Биологичните суперкомпютри ще могат да се хранят със същата храна, с каквато се храни човека

Обикновените суперкомпютри имат огромна производителност, но и много недостатъци – скъпи са, консумират твърде много електроенергия, нагряват се, заемат много място. Но ако се използва съвсем друг подход и не се използват силициеви кристали, може да се създаде биологичен компютър с елементи от природата.

Живият суперкомпютър с размер колкото обикновена книга може да получава енергия от аденозинтрифосфатите (АТФ), както обикновените организми. Вместо от електрони, информацията ще се обменя чрез протеини. Върху подобен, може да се каже побъркан проект, работи международна група биоинженери. Те публикуваха първите резултати от своите експерименти в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).

Учените са създали микрочип с площ 1,5 квадратни сантиметра, архитектурата на който прилича на планирането на улиците в градовете. Маршрутът сред кръстовищата се определя от редица условия. Завой надясно означава изваждане на число от дадено множество, за завой наляво – добавяне на число в това множество. Големината на числото зависи от броя завои по маршрута. Първият прототип на този биологичен процесор може да решава само една задача.

Специалистите са успели да създадат много сложна мрежа на съвсем малка площ. В реалния биологичен процесор белтъчните нишки получават енергия от АТФ, съвсем като клетките в живите организми.

Проектът е на съвсем ранен етап, но теоретично биологичният суперкомпютър има много предимства пред силициевия: компактен размер, изключително висока енергийна ефективност, безопасен е за околната среда, висока степен на паралелност на изчисленията и процесите.