Уеб изданието AndroidAuthority публикува интересен материал за развитието на смартфоните като цяло. Нека и ние се запознаем с него.
Днешните смартфони вече не ни впечатляват толкова много, както бе през 2010 те години, но те определено станаха много по-добри по всички параметри – от качество на камерите и времето на автономна работа до зареждането и свързаността. Този път ще се спрем на проблемите, които отблъскваха и дразнеха притежателите на смартфони в миналото и които в днешните мобилни телефони почти изцяло са решени и то по такъв начин, че навярно не всички забелязват това.
OLED екраните вече предлагат много
Противопоставянето на OLED и LCD бе много актуално в началото на ерата на смартфоните, когато в мобилните телефони като например Galaxy S и Galaxy S2 се използваха OLED екрани, а LG и HTC слагаха LCD. Причината бе, че по това време OLED екраните имаха много недостатъци.
Един от най-големите проблеми на ранните OLED екрани бе прогарянето на точките и в следствие от това елементите на интерфейса непрекъснато се виждаха на екраните. Потребителите често забелязваха следи от прегаряне в своите по-стари смартфони с OLED екрани. Тук няма как да не си припомним за печално известния провал на Pixel 2 XL. Прогарянето на екрана както преди си остана проблем, но достиженията в тази област и мерките, разработени от производителите, смекчиха този ефект и на практика изцяло решиха този проблем.
Преди време качеството на OLED екраните бе ниско и техните ранни версии разочароваха потребителите, но днес всичко изглежда по друг начин. Първите OLED екрани не даваха възможност за четене при директно слънчево осветление. Но съвременните дисплеи осигуряват безпроблемно четене навън и много по-приятни общи впечатления от работа с мобилното устройство.
И накрая, цената – още един проблем, който традиционно се свързва с OLED екраните, но с времето тяхната цена значително намаля. Сега OLED може да бъде видян и в бюджетните устройства на компании като Samsung и Xiaomi.
Паметта, която не се забавя с течение на времето
Друг проблем с който се сблъсквахме на зарята на ерата на смартфоните бе това, че техните флаш-дискове ставаха изключително бавни след изтичането на няколко месеца или в краен случай малко над година. Това най-добре се вижда при таблета Asus Nexus 7 на Google, който излезе през 2012 година. Таблетът Nexus имаше доста бавен eMMC диск, но по-сериозният проблем бе по какъв начин мобилната операционна система Android работи с флаш дисковете. Таблетите и смартфоните с Android започваха с течение на времето да работят много по-бавно. За щастие, считано от Android 4.3 интернет-гигантът добави функцията TRIM за вградената памет, което значително подобри производителността на мобилните устройства в дългосрочна перспектива.
Прехвърлянето на контактите и личната информация
Помните ли времената, когато смяната на телефона означаваше, че се налага доста дълго да прехвърляте своите контакти? Някои хора правеха това ръчно, други използваха SIM картата, която всъщност има доста ограничени възможности, а трети използваха специализираното устройство в магазина на мобилния оператор. Това е още един стар проблем при смартфоните, който е преодолян през последните няколко години. Към днешен ден ние просто се логваме в нашия Google акаунт от новия телефон и всички наши контакти, а и лична информация, автоматично се прехвърлят в него.
Магията на Google акаунта означава, че съвсем бързо и лесно можете да получите достъп до своята електронна поща, до музикалната си колекция, до облачното хранилище с копие на по-важните снимки и още много други. Ако не искате да прехвърляте абсолютно всичко от предишния телефон към новия, също има начини.
В съвременните Android смартфони се предлагат собствени решения на Google, които дават възможност за прехвърляне на данните от тяхното резервното копие, направено по-рано. Нещо повече, всички производители на Android смартфони предлагат свои собствени софтуерни инструменти от подобен род, с помощта на които новият телефон получава всичко необходимо – всички, или избраните от потребителя контакти, личната информация и т.н.
Зумът вече съвсем не е лош
Навремето, снимките направени със зум бяха направо отвратителни, понеже в ранните версии на смартфоните се използваше само цифрово увеличение – кадриране на снимките, направени с помощта на единствената основна камера. Но през последните няколко години ситуацията коренно се промени, особено що се отнася до флагманските смартфони.
Днес вече всеки може да си купи висококачествен смартфон, който е оборудван с телефото оптика с 2х, 3х и 5х оптично увеличение. Някои мобилни устройства имат дори два телеобектива, като единият е предназначен за по-малък зум, а другият е подходящ за по-далечни разстояния.
Не всички смартфони имат телеобективи, но много от тези устройства и без тях предлагат подобрено увеличение. Това е свързано със значителното подобрение и усъвършенстване на технологиите на хибридния зум, каквито са например Google Super Res Zoom и Samsung Hybrid Optic Zoom. Също така можем да забележим, че компанията LG и някои други брандове използват основни камери с много висока резолюция – от 48 до 108 MP, която осигурява много добро увеличение при близки разстояния благодарение именно на тези пиксели.
