Видеоигрите – болест или лекарство? Проучване разкри неочакваните ползи от гейминг конзолите

Мащабно проучване, проведено в Япония с участието на почти 100 000 души показа, че хобито видеоигри може да има благоприятен ефект върху психологическото състояние. Очевидно тези резултати противоречат на общоприетото схващане за тази популярна форма на прекарване на свободното време.

Въпреки решението на СЗО да класифицира гейминг разстройството като психично заболяване, в науката липсват доказателства за силна връзка между игрите и психичното здраве. Според учените в последно време са документирани както отрицателни, така и положителни примери.

Авторите на новото проучване, публикувано в Nature Human Behaviour са използвали данни за недостига на игрови конзоли в Япония по време на пандемията. В периода 2020-2022 гoдина японските търговци на дребно са разпределили две различни конзоли между потребителите с помощта на лотария. Икономистът Хироюки Егами от университета Нипон в Токио и колегите му използват този метод на разпределение, за да установят как видеоигрите могат да повлияят на нивата на тревожност и удовлетвореността от живота.

„Пандемията от COVID-19 временно превърна видеоигрите в предпочитана форма на прекарване на свободното време, която отговаря на изискванията за социално дистанциране.“

се казва в статията

Броят на хората по света, които играят видеоигри, достига почти 3 милиарда. Успоредно с това се е увеличил и обемът на времето, което хората отделят за тази дейност в свободното си време.

Проучването обхваща 97 602 души на възраст от 10 до 69 години в цяла Япония. От тази извадка 8192 души са участвали в лотарията. Изследователите са се фокусирали върху показатели като притежание на игрални инструменти, предпочитания към игрите, психично здраве, удовлетвореност от живота и социално-демографски характеристики. За установяване на причинно-следствените връзки в събраните данни са използвани алгоритми за машинно обучение.

Оказало се, че игрите са имали положителен ефект върху психичното здраве на участниците: помагали са им да се справят със стреса, да се разсейват, а при някои са помагали за облекчаване на самотата. При тези обаче, които прекарвали повече от 3 часа на ден пред конзолата, положителният ефект с времето намалявал. Нещо повече, дори самото присъствие на конзолата имало благоприятен ефект.

Изследователите обаче подчертават, че условията, свързани с карантината може да са повлияли на резултатите.

„Нашият експеримент показа, че видеоигрите имат положителен ефект върху психологическото благополучие, но играенето повече от 3 часа на ден е все по-малко полезно. Освен това тежестта на ефекта от игрите зависи от различни социално-икономически фактори като пол, възраст, професия и семейна среда.“

казват авторите на статията

Въпреки известна несигурност, резултатите от проучването могат да внесат известен баланс в негативния хиперболизиран образ, заседнал в съзнанието на обществеността. Понякога се стига до абсурд. Така например британският вестник Daily Mail миналата година публикува статия със заглавие „Пристрастените към видеоигрите деца нападат родителите си, а отнемането на конзолата ги прави още по-агресивни, предупреждават експерти“.

Остават обаче и други рискове, свързани с пристрастяването към видеоигрите. Харвардският здравен център съобщава за повтарящи се наранявания и други проблеми, дължащи се на прекомерна игрова активност. Американската психологическа асоциация също така е определила гейминг разстройството като фиксация върху игрите, оттегляне от други дейности и загуба на интерес към тях.