Известната с рестриктивния си режим държава бавно възприема технологиите за мобилен интернет в сравнение със съседните си държави – Южна Корея и Китай.
Около две десетилетия след като първите мобилни мрежи започнаха да функционират в столицата Пхенян и пристанищния град Расон, вече има развитие. Смята се, че повече от една четвърт от населението на страната вече има някакъв достъп до интернет.
38 North, организация, която провежда изследвания в затворената страна, събира данни от скорошни интервюта с избягали севернокорейски граждани. Те показват, че използването на мобилни телефони вече е повсеместно. Освен за комуникация с приятелите и семейството, устройствата са и в основата на частната икономика на Северна Корея. Предоставят жизненоважен инструмент за комуникация с доставчици, купувачи и дистрибутори, необходими за осъществяване на бизнес.
Изследователите смятат също, че клетъчната мрежа вече покрива по-голямата част от страната.
Простира се далеч извън градските центрове и в селските райони. Интервютата с наскоро избягали лица потвърждават, че притежателите на смартфони са повече, отколкото се съобщаваше досега.
Потенциално те са между 50 и 80 % от възрастното население.
Първата 3G мрежа в Северна Корея е пусната през 2008 г. чрез договор, възложен на египетската Orascom Technology. Услугата, наречена Koryolink, функционира и до днес.
Orascom притежава 75 % от мрежата, а правителството на Северна Корея – останалата част.
Koryolink започва с устройства, които имат само базова функционалност, но гамата след това се разширява. Първоначално базовите телефони с Android се предлагат с малко ограничения и дори позволяват на гражданите да гледат чуждестранно съдържание. През 2014 г. правителството налага актуализация на потребителите на телефони, която въвежда няколко нови ограничения. Най-голямата промяна беше въвеждането на система за цифрови сертификати. Това означава, че телефонът може да показва само одобрено от правителството съдържание.
Днес Северна Корея е покрита от две 3G мрежи.
Едната, управлявана от Koryolink, макар и в по-голямата си част вече извън ръцете на Orascom, плюс мрежата Kang Song, стартирана от севернокорейското правителство около 2013 г.
В интервюта, проведени от 38 North, избягали севернокорейци казват, че Koryolink сега се използва главно в Пхенян. Kang Song се използва от хората в другите региони. Те също така казват, че голям брой хора имат смартфони.
Според много от тях повечето домове притежават поне един мобилен телефон. Изследователите са идентифицирали повече от хиляда базови станции на клетъчни мрежи от сателитни изображения, снимки и видеоклипове.
Всяка осигурява обхват от около 5 км за свързване на устройствата, в зависимост от местната география.
Северна Корея продължава да разпространява мобилни телекомуникационни технологии за своя народ, но държи под строг контрол това, което хората могат да правят с тях. Страната може да спечели много от разгръщането на тази технология, особено в държава, в която поне някои телефонни разговори все още минават през ръчна обработка и пренасочване от централа.
Пише в доклада на 38 North.
Нито една от тези ползи обаче не е абсолютна. Правителството продължава да следи вътрешните комуникации и има възможност да събира данни чрез тези мрежи, които потенциално могат да бъдат използвани срещу отделни лица в бъдеще. Освен това през годините на пандемията се увеличиха ограниченията върху достъпа до информация – основно човешко право – като се увеличиха наказанията за неразрешени комуникации и потребление.“
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
