Ревю на Dead Rising 3

За играта

студио: Capcom Vancouver
издател: Capcom
жанр: екшън, хорър
платформи: PC, XBOX One
уебсайт:

Тъй като за разлика от своите конкуренти, Microsoft не разполага с втора платформа, за която да пуска своите игри, американската компания често дублира своите конзолни издания с РС портове на по-късен етап. Интересното е, че тази практика не подминава дори съвсем новата XBOX One и само за 10 месеца от нейното излизане цели три ексклузива – Max and the Curse of Brotherhood, Dead Rising 3 и Ryse: Son of Rome – ще се прехвърлят за РС. Разбира се, като цяло РС геймърите нямат повод да се мръщят на такава политика и в лицето на Dead Rising 3 те получават първата истинска next-gen игра, която излиза и за РС.

Dead Rising е странна птица дори по стандартите на зомби жанра. Първите две игри, че дори и римейкът на втората част, представляваха атрактивна комбинация от шантав геймплей, отворен свят и колоритни герои. Най-напред Франк Уест бе фотограф с хоби за убиване на зомбита, а след това се появи Чък Грийн в ролята на бивш каскадьор, който има спасяващото живота умение да комбинира абсолютно несвързани предмети в абсурдни смъртоносни инструменти. И двамата герои имаха своя колорит и умения, които превърнаха техните игри в кървав зомби апокалипсис.

Под цялата тази ефектна външност обаче се криеше технически компетентна игра с отворен свят, която редовно отправяше предизвикателство към геймърите да управляват времето си максимално ефективно докато спасяват оцелели хора, извършват абсурдни задачи и побеждават страшни босове. Механиката на Dead Rising игрите традиционно бе специфична и на моменти трудна, но служеше като модерна интерпретация на класически гейминг концепции от времето, когато игрите не държаха за ръка своите играчи.

А сега накъде?

Т.нар. Apocalypse Edition на Dead Rising 3 включва всички DLC пакети, които преди това бяха достъпни за XBOX One геймърите срещу заплащане. В духа на всяко продължение, Dead Rising 3 се опитва да разшири и изпипа идеите, които определяха предните игри. Така например най-сетне трябва да приветстваме промяната на мястото на действието. Колкото и да е голям, молът все пак поставя някакви ограничения и е добре, че вече го няма за сметка на претъпкания с неща, задачи и зомбита град Лос Пердидос. Времевите ограничения, които бяха едновременно една от най-важните и най-мразените характеристики на игрите, вече са увеличени до такава степен, че може да играете с часове преди да се усетите, че някъде всъщност има таймер, който отброява времето, с което разполагате, за да завършите дадена мисия. Спасяването на случайни хора и тяхното връщане в базата – също преди съпроводено с доста напрежение и нерви, не на последно място заради своеволията на изкуствения интелект – също е премахнато. Междинните босове или т.нар. психопати, чието побеждаване преди изискваше немалко усилия по системата „опит-грешка“, сега вече са по-слаби и често пъти могат да се избягват. Изобщо бързо прави впечатление, че почти всеки по-противоречив елемент е щателно изследван и преработен така, че цялостното изживяване да стане по-гладко и по-добронамерено най-вече към новаците в серията.

Но за това си има цена

Със сигурност мнозина ще бъдат доволни от тези облекчения, но не можем да отречем, че в опита си да отворят Dead Rising 3 към широката геймърска общност, разработчиците от Capcom Vancouver са премахнали поне малко от нейния специфичен чар. Очевидно е, че нещата, които малкото, но сплотено ядро фенове на поредицата харесва, не са същите, които допадат на средния геймър. На моменти студиото очевидно се е опитало да поправи неща, които изобщо не са били счупени и да замени деликатните механики за по-достъпен и лесен геймплей. Играта все още крие предизвикателства и възнаграждава усилията, които полагате и в същото време е забавна, но най-силните й части просто не са толкова добри, колкото в предните игри. От друга страна пък най-гадните моменти също така не са толкова гадни, както досега така, че в крайна сметка баланс е постигнат и е въпрос само на лично отношение дали на човек това ще му хареса или не.

Със сигурност част от подобренията са добре дошли

Управляването на инвентар от постоянно чупещи се предмети и бързо изчерпващи се медицински аксесоари беше достатъчно трудно и без да се налага да трябва да се връщате назад отново и отново в търсене на някоя част, с която да замените счупената такава. Затова Dead Rising 3 въвежда услужливото шкафче, което се намира във всяко едно от скривалищата в града. Всичко, което намерите по време на приключението си, автоматично се добавя там. Въпреки че има известни ограничения за съхранението, това със сигурност е отлично решение за неизбежния грайнд в търсене на нови предмети.

