Kerio Personal Firewall Pro – отлично решение за защита на компютъра

ГЛАВА І
KERIO PERSONAL FIREWALL FULL 4 – ОБЩА НФОРМАЦИЯ

1. Kerio Personal Firewall Pro в.4 (KPF) е софтуерен продукт, който защитава персонални компютри от външни посегателства (атаки), вируси, троянски коне, нежелана реклама и др. Програмата се разпространява от официалния сайт: www.kerio.com в две разновидности: пълна (full) версия и ограничена (free) версия, която не поддържа модулите за филтриране съдържанието на уеб- страниците, контрол върху изпращането на лична информация, блокиране на реклами и изскачащи прозорци, техническа поддръжка и блокиране на настройките с парола. При изтеглянето на програмата, същата работи за срок от 30 дни като пълна версия и след заплащане се получава личен сериен номер, с който се регистрира за 12- месечен период. В настоящата статия ще се спра върху общата характеристика и настройките на пълната версия на едно от най- добрите софтуерни решения за сигурността на личния Ви компютър и безопасната му работа в света на интернет, както и в локалната мрежа. Kerio Personal Firewall се основава на следните няколко компонента:

1.1 Мрежова сигурност (Network Security) Този модул контролира целия входящ и изходящ TCP/IP трафик след като Kerio Personal Firewall вече е инсталиран. Съществуват два типа правила за определяне на мрежовата комуникация:

– правила за приложенията (application rules) – те дават възможност за разрешаване или забраняване на мрежова комуникация на индивидуални приложения или поставянето им в зависимост от желанието на потребителя, за което програмата ще попита с възможност за избор

– правила за пакетния филтър (packet filter rules) – правила за мрежовия трафик, които могат да бъдат дефинирани от потребителя чрез указването на IP адреси, протоколи, портовете, посока на трафика, действие и др. Тези правила могат да бъдат създадени индивидуално за всяко приложение (програма) или глобално за цялата система. Kerio Personal Firewall включва в себе си и вградени, общи защитни правила (например за DNS, DHCP и т.н.) които са разделени на създадени от потребителя и такива, които могат да се разрешават или забраняват. Всеки път, когато защитната стена открие мрежов трафик, от или към някое приложение, който не среща никое от създадените правила, потребителя ще бъде попитан дали да разреши или забрани връзката, като ще могат да се ползват споменатите application rules или packet filter rules.

1.2 Системна сигурност (System Security) Модулът за системна сигурност контролира използваните от операционната система приложения. За всяко приложение могат да бъдат забранени или разрешени следните типове събития:

– стартиране на приложението (програмата)

– стартиране на програмата, в случай, че нейният изпълним файл е бил модифициран във времето след последното й зареждане (application replacement)

– изпълнение на друго приложение от тази програма. В случай на мрежов трафик могат да бъдат дефинирани индивидуални правила за всяко приложение. Тези правила в крайна сметка разрешават или забраняват трафика. Ако не е създадено правило програмата пита потребителя как да се постъпи. Kerio Personal Firewall (за разлика от много други аналогични стени) управлява всички приложения (програми) независимо от това, дали ще осъществяват мрежов (интернет) трафик или не. Когато има зараза от вирус, Kerio Personal Firewall е много по- полезен чрез тази си функция от всеки антивирусен продукт, независимо дали този вирус е нов и евентуално не е включен в антивирусната база от данни, тъй като тогава антивирусната програма не би могла да унищожи или блокира вируса. В този случай вируса ще се опита да се стартира чрез друго приложение и тогава ще бъде успешно “хванат” от KPF и ще бъде алармиран потребителя.

1.3 Ситема за разпознаване на опити за неоторизиран достъп (Intrusion detection).

1.4 Филтриране на съдържанието на уеб страниците. (Web content filtering) – премахване на нежелани рекламни прозорци при сърфирането в интернет, изскачащи прозорци, скриптове (JavaScript, VBScript), ActiveX, бисквитки (cookies), блокиране изтичането на лични данни, като могат да се добавят уеб- страници, на които потребителя може да се довери и да спре уеб- филтъра само за тях

1.5 Спиране на целия трафик (само с един бутон) Чрез този бутон може да се спре целия мрежов трафик – функция, особено полезна когато се забележи, че е стартиран необичаен процес или приложение.

