Марк Дара посочи един от големите проблеми в гейм индустрията днес

Марк Дара, дългогодишен продуцент в BioWare, работил над две десетилетия по игри, като Dragon Age и Anthem, коментира големия проблем на ААА индустрията днес. Той е убеден, че начина, по който много от днешните големи компании работят, неминуемо ще доведе до техния залез. Съветът им към тях е един: изследвайте!

На канала си в YouTube, Дара дава отговор на въпроса защо ААА компаниите са спрели да поемат рискове. Разбира се много от нас биха отговорили, като просто посочим корпоративното мислене и алчността, но това е прекалено общо.

Дара прави паралел с гейм индустрията от 80-те години на миналия век и днес. По това време той и колегите му са изследвали и експериментирали. Докато единственото, което правят днешните гейм компании е да „експлоатират“. Да експлоатират пазара и вече готови идеи. Да „изстискват“ вече утвърдени формули и характеристики. Вместо да пробват и да експериментират с иновации. И тези им действия, всъщност в крайна сметка отблъскват геймърите. Които се преместват към други игри и студиа. Които предлагат нещо ново около тези формули.

И да, корпоративизирането на пазара в случая също играе роля, продължава той. Понеже за една компания е важно тя да показва постоянен растеж. А експериментирането и изследването на идеи би изисквало ресурси. Което на свой ред би попречило на този постоянен растеж. Дара си припомня, че през 80-те, гейм индустрията е експериментирала значително. Те не са разбирали въобще пазара. И в хода на това изследване и експерименти са се появили различни жанрове и геймплей. „Ние даже не знаехме всъщност как изглежда един геймър“, коментира Дара. Това се е променило и индустрията е започнала да влага значителни ресурси. Някои жанрове са направили сериозен отзвук на пазара. И сектора е придобил повече знание за това как изглежда геймъра. Намерен е бил един среден максимум. И той е започнал да бъде експлоатиран. Намерена е една оптимална като брой публика.

Но всички борещи се за вниманието на тази публика е направило така че игрите да изглеждат еднакви. Истинският продукт (игрите) се е комодитизирал. Според Дара, подобни процеси се наблюдават и в други медии. Като киното. Но това е довело до сливането на всички тези продукти. И в крайна сметка до загубата на изкуството. „И това, което в крайна сметка получавате е картина. В която имате всички правилни цветове, на правилните места. Но липсва духът в тази игра или филм“, продължава той. И отбелязва нещо важно. Именно това всъщност и кара някои хора да приемат използването на изкуствения интелект (в игрите – б.а.). „Може би те чувстват, че до известна степен много медийни продукти са станали бездушни вече“. „Изстискването“ на изкуството през комперсиалната призма вече е направила изкуството бездушно. И някои вероятно биха приели това да се прави от робот.

Въпросът за навлизането на генеративния изкуствен интелект в развлекателната индустрия, изкуството и в по-тесен смисъл във видеоигрите, беше една от големите теми на 2025. И ако перифразираме в известен смисъл думите на Дара, то няма как да не признаем, че има право. Просто трябва да променим перспективата. Проблемът не е, че един робот вече може да създаде сходен художествен продукт. А че художествените продукти може би са деградирали до точка на развитие, при която може да бъдат създадени от робот. В конкретния случай – видеоигрите.