Войната в Близкия Изток заплашва да доведе до недостиг на още едно важно вещество за производството на чипове

Досега по-голямата част от разсъжденията относно степента на влияние на иранската криза върху световната полупроводникова промишленост се свеждаха до заплахата от недостиг на втечнен природен газ, хелий и бром. Както обяснява Nikkei Asian Review, азиатските производители на чипове са силно зависими от доставките през Близкия Изток на още едно важно вещество, чийто недостиг е напълно вероятен.

Става дума за лигроин – продукт от преработката на нефт, който се използва за производството на различни видове химикали, използвани при обработката на силициеви пластини с чипове.

Проблемът е, че през октомври миналата година най-голямото нефтохимическо предприятие в Тайван отказа да закупува лигроин от Русия под натиска на санкционните ограничения. Доставките на суровини по алтернативни канали предполагаха логистика през същия Ормузки проток, който в момента е блокиран в резултат на военните действия в Иран.

В Япония запасите от лигроин в момента са достатъчни само за 20 дни работа на местната полупроводникова индустрия, докато суровият нефт ще стигне за 250 дни. Малко хора, моделирайки различни видове рискове за регионалната полупроводникова индустрия са се замисляли за дефицита на лигроин, поради което запасите от това вещество в районите на потребление са минимални. Преработката на нефт с цел получаване на лигроин изисква няколко седмици и специализирано оборудване, поради което не е възможно бързо да се попълнят местните запаси за сметка на суров нефт. Алтернативно суровина за производството на лигроин може да бъде втечненият природен газ, но за такава схема на преработка е необходимо специално преустройство на сложното нефтохимическо оборудване.

Прогнозите на отделни експерти предполагат, че при продължителност на военния конфликт в Западна Азия над 10 седмици структурният дефицит на чипове може да се разпространи във всички сегменти на пазара на полупроводникови компоненти. Ормузкият проток вече е блокиран в продължение на 4 седмици, на този етап вече възникнаха проблеми със закупуването на суровини, но не и с производството на чипове. Япония, Тайван и Южна Корея са в сравнима степен уязвими пред прекъсвания в доставките на лигроин през Близкия Изток. Япония получава около 70% от вносните суровини от този тип през този регион, а като цяло тя зависи от вноса в 60% от случаите.

Промяната в логистиката сама по себе не само удължава сроковете за доставка, но и увеличава разходите на купувачите. Доставките на лигроин от САЩ и района на Северно море удължават времето за транспортиране на суровината с 16 дни и увеличават транспортните разходи с 30%. Настъпилата ситуация определено ще изисква компенсаторни мерки и отчитане на съответните рискове при по-нататъшното планиране на логистиката на суровините в полупроводниковата индустрия в азиатския регион.