Интервю: Иван Балабанов, Ubisoft София, за Assassin’s Creed Rogue, дейността на студиото в България, начините на работа в компанията и бъдещето на гейм индустрията

Може ли в България да се правят игри, как става така, че един ентусиаст застава начело на 150 човека, разработили едно от най-големите гейм заглавия, които излизат тази година, при това работейки от София – това са само част от въпросите, на които потърсихме отговор от Иван Балабанов, изпълнителен директор на Ubisoft София. 

Срещата ни е в офиса на компанията, който е разположен на последния етаж на една от модерните офис сгради в столицата. Още с влизането попадаш в друг свят. Чувството че „не си в България” идва най-вече от раздвижения дизайн, приветливо изглеждащите хора и ентусиазма, с който всеки работи. Вижда се от пръв поглед – хората обичат това, което правят, а кабинетът на шефа, разположен като наблюдателница в центъра на голямото помещение, над всички, очевидно няма толкова идея за постоянен контрол, а просто е поредното нещо, което „изглежда яко”. Допуснати в тази приятна атмосфера се затваряме в една от по-малките стаи на офиса с г-н Балабанов за интервю, което планираме от много време. И въпреки че знаем отговора, няма как да не започнем със задължителния въпрос:

– Как стигнахте до тук, как се става шеф на гейм студио в България?

Навлязох в индустрията като 3D художник, на практика съм самоук талант. Всичко започна, когато бях на 6 години, майка ми ме заведе на кино и гледах първия епизод на Star Wars. Още от момента, в който видях първия космически кораб, си казах – „Като порасна искам да правя такива неща.” И когато през 90-те хардуерът и софтуерът бяха достатъчно развити, събрах пари и започнах да се уча сам. Работих успешно с 2D и 3D софтуер и в един момент това започна да ми  помага да се издържам като студент, докато учех съвсем друго нещо в американския университет в Благоевград. В един момент се захванах професионално с хобито си, а когато разбрах, че Ubisoft правят офис тук, кандидатствах по каналния ред и основахме студиото с още десетина човека.

– А защо в България, защо в София, заради по-евтината работна ръка и добрите информатици?

О, не! Определено не е само заради евтината работна ръка. В гейм индустрията културното разнообразие е много важно. Нещата, които правим, изглеждат по различен начин, ако са представени от достатъчно голям брой хора. В компания като нашата качествените неща се получават благодарение на културното разнообразие – всичко е въпрос на взаимно допълване. Офисът ни тук не е от най-големите в компанията – 150 човека минават по-скоро за средно голям офис, но за това, което се опитваме да правим, не е задължително да сме по-голям офис. Компанията има 26 производствени студия по света, като всяко от тях работи поотделно, но си партнираме пълноценно. Имаме добре изградена стратегия как да работим заедно, включително като се вместваме в различни часови зони. Концентрираме голям брой хора, които работят заедно по един и същ проект.

– Как става колаборацията между различните офиси? Има ли затруднения?

Определено не е нещо, което е plug-and-play. Всичко в работата ни е в резултат на доста напасване. В компанията са отделили доста време за това и колаборацията ни е плод на тренировки и упражнения, несъмнено в началото не е било лесно. За да се случи всичко както трябва, е необходима точна философска нагласа, че заедно можем да свършим повече неща, отколкото поотделно. Тази политика следваме и в нашия офис – трябва да работим в екип. Напасването е много важно – докато ние още спим, колегите ни от Квебек са започнали работа, а когато тук е следобед, в Азия пък отиват на работа – така можем да кажем, че по някои проекти се работи почти 24 часа в денонощието.

– Тук в българския офис работят предимно българи? Има ли дефицит на кадри и в тази сфера на IT?

Ситуацията с кадрите не е лека, но това не важи само за България. Навсякъде по света бумът на IT прави така, че търсенето да е по-голямо отколкото предлагането, а образователните системи не могат да насмогнат. В България ситуацията е утежнена по ред причини. Тук например правенето на игри все още не се приема от хората за достатъчно престижна работа. А правенето на игри не е хич лека задача. Изисква се много високо ниво на подготовка на всички звена – програмистите, които работят в Ubisoft трябва да са на топ ниво, тъй като работим на ниво милисекунда, а понякога стигаме дори ниво наносекунда.  При визуализацията е същото. За разлика от киноиндустрията  една 3D сцена тук изисква много повече време, същото се отнася и за дизайнерите на мисии – всичко изисква много високо ниво на творчество и мисъл.

