TLOU 2: В играта няма злодеи и герои

Преди година, актьорът, озвучаващ Джоел от The Last of Us Трой Бейкър заяви, че новата игра няма да се приеме еднозначно от всички геймъри и дори може да ги раздели в мнението им за играта. От Naughty Dog подчертаха, че водеща линия в продължението на играта ще е тази за насилието и последствията от него. В The Last of Us Part 2, Ели тръгва по пътя на отмъщението, постилайки една дълга следа от насилие зад себе си. Наскоро за пореден път по темата говори един от сценаристите на играта Хейли Грос.

„Тази игра е изцяло за правенето на трудни избори и последствията от взетите решения“, споделя пред Мади Майърс от Polygon Грос. „Дори и в геймплея, ние искаме да почувствате микро-трудните избори, през които тези герои трябва да преминат. И така, ще се изправите ли срещу жената с кучето или ще се опитате да се промъкнете незабелязано покрай нея и да рискувате? Искаме да ги почувствате във всяко едно решение, което правите. Така че вината е в крайна сметка последствие, отражение на избора – и не винаги, но често, то може да бъде знак на израстване и научаване на урок“.

Насилията и последствията от него ще играят наистина централна роля в играта. Това е и причината Naughty Dog да дадат име на всяко NPC и ваш враг и да чувате скръбта на неговия другар, който извиква името му. Играта излиза в нелеко политическо време за Щатите. Не става дума за пандемията, разбира се, а за сериозните протести и бунтове в страната след убийството на чернокож от полицай. Разделението може лесно да се види от кадрите, показвани от мястото на събитията – крайно леви срещу крайно десни, полицаи срещу протестиращи, разграбване и собственици, барикадиращи витрините си. Темата за противопоставянето, връзката ѝ с насилието и гнева намират особено място в The Last of Us Part 2 и това не е случайно въобще. Както и разбираме от разказа Грос. Нийл Дръкман, един от създателите на Naughty Dog и сценарист на The Last of Us Part 2 е искал да разкаже също една лична история, която го занимава. Това споделя тя, обсъждайки противопоставянето между две от враждуващите фракции в играта. Дръкман, родом от Израел, и по-точно от Западния бряг, е пряк свидетел на един непрестанен конфликт и последствията, които той носи за живота на живеещите там.

„Ние винаги се връщаме към този разговор за цикъла на насилието и съчувствието“, продължава Грос. „Така че това, което ние желаехме е той да е застъпен във всеки аспект на играта. Искахме именно Сиатъл да представя това покачване на насилието и почти невъзможната да се спре въртележка на отмъщението. И така, имате тези две фракции, които са напълно уверени, че правят това, което е правилно“.

Самата Ели вярва също, че постъпва правилно – все пак в Джаксън тя е намерила сигурността и приема, от който се е нуждаела.

„Това, за което мислим и което искахме да подскажем с тази игра е че няма герои и злодеи. Няма черно и бяло. И даже когато Ели обхожда Сиатъл и вижда тези врагове, те са много по-сложни, отколкото взаимодействието им с тях идва да внуши“, допълва Грос.