Акустична призма с голяма точност определя къде се намира източникът на звука

С тази „призма“ е достатъчен само един микрофон, за да се определи ъгъла на призмата към източника на звук

Преди почти 400 години младият Исак Нютон открил, че прозрачната призма разделя бялата светлина на всички цветове на дъгата. Всеки цвят в спектъра съответства на различна дължина на вълната. Сега Нютон има достоен последовател. Това е Ерве Лисек (Hervé Lissek) от федералната политехническа школа в Лозана, който създаде „призма“ за разделяне не на светлината, а на звука на съставните вълни. Получила се е акустична призма.

Устройството на акустичната призма е съвсем просто – това е правоъгълна алуминиева тръба, разделена на секции, които са отделени една от друга с помощта на мембрани. Звукът влиза от едната страна на тръбата, като неговите високочестотни компоненти веднага излизат през най-близките отверстия, а нискочестотните продължават нататък. Колкото е по-ниска честотата, толкова в по далечно отверстие отива звукът. Подобно на оптичната призма, тук звукът също се разсейва и това зависи от дължината на вълната.

Ключов момент в конструкцията на акустичната призма са мембраните, които вибрират и предават звука в съседните секции с леко забавяне, което зависи от честотата на звука.

По-особеното е, че Ерве Лисек се сетил, че акустичната призма може да работи като антена, която може да определи къде се намира източникът на звук чрез измерване честотата на разсеяния звук и я сравни с оригинала. Тъй като всеки ъгъл на разсейване съответства на точно определена честота, достатъчно е с помощта на само един микрофон да се регистрира основната честота без висшите хармоници. Не е необходимо завъртането на „антената“.

Конструкцията на акустичната призма е съвсем проста и лесна за изготвяне, дори и със съвсем миниатюрни размери. Но тя може да замени днешните скъпи масиви от микрофони и подвижни акустични антени.