Модинг на компютър в радио-грамофон „Ридонга”

Въведение

Дойде времето за поредния ъпгрейд на системата и човекът който асемблираше избраната от мен конфигурация ми препоръча да си взема по-просторна кутия. Моята стара, неодраскана, кутия, в която преди се подвизаваше Pentium 3, не можеше да поеме моща на пентиум 4. Прегледах някои кутии и си харесах ASUS и една прозрачна.

Ригонда – една от гордостите на СССР

Докато четях поредния брой на един от нашите любими всекидневници забелязах обява за продажба на радио-грамофон „Ригонда”. В мен нахлуха спомени от детството и взех решение да го купя. На следващия ден отидох да видя старият динозавър. Бабата-собственичка свали саксията със сини цветя и покривалото и се оказа, че антиката е в идеално състояние. 20 килогарамово щастие. В пакета бяха включени отвиващи се крачета, двадесет винила (грамофонни плочи) и медна тел за приемане на радио станции в УКВ диапазона.

Включих радио-грамофонът и той заработи перфектно. Мек звук, препоръчвам на тези които не са чували да потърсят възможност. След като се насладих на музиката, свалих задния капак и изринах около килограм древен прах. Полюбувах се и изучих конструкцията.

Път назад няма

И ето часта с конструирането.

Извадих всичките плакти с микросхеми. Мислех си да махна копчетата, но нямаше да изглежда автентично. След това начертах мястото за разрез. Операцията протече без усложнения, радиото беше съсипано, но външният вид се запази.

В радиолата би се поместил MicroATX, но защо ние микро когато всичко е макро. Реших да използвам максимално вътршното пространство. Бъдещият корпус трябваше да се състои от три части, първата – от четири места за части по cd-rom-овото устройство, втората – мястото за харддиска и третата – основният отсек от кораба за всичко останало. Захранването стоеше от страни.

Работа

Хванах една метална пластина, разчертах я и изрязах нужните дупки. Тогава дойде времето за електрозаваряване. На господата от автосервиза им отне 5 минути да домодивицират пластината, но шпакловката (китосване) отне 1 седмица. Боите на които се бях спрял бяха „Рапсодия” и сив металик. След няколкочасов размисъл избрах втората.

Време беше да се захвана с дървения корпус. Взех шкурка и пила, махнах боята и отново трябваше да избирам боя. Този път реших просто да лакирам корпуса. На някои места от вътрешността им липсваше дебелина и трябваше да залепям подкладки. На готовата лицева страна сложих железата които държат сидирома и панела с информация за процесора (дисплей с честотите), копчетата за рестарт и изключване и аналогов индикатор за натоварването на харддиска. Най-големият отдел за дънната платка отделих на страничния панел.

Вместо да сложа дървената, задна стена, поръчах стъклена такава с дебелина 3 мм. Докараха я след една седмица. За съжаление трябваше сам да правя дупките по нея.

Дълго не можех да намеря качествени колелца за кутията. Най-накрая се спрях на метални с малки гумени уплътнения.

След не малко работа поставих дизайнеркият си компютър под масата. След като поработих на него седмица, шумът започна да ме дразни. Изхвърлих вентилаторът от задната страна, отскубнах кабелите от един малък вентилатор (предполагам на вграденоето видео) и се замислих дали да не сложа пасивен (алуминиев) радиатор, но така и не го направих. Също така изхвърлих и активното охлаждане на твърдия диск.

Беше взето решение да купя светещи вентилатори, но след като хвърлих един бегъл поглед на графиката с децибелите се отказах. Купих два вентилатора ZALMAN ZM-OP1. Единят отиде на задната стена. Вторията сложих на захранващия блок. Шумът значително намаля, но все оше се чуваше стъженето на твърдият диск. След тридесет минутно ровене из интернет разбрах, че съществуват шумоизолиращи „дрешки” за хдд-та.

И готово. Няколко седмичните усилия си струваха.