Самият процес по създаване на оръжия също е опростен и преработен. Dead Rising 3 предлага всички стари любими оръжия като боксови ръкавици с бръснач например, но заедно с тях добавя и нови и доста интересни комбинации. Ако искате например да изработите мощно оръжие, наречено Dragon Punch, ви трябват въпросните ръкавици и моторен двигател, докато с робот-играчка и нужните химикали ще може да направите бомба, наречена Acid Toy. В допълнение някои оръжия могат да участват в комбинации от комбинации – звучи шантаво и изглежда по същия начин – като например Grim Reaper, Death Mask Reaper и Ultimate Grim Reaper. Накрая може да събирате заедно дори различни превозни средства – кой би отказал възможността да погне тълпа зомбита по улицата, карайки комбинация от микробус и камион за почистване. Имайки предвид, че из кътчетата на Лос Пердидос са разхвърляни огромен брой схеми за нови оръжия, Dead Rising 3 предлага доста здравословен набор от смъртоносни инструменти, с които да задоволите жаждата си за зомби геноцид.

Молът ми е тесен

Превръщането на мола от Dead Rising и по-големия мол от Dead Rising 2 в цял град има своите плюсове и във функционално отношение. Залетият от зомбитата град е пълен с опасности, потайни кътчета и барикади, които затрудняват придвижването ви. За целта все повече трябва да разчитате на превозни средства с чиято помощ покривате по-голямо разстояние и имате голяма маневреност. Освен това авторите на играта са вкарали и доста изненадваща, но иначе приятна доза вертикално придвижване – из четирите големи зони на града има много места, където може да се катерите нагоре, да подскачате по покриви и т.н., което обикновено води до полезни находки. Интересно е, че въпреки големите си размери градът не е напълно отворен и това го прави да изглежда като класически мол, но просто по-добре разгърнат.

Зомби апокалипсис с цел

Напредъкът в историята също е регламентиран по-добре като играта ясно разграничава между мисии, които са задължителни за прогреса напред и такива, които са по избор като тези със спасяването на оцелели. В допълнение повечето странични мисии дори имат доста смисъл макар, че периодично ще се натъквате на хора, които искат от вас само да избиете всичко наоколо. Сред второстепенните мисии има някои наистина запомнящи се моменти като това да придружите възрастна жена до любимите й места от града за един последен път, да се надпреварвате в състезание по улиците или пък да набавите съставки за зомби меню на един канибал. Дори когато страничните мисии не се отличават с кой знае какви изисквания самият факт, че се развиват в толкова шантава среда ги прави забавни посвоему. Малко неща в Dead Rising 3 са сериозни и в начина, по който играта представя света има нещо общо със Saints Row.

Има ли достатъчно дълбочина?

Често пъти хаосът заплашва да превърне дори най-забавната игра в повтарящ се кръг от все по-безсмислени задачи, но за щастие тук това не е така. Dead Rising 3 може да се играе както самостоятелно, в който случай очаквайте да оставите 18-20 часа игра в нея, така и кооперативно. Второто носи вроден забавен заряд, не на последно място поради вече споменатата абсурдност и някои елементи като ко-оп превозните средства очевидно са замислени с идеята да се ползват от двама души. Въпреки това играта не е трудна и спокойно може да се изиграе самостоятелно.

Заслужава си да споменем, че Dead Rising 3 предлага и т.нар. Nightmare Mode, който е онзи липсващ елемент, който феновете на поредицата биха оценили най-много. В него играта запазва достигнатото ниво на героя ви, но намалява броя на дните от седем на три, увеличава скоростта, с която тече времето, качва трудността и възстановява тоалетните като единственото място за записване. Звучи ви познато, нали? Ако минете кампанията без особен проблем и с достатъчно останало време, Nightmare Mode е начинът както да извлечете от игрални часове, така и да си припомните корените на поредицата.

На изпроводяк

Dead Rising 3 запазва формулата на серията, но определено внася промени и улеснения, които не биха били по вкуса на хардкор феновете й. Историята в играта е все така скучновата и прочутата конспирация, която стои зад всичко, не изглежда достатъчно вълнуваща или пък стряскаща. Не можем да не споменем и многото технически проблеми, бъгове и директни крашвания, които играта за съжаление също предлага. Очевидно РС портът не е бил достатъчно оптимизиран и освен, че играта е заключена на 30 кадъра в секунда (нещо, което все пак може да се оправи), нестабилността й на моменти е доста сериозна.

Главният герой, който се казва Ник – и да, това е първият път, когато споменаваме името му – е доста безличен и въпреки, че го управлявате доста време, така и няма с какво да го запомните. Не че нещо от това е непременно лошо, просто връзката между зомби екшъна и въвлечените в него герои и техните мотиви бързо става случайна и не допринася за изживяването. Но на кой ли му пука, когато отново е време за зомби геноцид!