява Фанис, плановете да излезе, както е и в заглавието на проекта – на 11.11 – няма да се осъществят, понеже това е неделя и тя ще излезе на 09.11.