Михал Крол (Layers of Fear) за привлекателността на ужаса

Този месец ви разказахме за сюрреалистичното хорър приключение Layers of Fear на полското студио Bloober Team. Играта разказва за личното пътуване на художник, тръгнал да търси създаването на своя шедьовър – път, който отвежда него и съзнанието му към полуда. Тези дни, игровия дизайнер на Layers of Fear Михал Крол гостува на Rely on Horror в редовните им серии Defining Horror, които представят визията на различни личности от областта на видеоигрите и киното относно хорър жанра. Четейки това, което казва Крол, може да придобием известна представа за един от хората, които работят по любопитното заглавие и идеите вкарани в играта.

„За мен хорър жанра си остава единственият, който изисква изпълнението на определени „мистични“ ритуали, за да се настроиш. Чакайки точния час, да изгасиш всички светлини, да си приготвиш добри слушалки и непотребно бельо. Ние, хорър феновете, сме особена порода мазохисти, които искаме да сме убедени, че сме си изкарали ума от страх, изсмуквайки попилата ни от ужас пот, все едно е добра пура. Със сигурност, това е един задължителен вкус, който идва под формата на различни ужасяващи форми“, пише Крол.

„След толкова много години, в които съм се излагал открито на всякакви умопобъркващи страхове (независимо, дали говорим за филми, игри или моите собствени кошмари), си мисля, че най-добрите хорър изживявания не са онези евтини моменти, които просто те карат да подскочиш или безумните гонитби по някакви призрачни коридори. Да не говорим, че всички тези неща са наистина лошо направени ужаси! Просто напоследък прекалено често виждаме заглавия, които разчитат единствено на най-лесните начини, каращи някой да изпиши, все едно пиратка е гръмнала в долната им част на тялото. Един наистина силен хорър е този, който постепено трови мозъка ви и се насажда под кожата ви, растейки с всяка следваща крачка, която правите. Просто обожавам начина, по който създателите предприемат този предварителен подход на игра с нервите и начина, по който впоследствие развиват нещата. Имам предвид, тези примери, в които играещият се запознава с това, което се случва около него, а след това, когато в него се създаде едно фалшиво чувство за сигурност, историята да започне да го разкъсва – парченце по парченце, като някой, който къса крачката на хваната от него муха. Има толкова прекрасни начини да объркаш ума на някого – да сменяш фона зад гърба им, да ги дразниш със звуци с неизвестен произход, да променяш историята от плашеща към зловеща до откровено смущаваща“.

Това, обяснява Крол, се опитват и да създадат студиото с Layer of Fear – ужас, раждащ се от объркване и несигурност. „Веднъж осъзнал играещият, че един прост факт, като това да се обърнеш, цялата стая се обръща наопаки, това е и моментът, когато ума започва да съзира промени там, където ги няма“, споделя Крол, като допълва, че тук разбира се присъстват и онези моменти, които те карат да подскочиш, без които изживяването не би било пълно.