1.6. Обзор на създадените връзки и статистика, осигуряваща информация за установените връзки, стартираните приложения и портовете, които същите използват. Информация за текущата скорост на интернет връзката и размера на предадените данни в двете посоки (in/out), както и за активните връзки.

2. Системни изисквания

За да функционира правилно, Kerio Personal Firewall се нуждае от следното софтуерно и хардуерно оборудване:
– Windows 98 / Me / NT 4.0 Workstation / 2000 Professional / XP Home / XP Professional
– Централен процесор (CPU) – Intel Pentium или 100% съвместим
– 64 MB RAM
– 8 MB свободно дисково пространство (само за инсталацията или 10 MB включително с лог- файловете)
– Минимална разделителна способност на екрана 800×600 пиксела

3. Конфликти с аналогичен софтуер
Възможна е несъвместимост между Kerio Personal firewall и други аналогични продукти от този тип, и затова не може да се гарантира коректното му функциониране съвместно със следните приложения стартирани едновременно с него в рамките на една и съща система: вградения firewall в Windows XP SP2, Zone Alarm, Sygate Personal Firewall, както и с всякакви други персонални защитни стени.

ГЛАВА ІІ
ИНСТАЛИРАНЕ, ДЕИНСТАЛИРАНЕ

1. Инсталиране
След стартирането на ехе-то се дава възможност за избор на език, като по подразбиране е английският. Следващата стъпка е мястото, където да бъде инсталирана програмата. По подразбиране е зададен пътя: C:Program FilesKerio Personal Firewall 4. Съществуват два режима за инсталиране, прост (simple) и за напреднали, при който програмата се стартира в режим на обучение, а потребителят, в процеса на работа я инструктира, как да реагира на определени събития (Advanced – Learning Mode).

– прост режим на инсталиране – този режим е препоръчителен за потребители, които не разполагат със специални познания за настройки на ползваните портове и протоколи от различните приложения (програми). При него е позволен целият изходящ трафик и забранен входящия, като не се появяват изскачащи прозорци при инсталирането на нова програма със възможност за конфигурирането на специални правила. Промени по настройките могат да се правят в последствие при ползването на защитната стена.
– усъвършенстван режим (за напреднали) – при него всяко ново приложение, когато се опита да осъществи мрежова комуникация ще се появи изскачащ прозорец с питане как да се процедира при следващ опит. Тук могат да се създават правила за това, дали приложението винаги да може да комуникира с мрежата, кои портове и протоколи да ползва, отдалечената точка с която иска да се свърже (Remote point), порта през който да се осъществи връзката, протокола, който ще се ползва (TCP/UDP), и пътят до приложението на локалния компютър.

2. Деинсталиране
Kerio Personal Firewall се премахва по стандартния начин чрез използването на контролния панел и опцията за добавяне и премахване на програми. Създадените файлове след инсталирането като (configuration files, logs) няма да бъдат премахнати и ще могат да се ползват при следваща инсталация на програмата или да се премахнат ръчно, чрез изтриване от папката, където е била инсталирана програмата.

ГЛАВА ІІІ
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗАЩИТНАТА СТЕНА

1. Обща характеристика
Преносът на данни в Интернет се осъществява от комбинацията на двата основни протокола, лежащи в основата му – TCP и IP, обикновено наричани просто TCP/IP. До голяма степен, същите протоколи се ползват и при преноса на данни в локалните мрежи. TCP протоколът наблюдава и осигурява правилното прехвърляне на данните, а IP протоколът ги получава от TCP, разбива ги на IP пакети и ги пренася до други хостове или мрежи в Интернет. Kerio Personal Firewall контролира всички IP- пакети, като ги изолира, получава информация за тях, допуска ги до системата или ги отхвърля. Чрез модифицирането на правилата за използваните приложения и пакетния филтър, потребителят (администраторът) може да конкретизира и прецизира целия мрежов трафик.

