Ревю на процесорния охладител Deepcool Lucifer

Предмет на поредното ни ревю ще стане охладителят на DeepCool с нескромното библейско име Lucifer. Самата компания присъства на нашия пазар в продължение на много години, дори и оттогава, когато охладителя Titan се считаше за границата на инженерните мисли. Но от не много отдавна DeepCool започнаха да се интересуват не само от бюджетния и среден сегмент, но и от системните охлаждания за ентусиастите. В резултатът на това беше създадена линията Gamer Storm, в която попадат най-производителните охладители и вентилатори за процесорите и графичните карти. Охладителят Lucifer привлече вниманието ни преди всичко с неговия красив външен вид и конструкция, обещавайки ни прилично охлаждане. Така, че нека проверим дали не грешим.

Комплект
Deepcool Lucifer идва в красива черна кутия с малки зелени надписи от двете страни. Снимки на охладителя на нея няма, а вместо това на лицевата страна на кутията виждаме с нанесен черен гланц логото на Gamer Storm. Информацията е доста малко – съвместимостта с процесорните гнезда и кратки технически спецификации. Особено красив е девиза на продукта \“Devour heat in silence\“ – \“Тихо поглъща топлината\“. Вътре в кутията има още две по-малки отделения, съдържащи аксесоари и вентилатора и още едно по-малко, в което е скрит радиатора.

В комплекта също така има всичко необходимо за инсталирането на охладителя. Липсва само дълга отвертка. Защо тя е необходима ще поговорим малко по-късно. Всички материали са внимателно увити в приятни найлончета не много удобно запечатани с канцеларски телбод. На всяко пликче има стикер с номер и предназначението на детайла, което значително облекчава неопитните потребители. Списъкът с откритите части е следния:

• монтажна скоба с два пружинни винта;
• Универсална усилваща пластина;
• четири гумени подложки за усилващата пластина;
• четири винта и четири пластмасови стойки;
• монтажни крачета за монтиране на охладителя върху сокетите на Intel;
• монтажни крачета за монтиране на охладителя върху цоклите на AMD;
• гумено уплътнение за сокета Intel LGA775;
• четири преходни шпилки за монтирането на охладителя върху сокета LGA2011 на Intel;
• четири гайки;
• два комплекта стоманени скоби за вентилатора;
• тубичка с термопаста;
• стикер с логото на Gamer Storm;
• инструкции

Външен вид
Външният вид на охладителя Lucifer е своеобразен най-вече с нестандартната форма на витлата и хаотичното (на пръв поглед) разположение на топлинните тръби. Макар, че ако не обръщаме много внимание на дизайнерските тънкости, пред нас стои класически пасивен охладител с големи квадратни ребра. Той тежи само 748 грама, което за пасивен охладител е относително скромен показател.

Погледнат отгоре, Lucifer до известна степен напомня на риба-чук, благодарение на стилизираните си П-образни радиаторни пластини. И ако дълбокия разрез в средата все още може по някакъв начин да се обясни от техническа гледна точка, то тогава направените отвори от всяка страна с наклон от 45 градуса остават загадка. В крайна сметка те само намаляват и без това не толкова голямата обща площ за разсейване на топлината до 9300 см2.

Топлинните тръби в радиатора са положени много странно. На първо място, объркването идва от там, че те са разположени твърде скупчено. Фактически, охладителя е разделен на две части и тръбите вместо да се отклоняват към краищата на пластините и да са разделечени една от друга те са разположени около центъра на всяка секция. Ширината на радиатора е 140 мм, а дълбочината – 110 мм.

Ако се вгледате в предната част на радиатора ще забележите, че групирането на тръбите е такова, че въздушната струя доста трудно ще преминава между тях, сформирайки едно голямо препятствие.

Спрямо основата първата и четвъртата топлинна тръба излизат напред, а всички останали почти не променят направлението си, пронизвайки радиатора под прав ъгъл. Височината на радиатора е 163 мм и това е критична особеност за съвместимостта на повечето стандартни ATX и Midi-Tower кутии.

Единствената аеродинамична оптимизация на ребрата – това е множеството ромбовидни нарези върху тях. По-скоро те вероятно не оказват драстично влияние върху характера на въздушния поток. Интересно обаче е направена основата. Ако се вгледате в снимките, ще видите прави концентрични кръгове, като вълни излизащи от центъра. Те не са забележими при допир, но на теория могат да окажат положително влияние върху еднаквото разпределение на топлината по термоинтерфейса.

