Легендарното пътешествие на Game Boy на Nintendo

Две поколения геймъри имат много различни спомени за Nintendo Game Boy. Макар, че технически това може и да не е първата портативна конзола – в зависимост от това как определяте понятието „конзола“ – Game Boy беше първото преносимо устройство, способно да изпълнява игри, сравними с тези на съвременните домашни системи.

За тези, които са израснали през 80-те години на миналия век, Game Boy беше обемисто, но мощно устройство с батерия, която можеше да издържи дни наред. За разлика от тях, децата от 90-те години го помнят като проста, но емблематична джаджа – не заместител на домашните конзоли, а платформа за лесна игра.

Преди телефоните да могат да изпълняват игри, Game Boy доминираше в тази област повече от десетилетие. Успехът му постави основите на доминиращата позиция на Nintendo на пазара на портативни устройства, като съчетаваше простота с революционни игри. Тази интелигентна философия на дизайна създаде проекта за бъдещите портативни конзоли, включително Nintendo Switch.

През 80-те години на миналия век Nintendo постигна успех със своите портативни устройства Game & Watch, всяко от които беше посветено на една игра. Те използваха дисплеи, подобни на калкулатори, с предварително нарисувани форми, а не пиксели. До края на 80-те години Nintendo Entertainment System (NES) се превръща в синоним на домашните конзоли в САЩ, след като прави същото в Япония под името Famicom.

Game Boy е идея на Гунпей Йокой, легендарен директор на Nintendo и инженер. Философията му беше да набляга на използването на прости, доказани технологии по иновативни начини, за да се поддържат ниски разходи и висока надеждност.

Технологията, която направи възможна появата на Game Boy беше точково-матричният LCD дисплей, който позволи създаването на плоски дисплеи за лаптопи, персонални цифрови асистенти, а по-късно и за телевизори и настолни монитори. Отделът за научноизследователска и развойна дейност на Nintendo започва да разработва ново устройство под кодовото име „Dot Matrix Game“ (DMG).

Първоначално Йокой си представя устройството като наследник на серията Game & Watch, която е проектирал преди това (на снимката по-горе), но в крайна сметка помощник-директорът Сатору Окада го убеждава да създаде преносима система, подобна на NES със сменяеми касети.

Идеята за джобните устройства идва, когато Йокой забелязва колега, пътуващ във влака, да прекарва времето си с джобен калкулатор. Това породило идеята за преносима система за игри, която да забавлява хората в движение. Екипът се възприема една важна характеристика: дисплеят трябва да бъде монохромен. RGB дисплей с 3 субпиксела на пиксел би намалил драстично живота на батерията.

Когато прототипът е представен на президента на Nintendo Хироши Ямаучи, той е разочарован от слабите ъгли на видимост на TN дисплея на Sharp и отменя целия проект. Отказвайки да се откаже, Йокой осигурява нов TN дисплей с по-добри ъгли, който печели одобрението на Ямаучи. Сините пиксели изглеждаха черни на отразяващия жълто-зелен фон на екрана.

Game Boy разполагаше с моно високоговорител, но можеше да излъчва стерео звук през жака си за слушалки. Качеството на звука му преодоляваше разликата между тежките звуци на 8-битовата ера и по-усъвършенстваната музика на по-късните конзоли.

И до днес диджеите по света използват модифицирани Game Boy, за да създават музика.

Името „Game Boy“ може да е вдъхновено от едноименното японско списание, което никога не е било регистрирано като търговска марка, но истинската причина вероятно се крие другаде. В свят, в който всеки имаше Sony Walkman или някой от неговите клонинги, името Game Boy ясно определяше предназначението на устройството и целевата му аудитория. Game Boy имаше за цел да промени игрите така, както Walkman промени слушането на музика.

Краткотрайна конкуренция

Game Boy дебютира в Япония през април 1989 година заедно с четири игри, най-успешната от които е Super Mario Land. Идеята за игра на Mario на джобно устройство е толкова нова, че играчите прощават кратката ѝ продължителност и грубото ѝ приспособяване към резолюцията 160 x 144 на Game Boy, където Марио е висок само 12 пиксела.

По-късно това беше поправено в по-късните игри като Super Mario Land 2: 6 Golden Coins, които приеха увеличена перспектива в сравнение с еквивалентите си за NES. Тази игра е първата, в която се появява Wario, заклетият враг на Mario. Друг популярен герой, който дебютира на Game Boy беше Kirby.

Когато през юли следващата година Game Boy се появи в САЩ за 90 долара (около 230 долара днес), в комплекта му беше включена една от първите и най-популярни версии на Tetris. Включването на играта беше гениален ход. Nintendo успява да си осигури правата за играта в драматична серия от преговори със Съветския съюз, където Tetris е създаден от руснака Алексей Пажитнов. Хенк Роджърс, холандски предприемач изиграва ключова роля, за да помогне на Nintendo да спечели правата над конкуренти като Atari.

Без сюжет или игрални герои, Tetris се харесва на всички възрасти и разширява демографската група на конзолните играчи, както Wii Sports за Nintendo в края на 2000-те години. През 1993 година тя дори става първата видеоигра, играна в космоса, благодарение на космонавта Александър Серебров.

Маркетингът на Nintendo за Game Boy беше насочен не само към децата, но и към тийнейджърите и възрастните. В рекламите често се показваха хора от всички възрасти, които играят на Game Boy на различни места, например на летища, в офиси и дори на срещи. Тази умна стратегия разбива стереотипите, че игрите са само за деца и превръща гейминг конзолата в културен феномен.

Първият конкурент на Game Boy беше Atari Lynx, който се отличаваше с цветен екран с подсветка, псевдо 3D възможности и двустранен дизайн.