1.1 Алармиране за мрежова връзка (прихващане на непознат трафик) – при разкриването на опит за непознат трафик (връзка) на някое приложение, Kerio Personal Firewall ще отвори изскачащ прозорец при който ще има възможност за позволяване или забраняване на връзката на това приложение (програма) с мрежата. Чрез поставяне на отметка за създаване на правило за съответното приложение за допускане или забраняване на трафика, ще се избегне повторното питане от страна на защитната стена. Оцветената в зелено линия дава информация на потребителя за посоката на трафика на съответното приложение (в случая изходящ) както и местоположението на отдалечената точка, към която принадлежи (в случая интернет). Изскачащият прозорец дава информация за:
– Outgoing connection alert – сигнал за изходяща връзка (изходящите връзки са оцветени в зелено).

Входящите връзки (Incoming connections) са оцветени по правило в червено.
– Отдалечената точка на свързване (Remote point) в случая 194.145.63.33, както и порта, през който ще се осъществи връзката – http{80} – стандартен порт за уеб- сървъри, протокола, който ще се ползва – TCP(Transmission Control Protocol)

– Възможните решения в случая са – да се позволи връзката на приложението с мрежата чрез натискането на бутона „Permit“ или забраняването й чрез бутона „Deny“ и/или да се създаде правило за съответното приложение, което да се ползва и за в бъдеще, без да се уведомява потребителя при следващото му стартиране. Последното става чрез поставяне на отметка на прозорчето при „Create a rule for this communication and don’t ask me again“

*Забележка: създаването на настройки за напреднали за приложенията (Create an advanced filter rule) са разгледани в глава „НАСТРОЙКИ НА ЗАЩИТНАТА СТЕНА“

ГЛАВА ІV
НАСТРОЙКИ НА ЗАЩИТНАТА СТЕНА

Най- важната част от настоящата статия са настройките и управлението на мрежовата сигурност (само за напреднали потребители), като са налични три типа правила:

1. Правила за приложенията – прости правила, указващи на защитната стена как да се държи по време на мрежов трафик през локалната мрежа или интернет. Тези правила са създадени автоматично и са базирани на “реакциите” на потребителя при разкриването на опит за непознат трафик (връзка) на някое приложение.

В прост режим на инсталиране всеки изходящ трафик е позволен, а входящия забранен, по подразбиране за всички приложения. В усъвършенствания режим ще може да се позволи, забрани или винаги да се пита потребителя как да постъпи и да се създаде правило, за съответното приложение (програма) определено от тези три елемента

2. Доверена зона и интернет – KPF е в състояние да управлява трафик постъпващ по множество интерфейси, а в това отношение те могат да бъдат условно разделени от потребителя на “доверени” и “интернет” зони. Целият трафик постъпващ по интерфейс, определен от потребителя като “доверен” се счита за сигурен (освен, ако не са дефинирани специални правила), а трафикът, постъпващ по другите интерфейси се счита за несигурен и се отнася към интернет групата.

В доверената област, в която най-често попадат локалните мрежи, са включени всички IP адреси, попадащи в обхвата на мрежата, дефинирана с мрежова маска. Състои се от описание (Description), адаптер (Adapter) или това е устройството, което се използва за мрежовата връзка с определен IP- адрес от който ще се ползва, и др.

3. Усъвършенстван пакетен филтър – позволява създаването на усъвършенствани правила за специфични мрежови комуникации. Освен избора на локално приложение – инсталирана програма на локалния компютър, направление на трафика, протокол, отдалечен IP- адрес, отдалечени и локални портове и други параметри на пакетния филтър могат да се дефинират от потребителя.

Усъвършенствания пакетен филтър (Advanced Packet Filter) е част от модулът за мрежовата сигурност (Network Security). Тук могат да се създават специфични правила за всяко приложение (програма), което ще гарантира максимална сигурност при използването на мрежовите връзки. За да се създадат правила на пакетния филтър е необходимо най- напред да се изяснят някои специфики за ползваните протоколи и портове от различните приложения, настройката на направлението на трафика и др.

Тъй като всеки потребител разполага с различни приложения (програми) на своя компютър, които при определени условия биха ползвали мрежовата връзка, то настройката на пакетния филтър би била различна. В следващото изложение ще направя разяснение на съответните настройки на някои програми и правилата създадени за тях, които могат да се ползват от подобни приложения по аналогия.

