Невидими кукловоди: Как игрите тайно дърпат конците на живота ви

Игрите са заемали важно място в живота на хората в продължение на хиляди години. Дори в древноиндийските химни игрите със зарове са сравнявани с наркотици заради способността им да предизвикват пристрастяване. По време на Ренесанса първото казино във Венеция предизвиква почти пълен срив на управляващата класа, тъй като аристократите се разоряват заради хазарта.

Игрите са очаровали хората още от древни времена, а днес гейминг индустрията е сравнима по значение с останалите форми на развлечение, взети заедно. Играта често се възприема като нещо маловажно, но тя има дълбоки еволюционни корени.

Игри играят не само бозайниците, но и някои птици, влечуги, риби и дори насекоми. Това поведение е трудно за изучаване, защото е трудно да бъде потиснато. Дори ако премахнете целия кортикален слой на мозъка на плъх, животното пак ще играе.

Мозъкът създава модели на света, за да предсказва събитията, но играта включва несигурност. Непредсказуемите събития привличат вниманието, защото показват пропуски в мозъчния модел на света. Децата престават да играят на морски шах, когато осъзнаят, че правилното изиграване на играта винаги води до равенство. Чрез игрите се научаваме да се справяме с неизвестното.

Много животни играят, за да изследват физиката на средата си, а социалните животни също се учат да се разбират помежду си. Изолирането на млади плъхове от техните връстници показва, че играта подпомага развитието на мозъка. Възрастните плъхове, лишени от игра като деца проявяват агресия и са по-малко отзивчиви към социалните сигнали. Игрите ни помагат да се научим да общуваме с другите и да разбираме техните граници. Котенцата, например се научават да прибират ноктите си и да хапят внимателно по време на игра.

Платон твърди, че играта е важна, защото учи децата да спазват правила, което по-късно им помага да уважават законите. През Средновековието аристократите са били задължени да учат шах, защото се е смятало, че играта отразява характера на човека. Древната игра „го“ също е била възхвалявана от философите за това, че развива проницателност у играчите. Състезателните игри в крайна сметка са за сътрудничество, те ни учат да следваме правилата и да постигаме целите си по справедлив и социално приемлив начин.

Игрите са служили и като средство за предаване на морални уроци. Един индийски светец измислил играта „Змии и стълби“, за да покаже как действа кармата. Древноегипетската игра „Сенет“ учи играчите как да се ориентират в задгробния живот. Викторианската игра „The Mansion of Happiness“ учи децата как добродетелите и пороците влияят на житейския път. Игрите ни карат да мислим за другите хора и да се съобразяваме с техните интереси и цели.

Игрите също така помагат да се разкрият важни истини за реалността.

Популярността на казината по време на Ренесанса води до изучаване на работата на заровете и до раждането на теорията на вероятностите. Това се превръща в един от първите успехи на емпиризма. Вероятността, която преди това се е смятала за Божия воля, може да бъде изучена и систематизирана.

Днес теорията на вероятностите намира широко приложение в бизнеса и икономиката. На икономическите начинания се гледа като на залози, а финансовите пазари са пълни с деривати. Игрите формират нашето поведение, прониквайки в дизайна на съвременните социални и икономически системи. Механиката на игрите определя какви реклами виждаме, как се подбираме в сайтовете за запознанства и как намираме работа.

Разработчикът на игри Райнер Книзия твърди, че системата за точкуване е ключов елемент в дизайна на игрите. Тя определя начина, по който играчите ще играят. В „Монополи“ играчът трябва да действа като безмилостен капиталист, за да спечели, независимо от личните си убеждения. Игрите, създадени от корпорациите проникват в живота ни, дори ако правилата им остават скрити за нас, затова е важно да разберем как тези игри ни влияят, за да разпознаем истинските си ценности и целите на създателите на играта. В противен случай игрите започват да си играят с нас.