Създателите на We Happy Few: Не, това не е Bioshock!

Има нещо смущаващо, че имаме толкова много видеоигри на пазара, но реално толкова малко правят разликата. Ако сравним с положението на кино или музикалната сцена, нещата хич не звучат добре. Могат ли тогава да бъдат обвинявани геймърите, че когато се появи нещо, което прави разликата тук, всички бързат да правят сравнения. We Happy Few изглежда и звучи като нещо свежо на гейминг сцената. Така любимата тема за анти-утопичен свят, процедурно генерирана вселена, иновативни идеи в геймплея, сложна история, разкриваща неудобни теми, страхотна графика, отличаваща се с пастелните си цветове и ретро стил. А да, и тези маски, криещи истинската същност на героите. Разбира се, че не само заради маските, но и заради всичко гореизброено, хората не престават да свързват играта на Compulsion Games с Bioshock Infinite. Е, вероятно мнозина забравят отсъствието на Кен Ливайн. Compulsion обаче не искат играта им да бъде наричана “новия Bioshock”. Това се разбира от интервю Сам Абът от студиото за MCV.

„Общото ниво на очакване е доста високо. Интересно е, че ние не оценихме това, което ще заинтригува истински хората. Имаме страхотна игра с някои много изчистени механики и сме много въодушевени за нея, но всеки, който я види и казва: „Иха, изглежда като Bioshock“, а ние правим всичко по силите си да заявим, че ние не сме Boishock и играта е много различна от това заглавие. Трудно е обаче да го кажеш на милиони хора по света, които се радват изключително на Bioshock. Те просто не желаят да чуят, което предполагам е страхотно. Ако не друго, то отклика определено беше интересен“, заявява Абът.

We Happy Few разказва за една паралелна реалност на английско провинциално градче от 60-те години на миналия век. Жителите му са извършили нещо ужасно по време на Втората световна война. Нещо толкова страшно, че те живеят под постонното влияние на Joy, хапче, което трябва да вземат, за да забравят за това, което са сторили и да не виждат проблемите си. Тези, които отказват да вземат Joy са низвергната класа, които са подтискани от опиянените жители на Уелингтън Уелс.

We Happy Few не се страхува да засяга неудобни теми. Така, както Bioshock Infinite засягаше теми като последствията от следването на самозабравили се тирани и човешките слабости, така и We Happy Few обръща внимание на теми, които занимават света днес. Като тези за социалното неравенство, самозаблудите, безсърдечността и лицемерието. Светът никога не е било честно място за живеене, но разделението в него може би не е било толкова голямо досега. Докато едни се движат в автомобили-роботи, говорят за половиния допълнителен инч на своя смартфон, гонят като луди анимационни чудовища по паркове и градинки и изхвърлят тонове храна, други биват прокудени от войната, покусени от терора, убивани от заблужденията на умопомрачени, понякога на метри от онези първите.

 „Гийом (Провост, творчески директор на Compulsion) споделя, че желае да направи нещо с маски и опиати по интересен начин. Това е много любопитен подход към игра – просто вземаш нещо, смесваш го и го караш да работи. Той излезе с тази идея и режисьорът на историята Алекс (Епщайн) го хареса много, особено тази идея за „Прозак“ нацията, идеята, че лекарствата с рецепта са норма сега. Ако имаш проблем, вече има лекарство за това. Свързано е с темата на играта, която се заключава в това, че щастието е просто нещо на повърхността – нещо, което съставлява толкова много от ежедневието ни. Посещавате Facebook и всеки говори за това как това не е реалния живот – хората публикуват своите хубави и щастливи моменти, но ти знаеш, че ти не виждаш истинското нещастие, което е под повърхността. Така че това е и идеята на играта. Опиатите са част от това и определено представляват тематичен елемент, но в същото време това, за което става дума всъщност тук е какво се случва, когато отричаме реалността“, обяснява Абът.

Играта излезе вчера в Steam Early Access и получава, от това, което може да се види смесени отзиви. Главният недостатък, изтъкван от хората е, че въпреки цената, тя все още се чувства като алфа и някои от рецензиращите вече си искат парите обратно. От друга страна всички признават огромният ѝ потенциал, визия и история.

Ще следим развитието на We Happy Few, тъй като играта звучи наистина като нещо, което я отличава. Ако и да не е Bioshock.