Легендарният Moto Razr V3: iPhone-ът от миналото

Телефоните от началото на 2000-те години бяха отхвърлени със задна дата като „глупави“ телефони, но по-точното описание би било „специализирани телефони“. Когато светът премина към смартфони, тези по-малко способни устройства бяха известни като „функционални телефони“ заради способността им да правят снимки, да изпълняват игри и да имат достъп до персонализирани уеб сайтове. Макар ,че не разполагаха с мощността на съвременните смартфони, те даваха предимство на компактните размери и дългия живот на батерията.

Повечето от старите мобилни телефони имаха един проблем: те бяха дебели и грозни. За разлика от тях Motorola Razr V3 беше супермоделът на телефоните: беше тънък, красив и това, че го наричаха „глупав“ не го направи по-малко популярен.

Преди смартфоните да станат масови, Motorola Razr беше духовният предшественик на iPhone, който превърна телефоните от необходимост в обект на желание.

Motorola изобретява мобилните телефони през 70-те години на миналия век, пуска ги на пазара през 80-те години и ги популяризира през 90-те години с вдъхновения StarTAC от Star Trek. По-късно обаче компанията става печално известна с консервативния си процес на одобрение, който на практика ѝ пречи да предложи нещо ново на пазара, като губи пазарната си доминация в полза на Nokia.

Когато инженерът ветеран Роджър Джелико видял концептуален модел на ултратънък сгъваем телефон тип мида, създаден от дизайнерския екип на Motorola, той осъзнал, че той наистина може да бъде направен, но само ако успее да го запази в тайна. Той сформира екип, който работи вечер и през уикендите по проекта с кодово име „Razor“.

Razr V3 и това, което се е считало за сгъваем телефон преди 15 години.

Джелико намира съюзник в лицето на Джефри Фрост, вицепрезидент по маркетинга на Motorola, който признава, че не е необходимо хората дори да купуват телефона – достатъчно е само да го видят, за да променят изцяло представата си за компанията, но какво го прави толкова специален?

Преди две десетилетия джобът на дънките не беше идеалното място за телефон поради джобното набиране. За разлика от днешните капацитивни сензорни екрани, които могат да бъдат активирани само от проводящи материали, физическите бутони можеха да бъдат задействани от всякакъв вид натиск. Тези случайни натискания на бутони често набираха номера от списъка за бързо набиране или списъка с последните повиквания.

Факторът „мида“ беше решение, но също така направи телефоните по-обемисти и по-малко удобни за ползване в джоба. Проектът „Razor“ имаше за цел да направи революция в дизайна на телефоните тип „мида“ по начина, по който iPod на Apple промени преносимите музикални плейъри.

Телефонът е готов до 2004 гoдина. С дебелина под 14 милиметра той беше по-тънък от повечето телефони дори когато беше сгънат, а когато беше разгънат, изглеждаше тънък като хартиям но как от Motorola са постигнали това ниво на тънкост?

Първо, Razr се отказа от жака за слушалки, както и от конектора за захранване (около 12 години преди iPhone 7), като избра Mini-USB и за двете. Повечето от клавишите с подсветка са разположени на един метален лист, като огънатите гумени ленти позволяват писане на сляпо. Антената е разположена в несгъваемата „брадичка“ на телефона.

Малкият външен дисплей беше покрит със стъкло вместо с обичайната пластмаса, за да се предотврати огъването на телефона. Останалата част от корпуса също не беше пластмасова – тя беше изработена от алуминий, което беше необичайно по онова време.

Телефон за всеки джоб

След като Фрост решава да премахне буквата „О“ от името, Motorola Razr V3 е пуснат на пазара през ноември 2004 година на цена от 500 долара – еквивалент на съвременен флагман за 800 долара, преди да се коригира с инфлацията. Хората бяха не само впечатлени – те го искаха.

Никой не се интересуваше от това, че вътрешно телефонът по същество е същият като предишните модели на Motorola. Той можеше да възпроизвежда музика и видео, но със само 5,5 МВ памет, която не можеше да се разширява, тази възможност беше много слабо използвана. Благодарение на формата си единичната 0,3-мегапикселова камера, телефонът можеше да се използва дори за селфита.

С увеличаването на производството телефонът се предлагаше за едва 99 долара с двугодишен договор. В рамките на няколко месеца той се превръща в най-продавания телефон в САЩ, виждаше се в ръцете на знаменитости като Дейвид Бекъм и Рийз Уидърспун и се появи в безброй филми и телевизионни предавания.

Razr V3x, пуснат на пазара в началото на 2005 година беше по същество „Pro“ версия, предлагаща 3G, специална селфи камера, по-високи спецификации и слот за microSD. Въпреки това той беше много по-дебел и тежък, като наподобяваше по-традиционен сгъваем телефон тип мида.

По-късно през същата година се появи Razr V3i като пряк наследник на V3, който запази същия елегантен дизайн, но беше подобрен с 1,2 МР камера и сменяема microSD карта. Версиите на V3i за някои оператори бяха сред малкото телефони на Motorola, които се доставяха с iTunes, който бързо се превърна в най-популярния начин за закупуване на музика – все пак тогава беше разцветът на ерата на iPod.

Въпреки това iTunes в телефоните на Motorola беше ограничен до съхранението на 50 или 100 песни (в зависимост от региона), тъй като Apple осъзна, че телефон с пълна функционалност на iTunes може да означава край на музикалните плейъри.

До 2006 година Motorola Razr изпреварва по продажби iPod, като през юли достига 50 милиона продажби.

Отразяващо наследство

След успеха на Razr Motorola сякаш се връща към старите си практики. Razr V3xx изглеждаше като комбинация от съществуващите V3x и V3i. Серията Razr2, пусната през 2007 година добави 2-инчов външен сензорен екран, но дотогава той се считаше за твърде скъп за телефон без пълна клавиатура (физическа или виртуална) – краткотрайната ера на Blackberry и вместо това хората продължиха да купуват намалените модели V3.

След 12 последователни тримесечия като най-продаван телефон в САЩ серията Razr V3 е изпреварена от iPhone 3G през 2008 година. Месеци по-късно Razr е спрян от производство, след като от него са продадени приблизително 130 милиона броя.

Следващият телефон, който използва марката Razr е базираният на Android Motorola Droid Razr, пуснат на пазара през 2011 година.

С дебелина 7,1 мм той е най-тънкият смартфон за времето си. Въпреки това конкуренти като iPhone 4S и Samsung Galaxy SII вече бяха достатъчно тънки за повечето потребители и този път Razr не направи достатъчно, за да спаси компанията.

През 2012 година подразделението за телефони на Motorola е закупено от Google, главно заради портфолиото му от патенти, а две години по-късно е продадено на Lenovo. Motorola Razr – един от първите сгъваеми смартфони, пуснат на пазара през 2020 година, е кръстен и проектиран на базата на V3.

Razr V3 беше важен етап между обемистите пластмасови телефони от началото на 2000-те години и днешните елегантни и скъпи смартфони.

Той премести телефоните от чантите в джобовете и популяризира използването на първокласни материали. Устройствата, които някога са били възхвалявани за своята производителност могат да бъдат осмивани години по-късно, но страхотният дизайн винаги се помни с добро.