При опита на дадено приложение (програма) да осъществи мрежова комуникация (напр. с интернет) се появява изскачащ прозорец с питане как да се постъпи:

в случая за да бъде създадено усъвършенствано правило за съответното приложение се поставя отметка на „Create an advanced filter rule“ и се натиска бутона „Advanced filter rule“ в дясно от него, като преди това се поставя отметка и на „Create a rule for this communication and don’t ask me again“ за да бъде “запомнено” правилото за съответната програма и да не бъде питан потребителя отново, когато тя се стартира. След извършване на съответното действие се отваря изскачащ прозорец където се създават правилата.

На първия ред „Description“ се пише името на приложението, а на втория е зададен пътя до него (автоматично от KPF). За да не се затрудняват потребителите препоръчвам “Group” да си остане на “Default”. В следващата част на прозореца се задава протокола, който ще се използва от приложението, в случая “TCP”. Протоколът се задава от бутона “Add” в дясно, от падащото меню:

TCP (Transmission Control Protocol) е основният протокол за трафик. Той се грижи за правилното предаването на информация между две свързани точки. Едната е локалната (Local), която е образно казано собствения компютър и отдалечената (Remote), като съответно и за двете могат да се създават правила, за това кои портове да ползват. В случая на Local е зададена граница на ползваните портове от 1024 до 65535 т.е непривилегированите портове, а на Remote- отдалечената точка са зададени съответно портовете, които се ползват от браузера за връзка с уеб- сървъри и това са: Port: 80 – HTTP, Port: 8080 (който най- често се използва за връзка с фрий- сървъри), както и Ports: 8888, 3128, 8885. След което за посока на връзката (Direction) се задава – изходяща (Outgoing). Така е създадено първото правило за уеб- браузера.

Подобни правила могат да се създават и за всички други приложения, които използват мрежата за връзка с интернет, като е препоръчително да се прибягва до настройки на пакетния филтър само от потребители, които имат разширени познания по мрежова сигурност и както и за съответните приложения (програми) и видовете протоколи, портове, които се ползват от тях! Например, програми ползващи Port: 20-21 предназначен за FTP- трансфер и др.

Основното преимущество при правилната настройка на пакетния филтър е, че след като вече е конфигуриран може да се счита, че компютъра е максимално защитен и ще се ползват само правилата, създадени от него, за всяко приложение, което ще използва мрежовата връзка. Съществува възможност потребителя на Kerio Personal Firewall да създаде и собствени правила, които да се прибавят в пакетния филтър. Такова важно правило е т. нар. „BLOCK ALL“ т.е. правило, което се поставя на последно място, като целта му е да блокира всеки опит за входящ трафик, който не може да бъде отнесен от програмата към което и да е от предхождащите го правила

Със създаването на такова правило, защитата се изгражда по метода за избирателно разрешаване само на определен от потребителя трафик, с последваща забрана на всичко останало, който във много от случаите (особено с оглед на нарастващия брой пропуски в сигурността на Windows) е доста по-сигурен от метода, при който всеки трафик е разрешен, и само определени услуги са забранени. Това ще гарантира максималната защитеност на системата, дори и в случаите, когато потребителя не се интересува или не разполага с време да инсталира редовно пачове за сигурността, издадени от Microsoft и др. производители на софтуер! Както споменах и по- горе настройката на пакетния филтър е строго индивидуална в зависимост от използваните от потребителя приложения

Правейки всички тези настройки на персоналната си защитна стена, всеки потребител би изпитал известно притеснение за това, че при евентуално преинсталиране на операционната система на домашния компютър ще се загубят всички настройки и правенето им отново би отнело време. За подобен проблем са помислили хората, създали Kerio Personal Firewall и са добавили опция, която позволява запазването на цялата конфигурация в един XML файл. Достатъчно е само да се отиде на “Preferences” и от там да се кликне върху бутона “Export”. Моментално ще бъде създаден такъв файл в избрано от потребителя място или папка, който да се запише на обикновена дискета и при преинсталирането на операционната система да се възстановят всички настройки на защитната стена чрез натискането на бутона “Import”