В космоса се разгаря нова битка. В единия ъгъл са милиардерите, които изграждат гигантски сателитни широколентови съзвездия в ниска околоземна орбита (LEO) – Илън Мъск със Starlink на SpaceX и Джеф Безос с проекта Kuiper.
В другия ъгъл стоят традиционните оператори на фиксирани сателити, като ViaSat и SES, но също така и редица държави, които все по-често изпитват неудобство от начина, по който се развива новата космическа икономика. С други думи, от доминирането на американските мегасъзвездия в стратегически регион на космоса.
Първите изстрели бяха дадени в края на ноември на Световната конференция по радиокомуникации (WRC) в Дубай. На всеки четири години световните регулаторни органи и представители на комуникационната индустрия се срещат, за да преразгледат международните разпоредби за използването на радиочестотния спектър.
За тези, които имат само бегла представа за това какво е спектър, това е наименованието на радиовълните, които пренасят данните по безжичен път, за да позволят предоставянето на широк спектър от услуги – от телевизионно излъчване до WiFi, от навигация до мобилни комуникации.
Повечето хора са склонни да мислят, че радиовълните имат безкраен капацитет на връзката. Но подобно на водата, радиочестотният спектър е ограничен ресурс и голяма част от него вече е разпределена за определени конкретни цели. Така че мобилните оператори трябва да излъчват своите сигнали в споделени честотни ленти, като гарантират, че техните сигнали няма да пречат на другите.
Сега SpaceX, Kuiper и други оператори, опериращи в LEO(Low Eart Orbit), настояват за смекчаване на правилата, които имат за цел да предотвратят намесата на техните сигнали в тези на традиционните мобилни оператори със сателити на по-високи орбити. Тези правила налагат ограничения на мощността, използвана за предаване на сигнали, което улеснява споделянето на спектъра, но също така ограничава количеството данни, които те могат да изпращат. Операторите на LEO твърдят, че правилата, създадени преди 25 години, са остарели. Те твърдят, че новите технологии биха позволили по-високи нива на мощност и съответно по-голям капацитет за клиентите, при това без да се влошават мобилните мрежи на традиционните фиксирани сателитни системи, работещи в геостационарна орбита на височина 36 000 км.
Може би не е изненада, че предложението за повишаване на конкурентоспособността на LEO съзвездията предизвика протести от страна на географските оператори. Някои от тях, като базираната в САЩ Hughes Network Systems, признаха, че вече губят клиенти за сметка и в полза на Starlink.
Изненадваща обаче беше силната опозиция от страна на държави като Бразилия, Индонезия, Япония и други.
Хазем Моакит, ръководител на стратегията за радиочестотния спектър на геоложкия оператор Intelsat, казва, че това споразумение се е превърнало в „нов боен фронт“ за разгръщане на много по-големи проблеми: господството на мегасъзвездията; последиците за справедливия достъп до радиочестотния спектър и орбитите; и накрая, тяхното въздействие върху националните инвестиции в суверенния геоложки капацитет.
„Администрациите се обединиха и бяха категорични, че не искат правилата да бъдат променяни. Някои от тях се противопоставиха по причини, свързани с конкуренцията, други – със сигурността, а трети – с устойчивостта“, каза той. „Но в крайна сметка те всички се обединиха“.
Катрин Гизински, главен изпълнителен директор на консултантската компания за радиочестотен спектър River Advisers, добавя:
„Въпросът е как се разпределя спектърът и какво количество смущения може да се толерира“.
Някои може би дори са се надявали да „заобиколят“ и да забавят растежа на мегасъзвездията, казва Тим Фарар от консултантската компания TMF. Само за четири години Starlink изведе в орбита около 5 000 сателита, като са планирани още няколко хиляди. Kuiper все още не е извел в орбита действащи спътници. Но тя е резервирала рекорден брой изстрелвания на ракети, за да осигури бързото им разгръщане още през тази година.
Предложенията за промени в правилата на следващото WRC през 2027 г. бяха отхвърлени, но самият принцип не е напълно отхвърлен. Разрешени са техническите проучвания за преразглеждане на ограниченията на мощността.
Въпреки че компромисът изключва всякакви регулаторни последици от тези проучвания, крепостта е преодоляна. Правилата за ограниченията на мощността бяха разработени, когато конкурентната среда и технологиите, които я определят, бяха коренно различни. Почти сигурно е, че тяхното преразглеждане вече е закъсняло. Ако едно техническо проучване демонстрира жизнеспособен нов подход, може да се окаже трудно да се докаже, че статуквото трябва да бъде запазено.
Ако обаче правилата бъдат променени, е наложително това да не става за сметка на сигурния и справедлив достъп до пространството и спектъра. Ниската околоземна орбита може да е бъдещето на космическата свързаност. Но много държави продължават да се притесняват за начина, по който тази технология може да засегне собствените им суверенни системи и способността им за достъп до спектъра в бъдеще. Същевременно те не бива да считат, че най-богатите компании и държави са създали структура, която им позволява да експлоатират най-доброто от всичко, оставяйки за останалите съвсем малко.
Да напомним, че днес SpaceX официално обяви, че в най-скоро време в орбита около Земята ще бъдат изведени първите шест сателита на Starlink, които ще предоставят на потребителите възможност да се свързват с глобалната интернет мрежа чрез директна връзка с помощта само на смартфон.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