Оригиналният модел струваше два пъти повече от Game Boy при пускането му на пазара и имаше джобна, подобна на кост форма. Най-лошото е, че с 6 батерии АА той можеше да осигури само около 4 часа игра, докато с 4 батерии Game Boy издържаше 30 часа. Липсата на популярност на Lynx и игрите се подхранваха взаимно и за него бяха издадени само 73 игри.

Най-близкият конкурент на Game Boy беше Sega Game Gear, който споделяше по-голямата част от библиотеката си с Master System, най-популярната домашна конзола в Европа по това време.

Game Gear беше малко по-евтин от Lynx – 150 долара, и имаше по-компактна форма, но със същите проблеми с батерията остана нишов продукт, от който се продадоха около 11 милиона броя. NEC TurboExpress, известен в Япония като PC Engine GT, възпроизвеждаше същите касети като TurboGrafx-16 с разделителна способност 400 x 270. Струваше 250 USD, имаше тричасов живот на батерията и от него бяха продадени само 1,5 милиона единици.

Един от най-известните анекдоти за издръжливостта на Game Boy е свързан с американски медик, който взел своя Game Boy на войната в Персийския залив в началото на 90-те години.

Преносимото устройство оцеляло при пожар в палатката и останало овъглено и разтопено. Удивително е, че неговият Game Boy все още работил и продължавал да функционира въпреки обезобразената си външност. Този инцидент се превръща в доказателство за издръжливостта на конзолата и дори е изложен в магазина на Nintendo в Ню Йорк в продължение на много години.

В средата на 90-те години Game Bоy надхвърли границите на игрите и се превърна в културна икона. Знаменитости като Мадона и Майкъл Джексън са виждани да играят на Game Bоy, а той се появява във филми и музикални клипове. Характерната му форма и простота също вдъхновяват художници и дизайнери, превръщайки се в символ на попкултурата на 90-те години.

При липсата на реална конкуренция на Nintendo й не се наложи да пуска пълноценен наследник на своята конзола. Super Game Boy, пуснат на пазара през 1994 година за 60 долара, представляваше Game Boy без екран, който използваше Super NES за свързване с телевизора.

Докато Game Bоy можеше да показва само четири нюанса на зеленото, Super Game Bоy можеше да ги замени с всички четири цвята, които SNES можеше да покаже. Игрите, създадени с оглед на Super Game Boy, можеха да използват различни палитри от 4 цвята за различните обекти.

Game Bоy Pocket – джобното чудовище

Game Bоy Pocket е пуснат на пазара през 1996 година, като използва само две батерии ААА за 10 часа игра. Екранът беше със същия 2,5-инчов размер, но използваше филмово компенсиран STN панел за показване на истинско сиво. В САЩ той се продава добре по подразбиране. В Япония това се дължи на друга причина.

Популярността на Game Boy доведе до появата на множество аксесоари – от лупи с вградени светлини до приставки за стерео високоговорители. Над всички останали се откроява Game Boy Camera, един от първите потребителски цифрови фотоапарати, който се прикрепя към Game Boy като касета за игра и може да се върти на 180 градуса, за да прави селфита.

През 1998 година в САЩ излизат Pokémon Red и Blue, които предизвикват безпрецедентен търговски феномен, известен като „Покемания“.

По това време в Япония вече има жълта версия, базирана на аниме поредицата, последвала игрите. Общо от всички версии са продадени 46 милиона копия. Pokémon се превръща в глобален феномен, удължавайки жизнения цикъл на Game Boy и гарантирайки, че той ще остане актуален дори когато на пазара навлязат по-нови конзоли.

9 години след първоначалното си пускане на пазара, Game Boy Color дебютира през 1998 година. Тя имаше малко по-малък 2,3-инчов екран и същия живот на батерията като Pocket с две АА батерии. Новият модел разполагаше с повече видеопамет, за да поддържа допълнителните цветове, и можеше да овърклоква процесора си до два пъти по-висока скорост, когато изпълняваше ексклузивни за Color игри.

В него бяха кодирани 4-цветни палитри за най-популярните монохромни игри, а играчите можеха да зададат една от 12-те палитри чрез натискане на един или два бутона при стартиране.

Не е изненадващо, че най-популярните игри, създадени с оглед на модела Color са Pokémon Gold, Silver и ексклузивната Color Crystal, от които са продадени 29 милиона бройки. С Pokémania в разгара си, SNK Neo Geo Pocket Color нямаше шанс да спечели значителен пазарен дял, въпреки 40-часовия живот на батерията и качествената селекция от бойни игри.

В разгара на своя успех Game Boy е наследен през 2001 година от Game Boy Advance, с много по-мощен хардуер, по-широк екран и бутони на рамото. Оригиналната серия Game Boy е спряна 2 години по-късно, след като от нея са продадени близо 119 милиона бройки.

В крайна сметка Game Boy Advance е заменен от Nintendo DS през 2004 година. Той разполагаше с втори сензорен екран, DS привлече широка аудитория от обикновени геймъри и се превърна в най-продаваната конзола на Nintendo със 154 милиона броя.

По времето, когато Nintendo 3DS се появи на пазара през 2011 гoдина обикновените геймъри се преориентираха към смартфоните и стана ясно, че вторият екран вече не е необходим. Най-популярните игри за 3DS бяха същият тип, които пожънаха успех на Game Boy и Game Boy Advance.

Nintendo Switch с един екран беше пусната през 2017 година като „хибридна“ конзола, която можеше да играе както на преносими устройства, така и на телевизори, а две години по-късно по-евтината Switch Lite се отказа от док станцията, свързана с телевизор. С непрекъснатия си успех влиянието на Game Boy продължава, а Nintendo Switch 2 обещава да продължи неговото наследство.