Като цяло, не е тайна, че образователната система в България не поддържа добре нашата индустрия, както и останалите клонове на IT индустрията. Ние, от наша страна, правим каквото можем, за да помогнем, но не можем да подготвим някого от нулата. Изискват се твърде много умения, за които нямаме много време. За да правиш добре игри трябва да си добър математик, добър програмист, трябва ни основа. За щастие, основата се изгражда добре от българските учебни заведения и сме доволни от това. Ние подпомагаме образователния процес с най-опитните си кадри. Водим „Увод в програмирането за видео игри” заедно със Софийския университет, катедра „Информатика“, част от тяхна магистърска програма. Желанието ми е да правим подобни проекти и с други университети, които обхващат анимация, 3D моделиране и т.н. – специфични профили, за които да разработим кадри с НАТФИЗ, Художествената академия и т.н. Надявам се от следващата календарна година да задвижим нещо по този въпрос.

– Но да си дойдем на думата. В Kaldata най-голям е интересът към Assassin’s Creed Rogue, която, както знаем, е правена именно тук – в София.

– Да, Assassin’s Creed Rogue е най-голямата игра, по която сме работили до сега. Това е постижение, което по никакъв начин не може да бъде подценено. До момента, за период от осем години, студиото ни е издало 14 игри. Смело можем да кажем, че с всеки следващ проект сме правили стъпка напред – всяка следваща игра е била по-голяма, а сега резултатът е наистина впечатляващ – ще видите на 13 ноември, когато е официалната премиера на играта.

– Разкрийте специално за нашите читатели нещо по-любопитно от нея.

Един от най-интересните факти за феновете е, че това е първата игра, която разказва историята на лошите. Главният герой изоставя братството на „асасините” и навлиза сред редиците на „темпларите”, които досега бяха лошите. Това за нас е изключително интересно и предизвикателно. Имаме възможност да представим как изглеждат нещата от гледната точка на антагонистите. Това се случва рядко и българското студио имаше честта да направи такава игра. Според мен ние бяхме най-подходящи да представим тази гледна точка. За играчите това ще е доста интересно и различно. Всичко, което геймърът е могъл да прави досега, този път му се случва на него, и на практика – обърнали сме го така че хората да видят обратната страна нещата – това вкарва друга динамика и подход в играта. Надявам се, че ще е ново, различно и приятно.

– А в геймплея има ли промени?

Едната от целите пред нас е създаването на жив свят. Играчът ще усети че се движи през отворена среда, която работи и без него – точно както е около нас. Това, заедно с обръщането на геймплея на 180 градуса, става възможно благодарение на промяната в изкуствения интелект на играта. В заглавието има множество възможности и играчът разбира къде да отиде и какво да прави благодарение на максимално системни събития, резултат от живия свят, а не на предефинирани алгоритми. Всичко е отворено, живо. Надяваме се това да направи впечатление, защото сме вложили доста усилия. Assassin’s Creed Rogue обаче е отворена и към новодошли в бранда, не само към сериозните фенове, играли всичко до сега. Симпатична е възможността да играеш с антигерой, което е модерно в последно време в киното. Като цяло сме направили играта така че да не е насочена само към старите ни фенове – тя е за всеки геймър.

– Това, че играта е правена в България, оставило ли в върху нея някакъв отпечатък?

Компанията и брандът имат много строи правила и напътствия. Има сериозна документация, която вкарва всичко в строго определени рамки  и ние сме го следвали. Може и да има нещо българско вкарано тайно, но ако ви го кажа, вече няма да е тайна, нали?

– Все повече се говори за „мобилни игри”. Имат ли бъдеще според вас, вие имате ли принос в тази насока като студио?

Мобилните игри са изключително бързо развиващ се отрасъл с много добри прогнози пред себе си. Ubisoft от няколко години работи сериозно по въпроса, но засега София не участва в това. В рамките на старите ни проекти сме правили заглавия за мобилни конзоли, но все още нямаме опит в смартфони и таблети и нямаме непосредствени планове за това.

– Иска ми се да завършим положително и с поглед към бъдещето, но все пак рискувам да ви попитам какво е мнението ви за българския гейм пазар.

Има съживяване на интереса към игрите. Според мен тук, в България, ще догоним бързо световната тенденция, която се налага все повече, гейм индустрията да е по-голяма от тази на киното и музиката. Огромният проблем, не е тайна – това е пиратството. Това наистина е огромен проблем, особено за играчите на PC. Не говоря от гледна точка на Ubisoft, споделям лични наблюдения. Дори Джон Кармак (създателят на Doom, Quake и т.н.) го казва – PC геймърите тровят собствения си кладенец. Пиратствайки те не позволяват на компаниите да инвестират в следващия си проект и на практика ги водят до фалит – примерите не са един и два. Докато пиратството в България не се промени не съм сигурен доколко държавата ни ще е привлекателно място за дистрибуция, но геймъри има.