Кевин Шорт за предизвикателствата в работата по Watch Dogs

Именно огромното любопитство към играта кара един от редакторите на EGMNow, Джош Хармън да вземе интервю от Кевин Шорт (Kevin Shortt), един от сценаристите и главен дизайнер на сюжетната линия в Watch Dogs.

На въпрос относно това как се е променила сюжетната линия в играта по време на разработката на заглавието, имайки предвид, че работата по Watch Dogs отнема на създателите й цели четири години, Шорт обяснява, че централната идея не е променяна.

„Искахме да създадем един човек, който е по-скоро анти-герой, на който му се налага да взема противоречиви решения, но за целите на една добра кауза. Самата история доста се промени. Събирайки се в една стая с разработчиците, творческия директор и дизайнерите, ние трябваше да решаваме кое ще е най-добро за геймплея и кое за самата история“, разказва Шорт.

„И така, в края на краищата се оказва, че трябва да измениш доста историята, за да може да обхване всички значими неща и да притежава подходящата енергия. След четири години почваш да си мислиш: „Абе, тази идея си беше леко скапана, но виж това е супер добро и така и ще направим“ и така накрая се спираме всички на идеята, с която всички сме доволни и със сигурност самата история ще докосне много хора“, разказва Шорт.

„Това, което е наистина супер в историята е, че всъщност тя отразява начина, по който играчите биха постъпили. На тях ще им се стори лесно да живеят като Ейдън, тъй като той е от хората, които не могат да чакат да се случи нещо и да гледа как хората страдат и играейки играта, вие осъзнавате, че не може да си стоите на едно място и да търпите случващото се. Трябва да се намесите“.

Запитан от Джош, дали е трудно да създадеш главния персонаж, като анти-герой, Шорт обяснява, че не е било лесно, но не е било така само с Ейдън. Лесното е било да го направи изцяло положителен или изцяло отрицателен герой. Нямало е да има проблеми въобще.

„Но ние искахме да е „триизмерен“. Това значи, че играейки на теб ще ти се наложи да помислиш относно това каква е цената, която плащаме за решенията, които невинаги са правилния избор“, обяснява Шорт.

„Хората около него също – това е важно. Героите…споменахме Клара и Джорди – две жени, които срещаш в играта – те си имат своите собствени истории също. И те не са също чисто черни или чисто бели. Те не са замислени, като персонажи, които ще помогнат безрезервно на Ейдън. Те си имат собствени мотиви за това. Имат си своите плюсове и минуси и цели, които гонят, докато Ейдън преследва своите. Именно това е разковничето към сблъсъка на героите и това е ключът към вълнуващата история“.

Запитан за причината действието да се развива в Чикаго, Шорт обяснява, че причините са не една и две.

„Ние харесахме излъчването на града, известните места, историята. Другото, което е, че ние погледнахме на Чикаго от перспективата на геймплея. Той е идеален за това. Вижте всички тези мостове. Знаехме, че пренесен в играта, на геймърите ще им е както забавно, така и предизвикателно по отношение на геймплея и визуално ще е атрактивен за изследване, а и да се забавляваш – една немаловажна причина да се спрем именно на Чикаго“.

А с какво се гордее най-много Шорт?

„Трудно ми е да кажа. Мисля, че се гордея най-много с дълбочината на героите, която постигнахме. Разполагаме с голям брой герои, като всеки от тях следва собствените си цели и в крайна сметка се допълват по един много добър начин без да е прекалено явно това“, разказва Шорт.

Така че, може да се каже, че съм горд, заради начина, по който изпипахме историята и я съчетахме с геймплея. Това, което беше различното от другите заглавия, по които съм работил (една от предишните работи на Шорт е сценария по Far Cry 2) е, че седяхме в една стая с игровите дизайнери, творческия директор, левъл дизайнерите и работехме по това как да съчетаем историята с геймплея. Това съвсем не е нещо, което е характерно за процеса на работа в нашата индустрия. Често историята остава на заден план и се налага да вмъкваш историята в геймплея, а ние започнахме работа по нея веднага.

Това също е повод да съм горд. Ние стигнахме момент в работата си, в който геймплея и историята се сляха в едно.