Философията зад успеха на Flappy Bird

Вече няма начин да не сте чули за Flappy Bird, дори да не сте я играли. Това мобилно заглавие преживя най-бързата еволюция в света на игрите – появявайки се, популяризирайки се и умирайки от ръката на собствения си създател. Много от вас вероятно се чудят защо? поради каква безумна причина? тази игра се превърна в хит. Оказва се, че причината е доста по-философска, отколкото вероятно сме мислили.

Става въпрос за един феномен наричан от философията „flow“ („течение“). За първи път този термин се използва през 70-те години на миналия век от унгарския физиолог Михали Ксикзентмихалйи, за да обозначи едно особено състояние, което изпитват хората на изкуството, докато творят – а именно чувство, че все едно се носят по течението на вода. Това състояние се изразява в напълно фокусирано извършване на дадена задача в дълъг период от време, в който сякаш нищо друго не съществува.

През годините унгарецът публикува много трудове по темата, като в крайна сметка става ясно, че това състояние е характерно не само за хората на изкуството, но и за спортисти, шахматни играчи и дори ученици. Според него, идеята за „течението“ може да се приложи в много сфери като образованието, личностното търсене и.. да.. дори в игрите. Според Къртис Мърфи – създателят на гейм студиото GiGi Games – този феномен не само е познат, но той се използва от компаниите произвеждащи игри. „Дизайнерите на игри искат да вкарат играчите в течението, искат да ги сведат до това състояние, в което те загубват представа за времето,“ твърди той.

В случая с Flappy Bird, става въпрос не само за прилагането на идеята за „течението“. В играта има и втори елемент, който оказва огромна притегателна сила върху играчите и това е предизвикателството. Нелогично трудната игра, твърди Мърфи, кара играчите да си кажат: „Не може да не победя! Тази игра не може да е толкова трудна! Ще изпълня целта си!“ И именно тази нужда от доказване на себе си действа като магнит и не отказва геймърите от играта, дори когато физически вече им е писнало.

Разбира се, това е само една интерпретация от гледната точка на психологията. Създателят на играта едва ли е имал представа за този феномен и за начина му на прилагане. Нещо повече, наскоро той бе признал, че целта му била да играем Flappy Bird само няколко минути, докато си почиваме.