Медните тръби, базата и ребрата са покрити със слой никел.

Единствената огледална част в този охладител е плоската основа с вълнообразна кръгова структура, за която споменахме по-горе.

Вентилаторът е зелен с девет витла. Рамката е изработена от твърд каучук, а монтажните отвори са взаимствани от 120-мм модели, независимо, че самия вентилатор е с размери от 140х140х25 мм. Подаването на захранването се извършва чрез 4-пинов конектор. Дължината на проводника в гумиран уплътнител е 440 мм. Диапазонът на достъпната скорост на въртене, както при PWM управлението, така и при регулиране на напрежението достига от 750 до 1400 об/мин, а шумовия диапазон е в пределите на 39-53 децибела. Стартовото напрежение е 6 V. Акустичният комфорт от 40 dB (A) достига при 800 об/мин. При всякаква скорост, освен при минималната, се наблюдава тряскане на двигателя, което заглушава аеродинамичния шум на перките след 1100 об/мин. Като цяло, въпреки че вентилатора не е много шумен е трудно той да бъде наречен тих.

Според официалните характеристики, тук се използва \“хидравличен\“ лагер, което на практика може да означава нещо. Определянето на маркировката се оказа невъзможно, тъй като на стикера няма информация. Силата на тока във вентилатора по мои измервания наистина достигна максимум 0,15 A, както е и указано на опаковката.

При монтажа на вентилатора върху радиатора възникнаха някои съмнения. Защо на всички официални снимки, вентилатора е монтиран на скосената част на охладителя, а не върху плоската? В крайна сметка, повечето от въздушния поток се губи преди достигане до топлините тръби, а значителна част от целия нагнетяван въздух остава извън радиатора поради отрязаните му странични ръбове? Освен това, условно предната страна на охладителя затваря много повече RAM слотове.

Монтирането на вентилатора на плоската страна на радиаторd изглежда много по-логично. В този случай повече топлинни тръби попадат под прекия въздушен поток и по-добре се обдухват най-горещите от тях, а също така въздушния поток не се губи по пътя.

За да проверя това предположение, топлинният тест ще бъде проведен и в двата възможни варианта на разположение на вентилатора и при всички възможни позиции на радиатора.

Монтаж
Deepcool Lucifer поддържа възможности за монтаж върху всички актуални процесорни сокети от AMD и Intel. Системата за монтаж много напомня на патентованата SecuFirm от Noctua, което няма как да не ни радва. Единствената разлика е, че тук се използва универсална усилваща пластина, но този вариант понякога може да доведе до конфликти с елементите на обратната страна на дънната платка. Хубавото е, че върху самата пластина са обозначени с цифри отворите за всяко гнездо. Както обикновено, ще ви покажа стъпките за монтиране на охладителя върху процесорния сокет Intel LGA1155.

От вътрешната страна на усилващата пластина е нанесен диелектричен филм. На първия етап от монтажа поставяме винтовете през съответните отвори и ги фиксираме посредством специалните гумени елементи.

След това пластината се поставя върху платката, която има само един вариант на разположение в подходящите отвори на обратната страна на дъното.

Надяваме върху винтовете пластмасовите стойки.

Поставяме и завинтваме с помощта на специално пресованите гайки монтажните пластини. Самите гайки удобно се завинтват с ръка, след което се затягат с помощта на отвертка. Ако имате нужда да промените положението на охладителя върху сокета на Intel, пластините трябва да бъдат преместени от перпендикулярно положение на слотовете за оперативната памет към паралелно. А за AMD е възможно само едно положение – перпендикулярно на RAM слотовете.

Термоинтерфейса се поставя върху монтажната конзола и се завиват равномерно с отвертката двата пружинни винта.

Охладителят в обичайното си положение не пречи на достъпа до първия PCI-E слот, въпреки че е много близо до него.

При положение на охладителя с извитите тръби назад, радиаторът не се допира до RAM модулите, но вентилатора закрива първия и втория слот, което означава, че тук могат да се използват само модули със стандартната височина от 30 мм.

Като цяло, върху платката охладителя изглежда доста органично, въпреки че заема много място.

В зависимост от положението на радиатора, можете да получите много свободно пространство или без проблем да монтирате допълнителен вентилатор.

