Над 90% от потребителите на смартфони живеят в столицата и областните центрове на България

Потребителите, попадащи във възрастовата група 18-34 години, са най-активни в използването на смартфони. Над 90% от тях живеят в столицата и областните центрове на България. Също толкова е делът и на потребителите, чиито домакинства имат доходи над 1000 лв. месечно. Мечтаният от рекламната индустрия таргет е оборудван със смартфон, който използва ежедневно, но не винаги по предназначение. Това показват данните от първото по рода си проучване „Мобилните приложения като комуникационен канал“ на агенция Pragmatica, осъществено с партньорството на digitribe.

Проучването, проведено сред 560 души, показва, че 64% от анкетираните използват смартфон. Извадката е квотна – по пол и възраст, като 29.2% от участниците са на възраст между 18 и 24 години, 35.1% са на възраст между 25 и 34 години, а третата представена група е на 35-44 годишните – 19.6%. По пол, проучването е разпределено почти равномерно между мъже и жени.

Един от основните изводи от проучването е, че над 57% от собствениците на смартфони използват телефони, работещи с операционната система Android. На второ място по пазарен дял е iOS на Apple с далеч по-скромните 12% дял, а третата позиция е за Symbian на Nokia. Най-често използваната марка смартфони са Samsung с 35.7% пазарен дял, показва проучването на Pragmatica. На втора позиция е Nokia с 17,8% пазарен дял, следвана от HTC с 14.5% от отговорите. „Разликата между пазарните дялове на Symbian и Nokia на пазарите съответно на операционни системи и мобилни телефони може да бъде обяснена с недостатъчната запознатост на потребителите с операционните системи, които използват,“ смята Христо Ласков. „Потребителите обичат да купуват завършени продукти, без да се интересуват от отделните им компоненти – например операционна система. Затова и около 15% от участниците в проучването твърдят, че използват „друга“ операционна система,“ твърди той.

Въпреки не особено задълбоченото познание по операционни системи, обаче, потребителите използват активно интернет през смартфоните си. Около 56% от участниците в проучването твърдят, че използват неограничен пакет мобилен интернет към тарифния си план. Други 28% казват, че използват WiFi точки за достъп до интернет през мобилния си телефон.

Независимо какъв е типът достъп, обаче, над 69.6% от потребителите твърдят, че използват интернет през смартфона си всеки ден. Други 11.3% са онлайн 3-4 пъти седмично, а едва 1,5% от собствениците на смартфони не използват устройствата си за достъп до мрежата.

Средното време, което собствениците на смартфони прекарват в интернет, също е впечатляващо. Най-голямата група от тях казват, че използват интернет между 31 и 60 минути на ден – 24.1%. Около 9.5% от потребителите твърдят, че са онлайн през смартфона си средно между 61 и 120 минути всеки ден, а 8% използват над 2 часа мобилен интернет дневно.

„Тези данни показват, че собствениците на смартфони са активни онлайн потребители, което обаче не е задължително положителен показател за пазара на онлайн реклама в България,“ казва Христо Ласков. „С известни изключения като Facebook реклама, например“. По данни на социалната мрежа, около 40% от потребителите й в страната ни използват услугите й през мобилни устройства. Според проучването на агенция Pragmatica, социалните мрежи са най-често използваните мобилни приложения – независимо от мобилната платформа. Около 58% от потребителите използват социални мрежи през мобилните им приложения. А 25.9% от тях разчитат на мобилната версия на сайта на социалната мрежа.

Като цяло, използването на мобилни приложения е тотално доминирано от безплатните такива – близо 82% от анкетираните собственици на смартфони заявяват, че използват предимно безплатни приложения. Най-често използвани (и логично) са мобилните приложения на различните социални мрежи – Facebook, Twitter и т.н. – 71.4% от собствениците на смартфони. На второ място са новинарските мобилни приложения (56.3%), а на трета позиция са игрите (50% от собствениците на смартфони). Разликата между третата и четвъртата категория в класацията обаче е близка – 46.1% от собствениците на смартфони използват и музикални мобилни приложения.
Въпреки третата си позиция при най-сваляните приложения обаче, игрите са втори по ползваемост – 54.5% от потребителите признават, че играят на мобилни игри. „Съчетано с достъпността до мобилен интернет, това превръща мобилните игри в най-добрия маркетингов канал за мобилни устройства,“ казва Христо Ласков. Според него обаче, не става въпрос за класическите Facebook игри. „Предимството на мобилните телефони е, че те са с потребителя ежедневно. Затова, под игри за смартфони ние в digitribe разбираме по-скоро платформи, които ангажират доста по-голяма част от вниманието на потребителите в сравнение с популярните от няколко години игри в социалните мрежи,“ добавя Христо Ласков.

В тона на породилата се в международен план война между мобилните приложения и браузерите на мобилни телефони, проучването на агенцията показва, че изявен лидер на българския пазар все още няма. И двата типа достъп имат своите привърженици в зависимост от дейностите, които извършват със смартфона си. За дейности като посещение на социални мрежи, игри и слушане на музика и радио, например, по-предпочитани са мобилните приложения, докато следенето на новини и посещението на сайтове за колективно пазаруване, потребителите осъществяват предимно през мобилен браузер.

Класическата реклама в мобилните приложения не е най-адекватният метод, показват данните от проучването на Pragmatica. Според него над 33% от потребителите не харесват или са против идеята за реклама на марка в мобилно приложение. Но близо 54% от собствениците на смартфони признават, че са виждали реклама на продукт или услуга в мобилно приложение през последния месец. Въпреки това, 43.8% от потребителите признават, че никога не са кликали на подобна реклама. Но пък 41% коментират, че им се е случвало да потърсят допълнителна информация за продукт или услуга, чиято реклама са видели в мобилно приложение.

„Данните от проучването показват, че рекламата в мобилни приложения все още не е най-адекватният инструмент за популяризиране на продукти и услуги в България,“ казва Христо Ласков. „Това обаче не важи със същата сила за мобилните приложения за социалните мрежи. При тях ключът към успеха е ангажирането на потребителя и приобщаването към идея, която да го обвърже с бранд или услуга,“ твърди той.

Сравнително голям е делът на потребителите (почти всеки трети), на които се е случвало да кликат на реклама в мобилните приложения по погрешка. Този факт, сам по себе си, е сигнал за агресивния подход, който понастоящем се демонстрира от рекламодателите, като по този начин се постига обратен ефект и рекламното послание „се натрапва“ на представителите на целевата група. От друга страна, имайки предвид широкоразпространения метод за формиране на цената на рекламните активности в мобилните приложения – Cost per click, трябва да се вземе под внимание фактът, че не винаги големият брой кликове е гаранция за висока ефективност на рекламната кампания в този комуникационен канал.

Накрая, вместо заключение: очевидно е налице потенциал за развитието на мобилните приложения като комуникационен канал. В подкрепа на това твърдение е обстоятелството, че на 41% от потребителите, които са кликали на реклами в мобилни приложения, им се е случвало да потърсят допълнителна информация за рекламирания продукт/услуга в следствие на видяната реклама. Важно е, обаче, този комуникационен канал да се използва с професионализъм и уважение към потребителя.