Разбира се, не може да се каже че малките мобилни устройства без специални телеобективи ще дадат някакъв потресаващ резултат, но те безусловно са с една голяма крачка пред смартфоните от предишните години. Днес вече могат да бъдат направени напълно достойни снимки с двукратно увеличение, дори и телефонът да няма телеобектив.
Много повече вградена памет
Преди десет години 8 GB флаш диск с възможност за увеличаване на неговия капацитет, бе всичко, което можеше да се очаква от един типичен смартфон, докато флагманските телефони се продаваха с 16, 32 или 64 GB вградена памет. Не е толкова много, а някои бюджетни устройства имаха дори и по-малко постоянна памет – само 4 GB флаш-диск. Не е за учудване, че недостигът на дисково пространство бе един от най-големите проблеми на ранните смартфони.
Прехвърляме се в 2021-ва година и виждаме, че този проблем вече не е актуален. Производителите на смартфони увеличиха тяхната вградена памет, понеже цената на eMMC и UFS рязко падна. Вече можем да видим бюджетни телефони с от 32 до 128 GB постоянна памет. Има и мобилни устройства, като например Redmi 9A (~ 91$), които разполагат с 32 GB флаш-диск, докато в същото време смартфоните подобни на Samsung Galaxy M12 (~ 181$) предлагат 128 GB. Към днешен ден 16 GB можем да видим само в мобилните устройства работещи под управлението на Android Go.
Друга важна причина поради което в градината памет престана да бъде проблем, е че съхранението на данните в електронен облак става все по-популярно. Въпреки че Google Photos повече не предлага неограничено облачно дисково пространство, всички както преди могат да правят архив на своите снимки и видеа в безплатните 15 GB дисково пространство. От друга страна, цената на Google Drive с течение на времето също падна от $5 долара месечно за 100 GB до $2 месечно. По този начин облачните хранилища станаха много по-достъпни.
И накрая, в наши дни снимките и видеата заемат много по-малко място при същото качество. Това стана така, понеже в редица смартфони са вградени кодеците HEVC и HEIF, които предлагат същото качество на заснетия материал, но при много по-малко дисково пространство. И обратното, при едно и също дисково пространство осигуряват много по-високо качество на снимките и видеата. Да напомним, че YouTube и Instagram също поддържат HEVC.
HDR фотографията
Един от най-големите проблеми при ранните смартфони бе ниското качество на HDR снимките. Стандартният HDR режим обединява няколко кадъра с различна експонация за получаването на изображение с много по-широк динамичен диапазон. Тоест, става възможно да се разгледат детайлите и в най-тъмните области на изображението, без да се жертва детайлността в неговите най-ярки части (и обратното).
За съжаление, HDR в ранните смартфони в продължение на много дълго време работеше твърде ненадеждно. Причината бе, че първите оптични сензори, оптика и процесори на телефоните не можеха достатъчно бързо да прихващат и обединяват няколко кадъра, за да се предотврати частичното сдвояване на изображението. Размиването на образа бе сериозен недостатък на HDR снимките в началото на 2010-те години.
Но преди 5-6 години поддръжката на HDR бе сериозно подобрена благодарение на смартфони като Galaxy S5. Фотографиите с HDR ефект вече можеха да бъдат правени в реално време, понеже използваните чипове имаха възможност много бързо да комбинират различните кадри, като по този начин започнаха да се получават прекрасни снимки без размиване. След това Samsung и Google започнаха по подразбиране да добавят и включват HDR режима, понеже той даваше възможност за правенето на изключително качествени снимки без да се забелязва каквото и да било забавяне в скоростта на заснемане.
Скенерите за пръстови отпечатъци вече се подразбират от само себе си
Преди време за защитата на мобилния телефон се използваше само PIN код или графичен ключ. Не е най-лесният начин и най-бърз начин да си отключиш смартфона, но алтернативата бе изключването на тези методи на защита, за да може работата с мобилното устройство да започне по-бързо, но от друга страна по този начин телефонът остава без защита. Но някои смартфони, какъвто е например Motorola Atrix, получиха скенери за пръстови отпечатъци още през 2011 година, но скоростта и точността на тяхната работа не може да бъде сравнявана с това, което имаме днес.
През 2021 година отключването с помощта на пръстов отпечатък или чрез разпознаване на лицето е достъпно в стотици милиони смартфони. Скенери за пръстови отпечатъци вече има в телефоните за $150, че и по-малко, каквито са например мобилните телефони Moto E и Nokia 2.4.
А най-приятното е че, повечето от съвременните скенери за пръстови отпечатъци са много бързи и много точни. Вече се стигна дотам, че качественото разпознаване на пръстовите отпечатъци се гарантира дори от сензорите, разположени под дисплея. Те могат да се използват не само за отключването на телефона и за работата на приложения за онлайн банкиране, но и някой уеб сайтове дават възможност за използването на пръстови отпечатъци за логване в системата. Към днешен ден вече се предлагат и хранилища за файлове, достъпът до които става с помощта на пръстов отпечатък.
Тук вече ще приключим с тази тема и даваме думата на всички, които може би ще се сетят дали няма и някои други проблеми при смартфоните, които вече са решени, но повечето потребители все още не са ги забелязали и не са ги осъзнали.