Както виждате от по-долната снимка, топлинния интерфейс се разпределя много добре. Първата и шестата топлинна тръба традиционно малко участват в топлообмена с малката повърхност на процесора върху Intel LGA1155.

Тестов стенд
За да тестваме ефективността на охладителя Deepcool Lucifer, използвахме стенд на базата на платформата Intel LGA1155 в следната конфигурация:

• процесор: Intel Core i7-2600K (3,4@4,5 GHz, 1,352 V);
• памет: Hynix HMT351U6BFR8C-H9 (1 x 4 GB, DDR3-2133 MHz, 11-13-12-28-1T, 1,5 V);
• SSD: Crucial M4 CT064M4SSD2 (64 GB, SATA 6Gb/s);
• захранващ блок:  SeaSonic G550 Gold (SSR-550RM; 550 W);
• контролер на вентилатора: Zalman PWM Mate;
• термопаста: Noctua NT-H1.

Резултати от тестовете
Ефективността за разсейване на топлината от охладителя Deepcool Lucifer я сравних с референтния супер-охладител – Noctua NH-D14. За да се изравнят шансовете им, за NH-D14 е използван само вентилатора Noctua NF-A15 с PWM, чиято скорост на въртене е 1200 об/мин, поставен между секциите в средата.

Както споменах и по-горе, ще проверя тезата, че ефективността на Deepcool Lucifer зависи от местоположението на вентилатора. Ако разсъждаваме логично, то и положението на радиатора трябва да играе важна роля. Така, че за Lucifer бяха проведени три вида топлини тестове:

1. Down – вентилаторът е поставен върху плоската част на радиатора, който е завъртян така, че топлинните тръби се намират напречно на процесора.

2. Back – вентилаторът се поставя върху плоската част на радиатора, който е завъртян така, че топлинните тръби се намират покрай процесора.

3. Fwd – вентилаторът е монтиран върху скосената част на радиатора, който е завъртян така, че топлинните тръби са разположени по протежение на процесора.

Скоростите на вентилаторите и при двата охладителя бяха тествани в два варианта. Първият в тих режим – 40 децибела (A), не се чува при затворена кутия. Стоковият вентилатор на Lucifer се въртеше на 800 об/мин, а NF-A15 на Noctua NH-D14 – до 900 об/мин. Вторият режим – на максимална скорост. Вентилаторът на Lucifer разви скорост до 1400 об/мин и 53 dB (A), а Noctua NF-A15 до 1200 об/мин и 46 децибела (A).

За всяко ниво на шума беше съставена графика на температурите.

Както и предположих, при монтажа на вентилатора от към скосената част на радиатора, Deepcool Lucifer показва най-ниската ефективност, губейки пред Noctua с шест градуса при максимална скорост на вентилатора и цели девет в тих режим. Отвратителен резултат. Но при завъртане на радиатора на 180 градуса, вентилаторът се оказва монтиран върху плоската част и разликата се намалява само до два градуса при високи обороти и шест при ниска. Ако завъртим Lucifer с вентилатора надолу, така че топлинните тръби да се окажат напречно на процесора, то той възвръща пред Noctua един градус при високи обороти и цели три на ниски, естествено при по-високо ниво на шума.

Обобщение
Deepcool Lucifer наистина е полезен \“дяволски\“ охладител, ефективността на който е силно зависима от относителното положение на радиатора и вентилатора. В интерес на истината трябва да спомена, че тази закономерност се потвърждава само на процесорния сокет Intel LGA1155, докато за другите гнезда ситуацията може да бъде различна, но не драстична. Lucifer отново позволява с лекота да се убедим, че правилното разположение на топлинните тръби спрямо процесора може да повлияе на цялостната ефективност на продукта.

Подобни особености в поведението на охладителя Lucifer са продиктувани от асиметричната му конструкция. Твърде плътната и изместена към едната страна позиция на топлинните тръби в радиатора прави така, че въздушният поток е ефективен само в едната посока, а понижението на оборотите води до рязък спад в мощността на охладителя.

Въпреки казаното по-горе, охладителя много добре може да охлажда процесора, а общото качество на неговото производство и удобство при монтиране са на прилично ниво. Но за основен недостатък може да се счете не най-качествения вентилатор предлаган в комплекта.

За цената от $ 45, много от недостатъците на Deepcool Lucifer могат да бъдат пренебрегнати. Но бих се радвал в бъдеще да видя обновена версия с по-широко разположени една от друга топлинни тръби, завъртени напречно на процесора.